Решение № 313 от 22.05.2015, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 313 22.05.2015 година град

Търговище

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Търговищкият районен съд единадесети състав

На двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:В.В.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 551 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба на недвижими имоти, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 50/07.02.2014г., постановено по делото, е допусната делба между страните А.И.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *********************, съдебен адрес гр.Т.ххххххх, а..Т.Д.-ТАК и М.Г.Т. *** на следните недвижими имоти:

1. апартамент, находящ се в гр.Търговище ул.“Г.Димитров“, № 1, ап.17,ет.1 в кв.Запад с площ от 55,14кв.м., ведно с изба с площ от 4,03кв.м. със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи: изток-ап.10 от вх.Б, запад-ап. 18, отгоре-ап.16, юг-терен на блока, описан в Договор за продажба на държавни недвижими имоти по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.11.1991г., отразен в схема № 9486/27.09.2012г., издадена от СГКК гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, който обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ***************************************** с площ 55,14 кв.м., при граници: на същия етаж: ***; ***,под обекта- ***; над обекта- няма, по КК на града, с данъчна оценка 21467,90лв., при квоти:

4 415/11 483ид.ч. за А.И.А. с ЕГН ********** и 7 068/11 483ид.ч. за М.Г.Т. с ЕГН **********, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 от СК;

2.апартамент, находящ се в гр.Търговище, на ул.“Г.Димитров“, № 1, апартамент № 5,ет.3 в бл. № 4, вх.А с площ от 64,99кв.м. и избено помещение с площ от 6,86кв.м. , ведно с 1,46%ид.ч. от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, при граници: север-стълбище, апартамент № 4, и апартамент № 6, описан в Договор за продажба на държавен имот от военно жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.12.1990г., отразен в схема № 9485/27.09.2012г., издадена от СГКК гр.Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр********************************, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 64,99 кв.м. при съседи: на същия етаж:

***; 73626508.47.4.4; под обекта- ***; над обекта-

*** по КК на града, с данъчна оценка 29310лв., при равни квоти за всяка от съделителките А.И.А. с ЕГН ********** и М.Г.Т. с ЕГН **********, на осн чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл.

34,ал.1 от ЗС.

В първото съдебно заседание във втората фаза по извършване на делбата, съдът е поставил на разглеждане заявени от ответницата претенции по сметки, а именно-за сумата от 8830лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището ************************* и за сумата от 11700лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5, на осн. чл. 346 от ГПК; поставено е и на разглеждане искането на ответницата за възлагане на жилището ************************* в неин дял, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК. Ищцата е заявила претенция по сметки за сумата от 500лв., представляваща стойността на метална входна врата, монтирана в жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5, като в съдебно заседание, проведено на 23.04.2015г., претенцията е оттеглена със съгласието на другата страна и съдът е прекратил производството по нея, на осн. чл. 232 от ГПК.

От депозираното по делото Предписание рег.№ ТСУ-11-03-7/21.01.2015г. на гл. архитект на Община Търговище се установява, че двата имота са неподеляеми съобразно чл. 203,ал.1 от ЗУТ, с оглед площта им и дяловете на страните, при което е отказано разделянето им.

С оглед изясняване на спора и предвид релевираните възражения от страните, съдът е назначил две съдебно-оценителни експертизи, всяка със задача вещото лице да даде заключение за действителната пазарна стойност на делбените имоти. Заключението по първата СОЕ, изготвено от в.л. инж. Н.Н., прието от съда и оспорено от страните, определя пазарна стойност, както следва: на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап.17 в размер на 31 200лв. (съотв.

11 996лв. дял на ищцата и 19 204лв. дал на ответницата) и на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 – 46 300лв. (или по 23 150лв. за всеки от равните дялове). При определяне на пазарната стойност на имотите, вещото лице е направило проверка на пазарни аналози по оферти(приложени към заключението) и оглед на жилищата, като е извършил своите изчисления на база три различни метода –сравнителен метод, метод на възстановителна стойност и приходен метод, като заключението е на база справедлива пазарна стойност, като комбинация от трите метода (л.215-220).

Заключението по повторната СОЕ, изготвено от в.л. инж. Т.П., прието от съда и оспорено от ответницата, определя пазарната стойност на имотите, както следва: на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 46 000лв. (по 23 000лв. за всяка съделителка) и на жилището ************************* – 33 000лв. (или 12 687,89лв. за ищцата и 20 312,11лв. за ответницата). При определяне на пазарната стойност на имотите, вещото лице е направила проверка на пазарни аналози по оферти (докладвани в съдебно заседание), като е извършила оглед на всяко от жилищата (л.263-265).Относно представените заключения по двете СОЕ, даващи различна пазарна стойност на делбените имоти, съдът приема следното: Доколкото действителната пазарна цена на един имот представлява тази стойност, която отчита конкретното му техническо състояние, както и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти, съдът счита, че макар и двете заключения да съдържат изложение на конкретното състояние на всеки имот, както и изследване на цените на пазарни аналози, то първото вещо лице инж. Н.Н. е направил своето заключение чрез използване на три различни метода на определяне на стойността на всяко жилище, позволяващо определянето на максимално справедливата пазарна стойност на всеки имот, при което съдът приема, че именно заключението по СОЕ, изготвено от инж. Н. следва да се кредитира от съда като компетентно и пълно и изцяло отговарящо на поставената задача. (в този см. Решение № 998 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 778/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 408/2010 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер). С оглед на изложеното, съдът приема, че пазарната стойност на жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап.17 е в размер на 31 200лв. (съотв. 11 996лв. дял на ищцата и 19 204лв. дял на ответницата) и на жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 е 46 300лв. ( или по 23 150лв. за всеки от равните дялове).

По повод предявените претенции по сметки, по делото е назначена СИЕ, от заключението по която се установява, че по заемно/кредитната сметка № 643250160095794 за придобиване на собствеността на ап.17 са постъпвали суми, внасяни от ответницата в размер общо на 8830лв. в периода 1991-1994г., като видно от констативно-съобразителната част на експертизата, не е налице съвпадение както между датите на теглените от личните влогове на ответницата суми и техния размер и датите и размера на погашенията по кредита(л.259-260).

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Производството е във втора фаза по извършване на съдебната делба на допуснатите до делба два жилищни имота.

І. По заявеното искане на ответницата по реда на чл. 349,ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот, представляващ апартамент с адм. адрес в ***************************************** с площ 55,14 кв.м., съдът приема следното: Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани както с обекта на съсобствеността-имотът да е жилищен и неподеляем, така и с отрицателното изискване по отношение на претендиращия съделител-да не притежава друг жилищен имот, както и при откриване на наследството да е живял с наследодателя-чл. 349,ал.2 от ГПК.В настоящата хипотеза по отношение на ответницата не е налице едната от кумулативно изискуемите се предпоставки, а именно-да не притежава друг жилищен имот, тъй като е безспорно между страните, че същата притежава ½ ид.ч. от правото на собственост и върху втория жилищен имот, предмет на настоящото производство, поради което съдът приема, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК ( в този см. ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7, както и Решение № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2009 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер).

ІІ. Относно способа за ликвидиране на съсобствеността, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.

69,ал.2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.Посочената правна регламентация изисква получаването на реален дял за всеки съделител, което в случаите, в които делбените имоти са равни или повече от броя на съделителите, се извършва чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Този способ за делба е неприложим, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. В тези случаи, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, делбата може да се извърши чрез разпределяне на имотите от съда по реда на чл.353 от ГПК. Съдът приема, че в случая е налице посочената хипотезата на чл. 353 от ГПК, тъй като независимо от обстоятелството, че делбените имоти са два, както и съделителите са двама, дяловете им не са равни и жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 е с над 25% по-висока стойност.Поради това и съобразявайки и обстоятелството, как съделителите ползват всеки от двата имота, с цел да се предотврати бъдещ спор между тях, съдът приема, че следва да разпредели имотите, както следва: жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 да се разпредели в дял на ищцата, а жилището ************************* - в дял на ответницата, на осн. чл. 353 от ГПК( в този см. ППВС № 7/1073г. на ВКС, т.5, също и Решение № 406 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2010 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл.

290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция). При това разпределение и доколкото стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност, съдът приема, че ищцата получава в дял имот на стойност 46 300лв., като нейния дял в съсобствеността е на стойност 35 146лв.(образуван от ½ ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 23 150лв.+ 4 415/11 483ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.1 вх.Г ет.5, ап.

17, равняващи се на 11 996лв.), или полученото имущество надвишава дела й в съсобствеността с 11 154лв. Ответницата получава в дял имот на стойност 31 200лв., при дял в съсобствеността на стойност 42 354лв.(образуван от ½ ид.ч. от жилището в кв.Запад бл.4 вх.А ет.2 ап.5 в размер на 23 150лв.+ 7 068/11 483ид.ч. от жилището *************************, равняващи се на 19 204лв.), или полученото имущество е на стойност по-ниска от дела й в съсобствеността с 11 154лв.

Поради това съдът приема, че ищцата следва да заплати на ответницата парично уравнение на дела й след прекратяване на съсобствеността в размер на 11 154лв., на осн. чл. 353 от ГПК( в този см. Решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).