Решение № 4634 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4634 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110109589 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Г. Х. К. твърди, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. 5698/2014 г. по описа СРС, 62-ри състав, баща е осъден да заплати на ответника сумата от 1 813,00 лв. – олихвяема сума, ведно със законната лихва, която до 01.01.2025 г. сочи, че е в размер на 2108,31 лв. и неолихвяема сума в размер на 514,70 лв., включително и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 423,30 лв. Излага, че на 18.12.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки от Ч. М. по изп. дело 1453/2024 г. Твърди, че изпълнителният лист е издаден за сума в общ размер на 5 439,01 лв. за доставена от ответника топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.04.2013 г., като задължението било разделено по равно между наследниците на ХХ, в кръга на които твърди, че е и тя. Аргументира, че изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция, след което сочи, че е наложен запор върху банковите сметки, т.е. след прекратяване на делото. Поддържа, че от образуването на гражданското дело, по което е издаден изпълнителният лист са минали 10 години и развива съображения в насока, че е настъпила погасителна давност, като освен това сочи, че договорът, сключен при ОУ, съдържа неравноправни клаузи.

С уточняваща молба /л.16/ ищцата е посочила, че наследството на баща е открито на 10.05.2024 г. Отново е изложила, че процесните суми са погасени по давност, като давността за главницата счита, че е изтекла на 31.12.2019 г., а за лихвата – на 31.12.2017 г. Изтъква и че по делото, по което е издаден изпълнителен лист, не е разгледан въпросът за наличието на неравноправни клаузи в договора между ответника и наследодателя на ищцата. Сочи, че перемпция е настъпила още по предходно дело. Поддържа, че отрича дължимостта на посочените в исковата молба суми при твърдения, че за всеки един от наследниците на ХХ (съпруга, син и ищцата) са образувани отделни изпълнителни дела съобразно наследствените им квоти. Не поддържа претенцията си по отношение на начислените в изпълнителното производство разноски (423,30 лв.)

С оглед изложеното ищецът прави искане да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 4 436,01 лв., представляваща сбор от 1813,00 лв. – олихвяема сума и 186, 37 лв. – неолихвяема сума, които представляват 1/3 от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5698/2024 г. по описа СРС, 62-ри състав, срещу наследодателя ХХ, за събирането на които вземания е образувано изп. дело № 1453/2024 г. по описа на Ч.

1

М., с рег. № 860, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че в негова полза е издаден изпълнителен лист на 21.05.2020 г. по гр.д. 5698/2014 г. срещу наследодателя на ищцата ХХ. Поддържа, че първоинстанционното решение по цитираното дело е потвърдено от СГС с решение по в.гр.д. 13254/2018 г., влязло в сила на 03.02.2020 г. Сочи, че е депозирал молба за образуване на изп. дело на 13.05.2024 г., с която възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по смисъла на чл. 18 Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Излага, че в хода на изп. производство е установено, че наследодателят на ищцата е починал на 10.05.2024 г., с оглед на което изпълнителното дело било спряно, а съдебният изпълнител конституирал наследниците на ХКХ. Развива подробни съображения в насока, че погасителната давност не е изтекла, т.к. от датата на влизане в сила на съдебното решение на СГС до образуване на изпълнителното дело не са изтекли повече от 5 години.

Аргументира и че в периода, в който изпълнителното дело е било спряно, давност не е текла.

Подробно излага, че извършените действия по принудително изпълнение по перемирано изпълнително дело, са годни да прекъснат погасителната давност. Сочи, че приложимата давност за процесните вземания е петгодишната. В обобщение излага, че в хода на изпълнителното производство са депозирани молби от негова страна за извършване на изпълнителни действия, както и че такива са извършвани от съдебния изпълнител, като за първи път давността била прекъсната с образуване на изпълнителното дело и към момента на депозиране на исковата молба, не била изтекла. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

В полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 21.05.2020 г. срещу ХКХ за сума в размер на 5 439,01 лв. - цена на топлинна енергия, дължима за периода м.10.2011 г. м.04.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, както и за сума в размер на 559,10 лв.

- обезщетение за забава за периода 30.11.2011 г. - 15.01.2014 г. Това се установява от изпълнителния лист, приложен в изпълнителното дело, така и от приложенията към отговора на исковата молба. Именно от тези суми произтичат и претендираните в настоящия процес 1/3 части - 1 813,00 лв. и 186,37 лв.

По отношение на началния момент, от който може да се обсъжда нова погасителна давност, съдът съобразява, че вземането е установено с влязъл в сила съдебен акт. В отговора на исковата молба и в приложените към него съдебни актове е посочено, че решението по в.гр.д. № 13254/2018 г. на СГС е влязло в сила на 03.02.2020 г. Приложени са и определение на ВКС № 241/17.09.2020 г. и решение № 225/19.11.2020 г.

От самото изпълнително дело се установява следната последователност на действията.

На стр. 2 от заверения препис е приложена молба на взискателя от 13.05.2024 г., с която е поискано образуване на изпълнително дело и са посочени конкретни изпълнителни способи: справка за банкови сметки и сейфове с налагане на запор, справка за действащи трудови договори с налагане на запор върху трудово възнаграждение, а при липса на такива насочване към движими вещи, като едновременно с това е направено и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На стр. 10 е разпореждането на ЧСИ от същата дата, с което се образува изпълнително дело № 20248600401453.

След образуването на делото ЧСИ е извършил справки по имущественото състояние на длъжника. На стр. 13 се намира справка от Регистъра на банковите сметки, на стр. 17 справка от НАП за трудови договори, на стр. 19 - справка за пенсия и доход, а на стр. 20 справка в Търговския регистър. На стр. 16 е приложена справка за родственост и семейно положение, от която се установява, че ХКХ е починал на 10.05.2024 г. Вследствие на това на стр. 22 е разпореждането на ЧСИ от 20.05.2024 г., с което изпълнителното производство е спряно, а не прекратено. Липсва постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а само за неговото спиране поради смърт на длъжника.

След снабдяване с удостоверение за наследници производството е продължено спрямо 2 наследниците. На стр. 41 от изпълнителното дело е приложено удостоверение за наследници, издадено от СО - район „Възраждане“, от което се установява, че наследници на ХКХ са съпругата му Димитрина Георгиева Х., дъщерята му Г. Х. К. и синът му Красимир Христов Краев. На стр. 43 е молбата на взискателя от 21.11.2024 г., с която изрично се иска конституиране на наследниците на починалия длъжник, извършване на справка за банковите им сметки и налагане на запори върху тях.

На стр. 49 е разпореждането на ЧСИ от 18.12.2024 г., с което като длъжници по същото изпълнително дело № 20248600401453 са конституирани именно тримата наследници, включително ищцата. На стр. 53-54 е приложена справка от Регистъра на банковите сметки конкретно за ищцата Г. Х. К., от която се установяват банкови сметки на нейно име. На стр.

57-63 се намират издадени на 18.12.2024 г. запорни съобщения до банки, а на стр. 67, стр. 75 и стр. 79 - последващи отговори от банки през м. януари 2025 г., удостоверяващи получаване и обработване на запорите по отношение на сметки на ищцата. Следователно към края на 2024 г. и началото на 2025 г. по делото са били извършени реални изпълнителни действия спрямо самата ищцата като наследник-длъжник.

Съдът не приема за доказано твърдението на ищцата, че е настъпила перемпция по предходно дело. В уточняващата си молба от 06.03.2025 г. тя сама заявява, че такава перемпция била настъпила по предходно дело, за което няма отбелязване, без да индивидуализира номер на делото, съдебен изпълнител, дата на последно действие или постановление за прекратяване. Същото твърдение е възпроизведено и в исковата молба в общ вид. По настоящото дело не е представен препис от такова предходно изпълнително дело, нито постановление за прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Напротив, съдът още с определението от 18.02.2025 г. е отбелязал, че твърдението за перемпция е неясно с оглед обстоятелството, че процесното изпълнително дело е образувано едва през 2024 г.

От правна страна съдът съобразява следното:

Искът по чл. 439 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а предмет на иска е именно недължимостта на изпълняемото право поради такива последващи факти. Поради това възраженията на ищцата за неравноправни клаузи в договора за топлинна енергия, както и всички доводи, насочени срещу самото възникване и основание на вземането, излизат извън допустимия предмет на иска по чл. 439 ГПК. Те е следвало да бъдат направени в исковия процес, по който вземането е установено, а не в настоящото производство по оспорване на изпълнението.

По въпроса за давността съдът изхожда от установеното в практиката на ВКС, че докато е траел съдебният процес относно вземането, давност не тече, а новата давност за съдебно признатото вземане започва да тече от влизането в сила на съдебното решение. След влизането в сила на акта, с който вземането е стабилизирано, започва нова петгодишна давност. Ето защо тезата на ищцата, че давността за главницата е изтекла на 31.12.2019 г., а за лихвите - на 31.12.2017 г., е несъвместима както с установения момент на влизане в сила на съдебното решение - 03.02.2020 г., така и с естеството на иска по чл. 439 ГПК.

Отделно от това, дори да се приеме най-благоприятният за ищцата начален момент 03.02.2020 г., петгодишният срок не е изтекъл.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на 3 давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с искането за прилагане на отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Същото тълкувателно решение изрично свързва перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с липса на поискани изпълнителни действия в продължение на две години. В случая още на 13.05.2024 г. е депозирана молба с конкретно посочени способи, а най-късно на 18.12.2024 г. са издадени запорни съобщения до банки след конституиране на наследниците. Поради това към 03.02.2025 г. давността вече е била прекъсната, а към датата на исковата молба - 18.02.2025 г. - от последното изпълнително действие са изминали едва около два месеца.