Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 09.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1420/2021
Вид
Решение № 63
Подписан
09.07.2021
В сила
09.07.2021
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Стара Загора , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501420 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК.

Образувано по жалба на Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез Б.А. гл. юрисконсулт против постановление от 26.05.2021г. на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 в регистъра при Камарата на ЧСИ с район на действие ОС-Стара Загора по изп. дело № 1905/2021г., в частта, в която съдебният изпълнител е отказал намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1008 лв.

Жалбоподателят обжалва постановлението в тази му част, като счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено, не е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор, както и не бил отчетен факта, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия, с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което счита, че следва по реда на чл.78 ал.5 от ГПК да се начисли в минимален размер адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ Г.И. като 1 незаконосъобразно и да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Излага подробни съображения. Претендира за направените разноски в настоящата инстанция.

Взискателят Т.С.Й. чрез пълномощника си адвокат П.К. заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Моли да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен изпълнител Г.И. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.

Изпълнително дело № 20217650401905 по описа на ЧСИ Г. И., peг. № 765 в Камарата на Частните съдебни изпълнители е било образувано по молба с вх.

№ 22672/26.04.2021г. на Т.С.Й., чрез адв. П.Х. К., АК Стара Загора, към която е приложен изпълнителен лист от 22.05.2020г., издаден по търговско дело № 56/2020г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с който ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е било осъдено да заплати на взискателя сумата 20 000 лева, представляваща частичен иск от 150 000 лева - обезщетение за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е било поискано цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, а с молба с вх. № 22754/27.04.2021г. пълномощникът на взискателя изрично е поискал ЧСИ да извърши справка в 2 регистъра на БНБ за притежавани от длъжника бА.и сметки и в случай, че бъдат установени такива, да бъде наложен запор на вземанията на длъжника в съответните банки. След извършване на справката, ЧСИ е изпратила покана за доброволно изпълнение до длъжника и е наложила запор върху вземанията ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД по бА.ите сметки на дружеството - длъжник в „У.Б.“ АД.

На 28.04.2021 г. отново е постъпила молба от взискателя с допълнителни искания за извършване на справки с цел проучване на имущественото състояние на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 05.05.2021г.

На 14.05.2021г. е постъпило възражение с вх. №25122/14.05.2021г. от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с искане съдебният изпълнител да намали приетия по делото адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя до размера на 200 лв.

По повод постъпилото възражение, ЧСИ се е произнесла с Постановление с Изх.№ 31963/26.05.2021 г., с което е отказала намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1008 лева и на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима в настоящото изпълнително производство поради липса на законови основания за това. Съобщила е това постановление на длъжника, който го е получил на 27.05.2021г., а на 31.05.2021г. е подал настоящата жалба с вх. № 28430/31.05.2021 гад., която съдебният изпълнител е администрирала съгл. изискването на чл.436 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното производство, е съдебният изпълнител, то следователно той е и органът, който следва да осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по исканията за присъждане на разноски. Посочената разпоредба се намира в гл. VIII „Такси и 3 разноски“ от Част Първа „Общи правила“ от ГПК, поради което е приложима за всички уредени в ГПК производства, в т.ч. и за изпълнителното производство, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в ГПК общи правила.

От представените доказателствата е видно, че взискателят се представлява в хода на изпълнителното производство от адвокат, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата и следователно възнаграждение се дължи. Размерът на вземането на взискателя към датата на образуване на изпълнителното производство е 25 116,67 лева /главница и законна лихва до датата на образуване на изп.дело/. Съгласно чл. 10 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно наредбата се изчислява както следва: 1/2 от съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 4, а именно: 1/2 от (830,00 лв. + 453,48 лв. (3 % от 15 116 лв. - горницата над 10 000) = 1 283,48:2 = 641,74 лв.+ 200 лв. за образуване = 841,74 лв. + 20 % ДДС = 1010,09 лева.

Претендиралите разноски с молбата за образуване за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие са в размер на 1008,00 лв., от което е видно, че същите са определени под законоустановения размер съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложеното, искането за редуциране на адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на хонорара.

Адвоката, пълномощник на взискателя е участвал във делото, като е депозирал молби, извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други изпълнителни действия. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се 4 предприемат за събиране на задължението.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

С оглед на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004 г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски по делото за настоящата инстанция, които са в размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на

Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез Б.А. гл. юрисконсулт против постановление от 26.05.2021г. на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 в регистъра при Камарата на ЧСИ с район на действие ОС-Стара Загора по изп. дело № 1905/2021г., в частта, в която съдебният изпълнител е отказал намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1008 лв.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез Б.А. гл. юрисконсулт да заплати на Т.С.Й. ЕГН *** от *** чрез адв. П.К. АК-Стара Загора, взискател по изп.д № 1905/2021г. по описа на ЧСИ Г.И., peг. №765, в регистъра при Камарата на ЧСИ с район на действие ОС-Стара Загора сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща направените разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6