Решение № 59 от 05.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Благоевград, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Георги Янев

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200501145 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от И. И. С., чрез адв. Н. И., против Решение № 280/11.08.2023г., постановено по гр.д. № 1257/2022г. по описа на Районен съд П.. В жалбата се съдържат оплаквания за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. Конкретно се сочи, че по делото липсвали доказателства за това топлоснабденият имот да е бил собственост на И. С..

Установило се, че начисляването на процесното количество топлинна енергия е на основание „Служебен отчет“, като липсвали доказателства да е подписван протокол за неосигурен достъп. На следващо място се сочи, че ищцовото дружество не е страна по договора между ЕС и ФДР /фирма за дялово разпределение/. Поради неоснователността на претенциите за главница и дялово разпределение са неоснователни и претенциите за мораторни лихви. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за отправена покана от ищеца за заплащане на суми за дялово разпределение, за да се приеме, че задълженото лице е изпаднало в забава и в тази насока дължи лихви. На последно място се сочи, че част от претендиранте вземания са погасени по давност.

С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявените установителни претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e депозиран писмен отговор от въззиваемия „ТТ.С.“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител.

Сочи се, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен, поради което 1 следва да бъде потвърден. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно, поради следните съображения:

Пред Районен съд П. е подадена искова молба, след образувано заповедно производство, от „ТТ.С.“ ЕАД срещу И. И. С.. В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., О.С., жк. „Д. и като такъв е клиент на топлинна енергия. Твърди се, че не е изпълнила задължението си да заплати в предвидените срокове сума за продажба на топлинна енергия към топлопреносното предприятие. Направено е искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 917,84 лв. - главница, представляваща общ размер на неплатена цена за доставена топлоенергия, за периода месец 07.2016 г. -месец 04.2019 г., за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Д., с абонатен номер 219139, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до погасяването; 34,21 лв.

- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за дялово разпределение, дължима за същия времеви период и във връзка със същия топлоснабден обект, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020 г. до погасяването; 154,16 лв. – мораторна лихва, начислена върху първия главен дълг, за периода 15.09.2017 г. - 28.07.2020 г., и - 6,32 лв. - мораторна лихва, начислена върху второто главно задължение, за периода 31.08.2017 г. 28.07.2020 г.

Районният съд е уважил исковете, приемайки че е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния период, по което собственикът на топлоснабдения имот не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите суми в предвидените за това срокове. Приел е за неоснователно възражението на ответната страна за погасяване на част от претенциите по давност.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени доказателства, назначена е СТЕ, от които се установява следното от фактическа и правна страна.

Ангажирани са писмени доказателства за това, че ответницата И. С. е собственик на топлоснабдения имот. Същата го е закупила още през 1990г., видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от дата 27.09.1990г. Поради това възраженията във въззивната жалба в обратна насока за напълно неоснователни.

Установява се, че между страните по делото за периода, за който се претендира неплатена топлинна енергия, е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включени в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия /ОУ/. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 2 топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот, предмет на делото, се явява потребител на топлинни услуги. Задължение на топлопреносното предприятие е да достави реално на собственика топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени месечни фактури и такива по изравнителни сметки, документи за отчет и е изслушана в първоинстанционното производство СТЕ.

Според даденото от вещото лице заключение дължимата сума за доставена в имота топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. В заключението си вещото лице сочи, че общо дължимата сума за отопление и дялово разпределение е в размер на 952,05 лв., от които 917,84 лв. за отопление и 34,21 лв. за дялово разпределение.

Предвид горното и тъй като въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че процесната сграда е топлофицирана и през исковия период в процесния имот е доставяна топлинна енергия няма основание за освобождаване на ответницата от отговорността да заплати изразходваната топлинна енергия.

Неоснователни са оплакванията за това, че по делото не са представени доказателства за сключен договор между топлопреносното предприятие и ФДР, която е разпределяла топлоенергията. По делото е представен договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, видно от който страни са „Н.“ АД, в качеството на изпълнител, и „ТТ.С.“ ЕАД, възложител, по силата, на който изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда ЕС.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че в случая е налице т.нар. служебен отчет, поради това, че до топлоснабдения имот не е осъществен достъп. По делото са ангажирани доказателства, че достъп е осъществяван, заради което са съставяни талони за отчет за уреди за дялово разпределение, за периода 2016г. - 2019г. Същите са подписани от абоната, за който е посочен лицето И. С. и тези подписи не са оспорени от ответната страна. Освен това при изслушването си пред районния съд вещото лице е посочило, че имотът на ответницата е посетен, за което са му представени отчетни карти. Ето защо възраженията за това, че не са спазени изискванията за извършване на служебен отчет са неоснователни.

На следващо място от жалбоподателя се прави възражение за това, че част от процесните вземания са погасени по давност. Соченото възражение е основателно.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на 3 консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в ОУ интервали от време. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „ТТ.С.“ ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „ТТ.С.“ ЕАД се погасяват по давност, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо.

Видно от материалите по делото заповедното производство по чл. 410 ГПК е образувано на 05.08.2020г. От сочената дата се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК и именно от тогава се прекъсва давностният срок.

След като погасителната давност е три години всички задължения с настъпил падеж преди дата 05.08.2017г. са погасени по давност.

В исковата молба ищецът не е посочил дали претендираната главница за незаплатена топлинна енергия в размер на 917, 84 лв. включва сумите по издадените фактури за месечните прогнозни суми /представени по искане на ответницата/ или по изравнителните фактури /представени към исковата молба/, съставяни след изтичане на съответния отчетен период. Видно обаче от ангажираните по делото доказателства претенцията от 917, 84 лв., включва както сумите по месечните фактури, така и сумите по изравнителните фактури. Това се установява и от заключението на вещото лице и поконкретно от Таблица № 1. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат сумите за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е за всяка месечна фактура падежът настъпва 45 дни след изтичане на период /месеца/, за които се отнася. Видно и от приложените месечни фактури във всяка една от тях е посочван отделен падеж.Така падежът на фактурите издавани за периода 10.2016г. - 04.2017г. в размер на общо 312,18 лв., са погасени по давност, доколкото падежът им е настъпил преди 05.08.2017г. За останалите суми по месечни фактури и изравнителни фактури падежът е настъпил след 05.08.2017г., поради което не са погасени по давност.

В мотивите на атакувания акт съдът е приел, че вземанията не са погасени по давност, тъй като периодът на първите просрочени плащания е на 14.09.2017г. Този извод е неправилен. Посочената дата е падежът по изравнителната фактура /лист 21/. По делото обаче се претендират суми не само по изравнителните три фактури, а и по месечните прогнозни фактури, които имат свои самостоятелни падежи посочени в чл. 33, ал. 1 от ОУ и в самите фактури. Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задължения за отчетен период не е от естеството да промени момента на възникването на вземането по всяка месечна фактура и изискуемостта им. В случая разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца /възприето и от районния съд/ на началния момент на 4 погасителната давност на месечните задължения с издаване на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно. За самата изравнителна фактура е регламентиран отделен срок за плащане – чл. 33, ал. 2 от ОУ.

При това положение главницата за сумата 312,18 лв., дължима за периода 7.2016г. - 05.08.2017г. е погасена по давност и иска за нея е неоснователен. Останалата сума в размер на 605,66 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, за периода след 05.08.2017г. е дължима от собственика на имота.

Дължима е и сумата за дялово разпределение, която според заключението на вещото лице и ангажираните по делото доказателства е на стойност 34, 21 лв.

Освен сума за доставена топлинна енергия и сума за дялово разпределение са претендирани и мораторни лихви върху двете суми.

Районният съд е уважил и двете акцесорни претенции, приемайки че е налице забава в плащанията, като се е позовал на чл. 33 от ОУ.

На първо място е претендирана сума в размер на 154,16 лв. – мораторна лихва върху сумата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017г .28.07.2020г. Налице е забава при плащането на сумата за главница, доколкото разпоредбата на чл. 33 от ОУ сочи, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. В чл. 33, ал. 5 от ОУ е посочено, че при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на топлинна енергия се заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането. Доколкото е дължима сумата за главница в размер на 605,66 лв. /непогасената по давност/ и е налице забава, основателна се явява и акцесорната претенция. За посочения период и за дължимата главница мораторната лихва, изчислена от съда служебно е в размер на 176, 13 лв. Доколкото претенцията на ищеца е за по-малка сума - 154,16 лв., то този иск се явява основателен изцяло.