Определение № 2509 от 27.05.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2509

Пазарджик, 27.05.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Колева административно дело № 391/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искане на „Ветрен комерс“ ЕООД за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001324006706-091-001/27.11.2025 г., потвърден с Решение № 60/23.02.2026 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив. Към искането са приложени: удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК; удостоверение на главен архитект на община С. за търпим строеж и застрахователна полица.

Ответникът в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н., изразява становище за неоснователност на искането.

Административен съд-Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направеното искане за спиране, прие за установено следното:

С Ревизионен акт № Р-16001324006706-091-001/27.11.2025 г. на дружеството е изменена декларираната данъчна загуба и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за периода от 2019 г. до 2023 г. в размер на 236 417,19 лв. главница и 123 786,42 лв. лихви.

От приложената от ответника справка към датата на подаване на искането за спиране на РА установените задължения на „Ветрен комерс“ ЕООД са в общ размер на 371 661,19 лв.

В хода на ревизионното производство с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 09.05.2025 г. на публичен изпълнител при Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик е наложена възбрана върху поземлен имот, собственост на задълженото лице, представляващ УПИ VI – Винарска изба с площ 8650 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]та № 3, ведно с находящите се в него девет сгради, както следва: винарска изба, четириетажна с площ 876 кв.м.; приемна за грозде с площ 88 кв.м.; масивна двуетажна сграда – ракиджийница с площ 586 кв.м.; приемна за грозде – 53 кв.м.; клозет – 21 кв.м.; склад – 55 кв.м.; кантарно помещение – 42 кв.м.; масивна двуетажна сграда, жилищна с РЗП 96 кв.м. и площ 48 [жк], полумасивна, едноетажна с площ 235 кв.м.

С постановление от 09.12.2025 г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки и възбраната е вписана в Имотния регистър.

С постановление от 29.01.2026 г. е наложена възбрана върху масивна двуетажна сграда с РЗП 498,73 кв.м. и застроена площ на първи етаж 331,50 кв.м., а на втория етаж – 167,23 кв.м., построена в УПИ – Винарска изба в кв. 19 по плана на [населено място].

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд-Пазарджик намира предявеното искане са спиране изпълнението на ревизионния акт за допустимо, предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ДОПК няма срок, в който следва да бъде подадено искането, от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледано по същество, същото се явява неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 157, ал. 1 ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. В алинея втора от същия текст е посочено, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като искането може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. В ал. 3 са визирани доказателствата, които следва да бъдат приложени към искането - за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5 ДОПК, касаещи произнасяне по искане за спиране при депозирано искане за спиране изпълнението на ревизионния акт в хода на задължителното административно обжалване.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ДОПК се явява изключение от общото правило, че подадената жалба срещу издаден административен акт спира неговото изпълнение. Нормата цели защита на фиска, както и осуетяване възможността ревизираният данъчен субект да се разпореди с имуществото си преди да се пристъпи към изпълнение на установеното с РА задължение. От своя страна, издаденият ревизионен акт е годно изпълнително основание – аргумент от разпоредбата на чл. 209, ал. 1 и 2 ДОПК и същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от това дали е обжалван или не. Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането, като принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Наред със защита на фиска, с цел защита интересите и на ревизираното лице, законодателят в разпоредбата на чл. 153 ДОПК, е предвидил условията и предпоставките, при наличието, на които може да се спре изпълнението на ревизионния акт, към които изрично препраща нормата на чл. 157, ал. 3 ДОПК. Съгласно чл. 157, ал. 2 ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. То се подава до съда, пред когото делото е висящо, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетентен съд е съдът, пред когото делото е образувано по жалба срещу РА, а това е в случая е АС-Пазарджик, който спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ДОПК пък е предоставена възможност в останалите случаи, решаващият орган или съдът да извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.

От така очертаните правни разпоредби е видно, че предпоставките за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на съдебното обжалване са - издаден ревизионен акт, с който са установени задължения на субекта, същият да е обжалван по съдебен ред, искането да се отнася само до частта от ревизионния акт, който е обжалван по съдебен ред, към същото да са приложени доказателства за наложено обезпечение или предложение за обезпечение в същия размер, съдебна фаза по обжалването на ревизионния акт и компетентен да се произнесе по искането е съдът, пред който делото е висящо.

В случая са налице наложени обезпечителни мерки от страна на публичен изпълнител - възбрана върху недвижим имот, ведно с находящите се в него десет сгради, собственост на длъжника в размер на 305 052,75 лв. по данъчната оценка на недвижимите имоти, които са с цел обезпечаване събирането на установеното с ревизионния акт задължение в размер на 360 203,61 лв., а към датата на подаване на искането за спиране – 371 661,19 лв. главница и лихви. В случая обаче наложеното обезпечение не надхвърля нито размера на установените задължения с РА, нито размера на задължението (главница и лихва) към датата на подаване на искането - 12.05.2026 г., като дружеството-жалбоподател не е представило доказателства за обезпечаване размера на задължението – главница и лихви към датата на подаване на искането, което е в негова тежест. Обстоятелството, че е представена полица за периода от 12.05.2026 г. до 11.05.2027 г. за застрахователна сума от 300 000 евро на обект „производствени сгради“, находящи се в [населено място], [улица]та № 3, не може да доведе до извод, че действителната стойност на застрахованите производствени сгради надхвърля значително размера на задължението по ревизионния акт. От друга страна, по силата на чл. 195, ал. 6 ДОПК обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от ЗМДТ за недвижими имоти, по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, по придобивната стойност на вещите. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК е императивна, а изброяването в т. 1-3 е лимитативно и изчерпателно, поради което не би могло да се обоснове извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечение по застрахователна стойност на недвижимите имоти.

Публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот, ведно с находящите се в него десет сгради по данъчната оценка на имотите.

В искането за спиране на обжалвания ревизионен акт не е направено предложение за обезпечение на недвижими имоти, различни от възбранените, нито пък са представени доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

С оглед изложено, съдът намира искането за спиране изпълнението на РА за неоснователно.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ветрен комерс“ ЕООД за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001324006706-091-001/27.11.2025 г., потвърден с Решение № 60/23.02.2026 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

Съдия: