Решение № 548 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330200708 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Ц. З. Д., против наказателно постановление № 23-1030-004592, издадено на 14.09.2023г. от ВПД Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева за извършено нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. К.

1 и адв. Р., които поддържат жалбата и излагат съображения за нейната основателност. Молят съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 14.08.2023г. в гр. Пловдив, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 17, около 10.30 часа, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № *** лична собственост, като извършва следните нарушения: 1. При движение назад, водачът не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, удря бариера собственост на РД „Охрана- Пловдив“ и допуска ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП с номер 1707472. 2 Като участник в ПТП не спира за да установи какви са последствията от произшествието. Нарушил е чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. И. Д. актосъставител, се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението, както и че автор на нарушението е именно жалбоподателят. От показанията се установява по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение и неговият автор. Показанията му са изцяло последователни, логични, кореспондиращи и допълващи помежду си, незаинтересовни от изхода на делото, в унисон с всички събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира с довери и им предава доказателствена тежест. В показанията си актосъставителят потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, 2 вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същите описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като достоверни и обективни.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че на инкриминираното място и време, извършителят е причинил ПТП в бариера.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

3

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вменените му нарушения.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По нарушението на чл.40 ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоребапо време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Въпреки, че в писмени мотиви се съдържа изрично посочване, че жалбата е насочена само срещу нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът дължи мотиви и в тази част. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. От събраните по делото доказателства, в частност показанията на актосъставителя и извършения оглед в съдебно заседание на електронен носител- запис от видеокамери на РД „Охрана“, с категоричност се установява, че жалбоподателят на 14.08.2023г. при управление на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него и е причинил ПТП- като е ударил бариера на РД „Охрана“ гр. Пловдив и й е нанесъл имуществени материални щети.

По нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. От събраните по делото доказателства, в частност показанията на актосъставителя и извършения оглед в съдебно заседание на електронен 4 носител- запис от видеокамери на РД „Охрана“, с категоричност се установява, че жалбоподателят на 14.08.2023г. при управление на заден ход не е спрял и не е установил последиците от причиненото от него ПТП. Както жалбоподателят е нарушил правилата за движение назад по чл.40 ал.2 от ЗДвП, като непрекъснато не е наблюдавал пътя зад превозното средство, и не е осигурил лице, което да сигнализира за опасности, умишлено каквато форма на вина се установява по несъмнен начин, и с безразличие, е напуснал ПТП-то без да изпълни задължението си да спре и да установи последиците от инцидента. Т.е. какво водачът жалбоподател, което не се оспорва, е извършил умишлено нарушението на чл.40 ал.2 от ЗДвП като не е наблюдавал пътя зад превозното средство и не е осигурил лице да сигнализира, то по същият умишлен начин, същият е допуснал ПТП като е ударил бариера на РД „Охрана“ гр. Пловдив и не е спрял да установи последиците от ПТП. Именно причината за удряне на бариерата и допускане на ПТП е ненаблюдаване назад и неосигуряване на лице- нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДвП. Неизпълнението на едно задължение, което представлява нарушение, не може да е оправдателна причина за неизпълнение на друго такова. Недопустимо е жалбоподателят да черпи права от собственото си противоправно поведение. В този смисъл възражението е неоснователно.

В случая жалбоподателят се явява водач на пътно превозно средство, като е бил участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в случая е било налице ПТП с материални щети. Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В случая жалбоподателят с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП-то, доколкото именно след неговото бездействие – да спре след удара на бариерата. Същият освен това не останал на мястото след допуснатото ПТП и е напуснал местопроизшествието. Липсват посочени основания за напускането му, които да са уважителни и да влияят на преценката за липса на виновно негово поведение.

Жалбоподателят е извършил административното нарушение на 5 асфалтов път отворен за обществено ползване, а именно- на общински път гр.

Пловдив ул. Фредерин Жолио Кюри номер 17, като бариерата е монтирана именно на посочения път в входа на РД „Охрана“, която осъществява достъпа от пътя до паркинга. Това обстоятелство се установява, както от показанията на актосъставителя, така от извършения оглед на диск от видеокамери от РД“ Охрана“, така и от приложения по делото снимков материал. В този смисъл възражението е неоснователно.

Неоснователно е възражението, че описаната щета била на РД „Охрана“ гр. Пловдив. На първо място, ирелевантно за предмета на делото е дали матириалните щети са нанесени на РД Охрана или на Министерство на правосъдието. В предмета на доказване е дали такива са били нанесени, а от доказателствата по делото с категоричност се установява, извършеното нарушение на нанесена материална щета. В този смисъл възражението е неоснователно.

Неснователно е възражението за съставяне на протокол за ПТП.

Съгласно Наредба № Iз- 41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР и комисията за финансов надзор и гаранционен фонд, чл.3 ал.1 сочи, че при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" МВР. (2) Протоколът по ал. 1 се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП. Чл. 4 При ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Видно от посочените разпоредби едномесечният срок от датата на ПТП за съставяне на протокол за ПТП е спазен, предвид което възражението е неоснователно.