Решение № 1524 от 25.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20231100502113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба № 05357/25.01.2023 г. на „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски, обективирано в съобщение от 11.01.2023 г. на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело 20229240401716, с което е отказал да уважи възражението на длъжника срещу начислени такси по т.

5 ТТРЗЧСИ за връчване постановление, с което е уважил предходно възражение на длъжника, за което е издадено постановление за разноски от 20.12.2022 година.

С жалбата са развити съображения, че постановление, с което се произнася по възражение или молби на длъжника не е сред актовете по т. 5 ТТРЗЧСИ, поради което не следвало да се начислява таксата.

Взискателят „С.У.“ ЕООД, оспорва жалбата, като посочва, че таксите са правилно начислени.

Частният съдебен изпълнител Г.К. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се w изпълнителното дело доказателства, прие за установено следното:

С молба от 25.11.2022 г. на „С.У.“ ЕООД е образувано изпълнително 1 дело 20229240401716, въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2022 г., издаден от Софийски районен съд по гр.д. 22345/2021 г., по силата на който „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на Р.Н.Г. сумата от 50 лв. държавна такса, и 5,91 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

С молбата е направил искане да се насрочи опис на движимите вещи на длъжника, да се наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, както и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

Към молбата е приложен договор за цесия, съгласно който Р.Г. е цедирал своето вземане на „С.У.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен на 15.02.2022 година.

С молба от 28.11.2022 г. взискателят е оттеглил посочените от него изпълнителни способи, като е определил единствено да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

На 02.12.2022 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи на взискателя следните суми: сума в размер на 50 лв. – държавна такса, сума в размер на 5,91 лв. – държавна такса на издаване на ИЛ, сума в размер на 240 лв. – адвокатско възнаграждение, сума в размер на 180,71 лв. – такси по изпълнителното дело.

На 29.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 01.12.2022 г. е получено съобщение от ЧСИ Г.К., с което „Общинска банка“ АД го уведомява, че дължимата сума от длъжника в размер на 476,62 лв. е преведена по сметка на съдебния изпълнител.

На 16.12.2022 г. длъжникът е изпратил до е-мейл адреса на съдебния изпълнител молба, с която е направил искане да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, да се преизчисли таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и да се уточнят дължимите такси по делото.

С постановление от 20.12.2022 г. съдебният изпълнител е уважил молбата на длъжника, като е намалил адвокатското възнаграждение до 200 лв. и таксата по т.26 ТТРЧЗСИ, като е посочил, че длъжникът дължи такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 96 лв. /3 бр. за връчване на съобщения и 2 бр. за връчване на ПДИ/.

С постановление от 20.12.2022 г. съдебният изпълнител приел за събиране три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на постановление от 20.12.2022 г. до страните по делото и подадено възражение от длъжника по него, връчено на взискателя.

С молба от 10.01.2023 г. длъжникът е възразил срещу начислените такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лв. за връчването на постановление от 20.12.2022 г., с което е уважил подаденото от длъжника възражение.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението, като е посочил, че дължимите такси по т.5 ТТРЗЧСИ се дължат поради връчване на възражението на взискателя и връчването на страните на процесното постановление.

2

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на жалбата е постановлението за разноските от 11.01.20223 г., инкорпорирано в съобщение до длъжника по повод подадено възражение срещу определения адвокатски хонорар на взискателя.

Предмет на жалбата са три броя такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, общо в размер на 72 лева по постановление от 20.12.202 2година.

Касае се за такси, по повод връчване на връчване на препис от молба от 16.12.2022 г., с която длъжникът е подал възражение срещу приетите такси и разноски в производството и за връчване на страните на постановлението от 20.12.2022 г., с което е уважил молбата на длъжника в частта относно адвокатското възнаграждение на взискателя, намалил е размера на т. 26 ТТРЗЧСИ и е оставил без уважение искането за намаляване на другите такси и по т. 5 от ТТРЗЧСИ, начислени по делото.

Съгласно чл. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лева.

На първо място, предмет на постановление от 20.12.2022 г. са такси за връчване на книжа, които не попадат в обхвата на изрично посочените по т.5 от Тарифата хипотези. Връчването на препис от постановления за разноски, съответно на препис от молба за изменение на акта на ЧСИ за разноските, не може да се приравни напр. на връчване н препис от жалба или други книжа по изпълнителното дело.

На второ място, касае се за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

По тези съображения, не се дължат и разноски за изпращане на препис от молбите по чл. 248 от ГПК в изпълнителното производство.

3

Трети аргумент за недължимост на посочените такси в размер на 72 лева, е разпоредбата на чл. 73а от ГПК.

С оглед размера на вземането, предмет на ИД – 55,61 лева, максималният размер на таксите по изпълнително дело не може да надхвърля 213 лева – 30 % от МРЗ (към 11-12.2022 г.).

По ИД се установява, че още с ПДИ са определени такси за събиране в размер на 180,71 лева.

Следователно, с последващите разноски за такси по т. 5 от Тарифата в размер на 72 лева се надхвърля предвидения максимален размер по чл. 73а от ГПК, без да са налице изключенията по чл. 73а, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, жалбата е основателна.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в съобщение от 11.01.2023 г. на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело 20229240401716, в частта, в която е отказал да уважи възражението на длъжника срещу начислени три броя такси по т. 5 ТТРЗЧСИ - 72 лева - за връчване постановление, с което е уважил предходно възражение в частта относно определени разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление от 20.12.2022 г. по ИД 20229240401716, с което съдебният изпълнител е приел за събиране три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4