Решение № 89 от 04.09.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пирдоп, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100637 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.1, вр.чл.155, ал.5 КТ и чл.24, ал.1 НРВПО.

Производството е образувано по искова молба на П. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул.“******“

№**, чрез пълномощника адв.Ч.

П., съдебен адрес: гр.С., ул.“*****************“ №**, ет.*, офис №* срещу ДГ „Слънце“ гр.Златица, Булстат 00075709, с адрес: гр.Златица, ул.“Хан Аспарух“ № 1, в качеството й на правоприемник на ДГ „Вяра, Надежда, Любов“-гр.Златица, Булстат 000770517, с адрес: гр.Златица, ул.“Георги Бенковски“ №1. В исковата молба се твърди, че на 18.09.2018г., в гр. Златица бил сключен трудов договор №**/18.09.2018г., между ответника като работодател и ищеца като работник/служител по силата, на който ищцата заемала и изпълнявала длъжността „Директор детска градина“ на пълно работно време от 8 часа и срещу основно месечно възнаграждение от 950 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 1% за всяка година трудов стаж по специалността - 8%. Договорът е сключен като безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т.1 от КТ. Със Заповед №***/30.04.2020г. на кмета на община Златица е определен по-висок размер на индивидуалната месечна заплата на ищцата, а именно 1450,00 лв. основно месечно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит - 9 % - 130,50 лв. и за професионална квалификационна степен - 35 лв., то общото трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1615,50лева. В исковата молба се твърди, че със Заповед №**/01.03.2021г. на кмета на община Златица, на основание чл.

188, т. 3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.8 от КТ било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на П. И. Х. с ЕГН **********. Със съдебно Решение № 59/09.06.2022г. по ГД № 225/2021г., по описа на PC - Пирдоп, ГО, потвърдено с Решение №164/29.04.2024г. по 1 възз.гр.д. № 186/2024г. на СОС, влязло в законна сила на 02.07.2024г., гореописаната заповед е отменена като уволнението е признато за незаконно и ищцата е била възстановена на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на детска градина“ в ДГ „Вяра, Надежда, Любов“ - гр. Златица, Булстат 000770517. В исковата молба се твърди, че на 24.07.2024г. между ОБЩИНА ЗЛАТИЦА, представлявана от инж.

Л.С.Ц. - Кмет на Община Златица и А.С.Л. – Директор на дирекция „ОА", в качеството си на работодател и П. И. Х., ЕГН **********, в качеството на работник се е сключило споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение па основание чл. 331 от КТ, считано от 24.07.2024г, като всички задължения по споразумението са изпълнени. Тъй като в споразумението не е засегнат въпроса за неизплатения платен годишен отпуск, ищцата е изпратила искане до община Златица за изплащане на същия, дължащ й се съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, която гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В отговор община Златица са изложили аргументи, че обезщетение не се дължи и следва спора да се реши от компетентния съд, което обуславя правния интерес от депозиране на настоящата искова молба. В този случай е налице спор за право, който не може да бъде разрешен по извънсъдебен ред, поради отказа на ответната страна да изпълни задължението си за изплащане на дължимото обезщетение. В исковата молба се твърди, че на основание чл. 224, ал. 1 КТ, които гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за които не е погасено по давност, на ищцата се дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. На основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските ищцата имала право на законоустановен удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни, а като член на синдикална организация този размер е допълнително увеличен на 56 работни дни годишно. Ищцата е член на синдикална организация - Синдикална организация при ДГ „Вяра, Надежда, Любов" и приложение намира чл. 39, т. 3 от колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-197 от 17.08.2020г. и размерът на удължения платен годишен отпуск по чл, 155, ал, 5 от КТ и чл. 24, ал. I от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за педагогическите специалисти и като такава се ползва от преференциите на сключените колективни трудови договори и полагащият се платен годишен отпуск се определя в размер общо на 56 дни годишно. Във връзка с това следва, че за периода от незаконното уволнение до подписване па споразумението за прекратяване на трудовото и правоотношение, а именно 01.03.2021г. до 24.07.2024г. на ищцата се полагат съобразно общия размер на отпуска по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от НРВПО за педагогическите специалисти, 190 дни (1242 календарни дни х 56/365) платен годишен отпуск, за който следва да бъде изплатено обезщетение в размер на 13 953 лева.

/тринадесет хиляди деветстотин петдесет и три лева/, което до този момент не й е платено. В този смисъл е и следната съдебна практика, обективирана в Решение № 60 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 22 / 2022 г. на Районен съд - Мадан.В исковата молба се сочи, че алтернативно, в 2 случаи че съдът прецени, че дължимото обезщетение не следва да бъде определено на база 56 дни отпуск годишно, ищцата моли да бъде присъдено обезщетение на база основния платен годишен отпуск, съобразно чл. 155, ал. 1 във вр. с ал. 4 от КТ. Обезщетението е дължимо със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 24.07.2024 т. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ДГ „Слънце" - гр. Златица, Булстат 00075709, да заплати на П. И. Х., ЕГН **********, по предявения иск, изм.в с.з., сумата от 15 509.76 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изчислено чрез умножаване на 192 календарни дни полагаем отпуск посредством нетно трудово възнаграждение в размер на 80.78 лева и 1660.00 лева, неправомерно удържани от работодателя ответник от трудовото възнаграждение на работника ищец, на основание чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 от НРВПO за педагогическите специалисти в размер на 56 работни дни за година или общо 192(изм.в с.з.) дни за периода от 01.03.2021г. до 24.07.2024г., ведно със законната лихва от 24.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът моли да им бъдат присъдени сторените в производството разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът ДГ „Слънце“ - гр. Златица, Булстат 00075709, с адрес: гр.Златица, ул.“Хан Аспарух“ №1, представлявано от З.Й.В., в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

В отговора на ИМ ответникът сочи, че счита исковата претенция за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по следните съображения: счита, че не се дължи изплащането на исканото обезщетение в посочения от ищцата размер, поради това, че за периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и възстановяването й на предишната работа не е престирала реално труд по трудовото правоотношение. Според традиционното право платеният годишен отпуск се ползва, за да може работникът или служителят да възстанови своята работна сила и да си почине от акумулирана в хода на работата умора. Този отпуск е платен, предоставя се всяка година, за да се гарантира правото на почивка и отдих на работника. Правото на платен годишен отпуск се състои от правото на ползване на отпуска, както и от правото да се получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е погасено по давност. Към настоящия момент съществува проблем, настъпил в съдебната практика след постановяване на решението на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19 от 25 юни 2020 г., по въпроса дължи ли се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на отмяна на уволнението като незаконосъобразно и възстановяване на работника на работа. Традиционно българската съдебна практика до средата на 2020 г. е ориентирана към виждането, че не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на влизане в сила на 3 съдебното решение, с което уволнението е отменено като незаконосъобразно и/или работникът е възстановен на работа. С цитираното по-горе решение СЕС обръща тази национална практика. Ответникът в отговора на ИМ не счита, че СЕС в мотивите си действително постановява, че обезщетението се дължи задължително за целия период от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението, респективно възстановяването на служителя на работа. Последното следва да се тълкува в светлината на правото на ЕС и националното трудово законодателство. По същество намира за правилно тълкуването, дадено от втората група съдебни състави по няколко съображения.

Ответникът в отговора на ИМ счита, че не следва при определяне на обезщетението да се взима предвид, че ищцата има право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 дни, както и на претендирания размер от 56 дни като член на синдикална организация. Той се дължи, в случай, че същата е упражнявала труд, което очевидно не било така. Освен това, счита, че част от платения отпуск, за който претендира обезщетение е погасен по давност на основание Чл. 176а, ал. 1 от КТ, който казва, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Ответникът в отговора на ИМ моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, а ако счете, че ищцата има право на обезщетение за неизползван годишен отпуск, то да присъди същия в размер минимално определения годишен от 20 дни, за период от 6 /шест/ месеца.

В хода на устните състезания по делото, ищеца, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения по предявените искове. Счита, че са доказани по основание и размер, представя писмени бележки. Моли съда да присъди направените съдебни разноски.

В хода на устните състезания по делото, ответника, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на исковата претенция, претендира съдебноделоводни разноски, представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети като писмени доказателства Трудов договор №**/ 18.09.2018г.; Заповед №***/30.04.2020г. на кмета на община Златица; Молба за членство и решение за присъединяване към синдикалната организация към ДГ „Вяра, Надежда, Любов“ - гр. Златица, Булстат 000770517; Заповед №**/01.03.2021 т. на кмета на община Златица за налагане на дисциплинарно наказание; Решение № 59/09.06.2022г. по ГД № 225/2021 т., по описа на PC - Пирдоп, ГО; Решение № 164/29.04.2024г. по вьзз.гр.д. № 186/2024г. на СОС, влязло в законна сила па 02.07.2024г.; Споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 от КТ от 24.07.2024г.; Искане с peг. № 94П-461-2 от 14.08.2024г.; Писмо от община Златица с peг. №94П-461-2#1 от 20.08.2024г.; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 501/25.10.2019г.; заверен препис от личното трудово досие на ищцата П. И. Х.; прието и неоспорено от страните заключение по 4 извършена съдебно-счетоводна експертиза и изслушано вещо лице В.Т., от което се установява, че размерът на неизползвания платен годишен отпуск за исковия период е в размер на 192 дни със среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 80,78 лв.