Определение № 4865 от 02.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4865 гр. София, 02.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502016 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.130, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 53632/18.02.2026 г. на Н. В. Б., действаща в качеството на процесуален субституент на малолетната си дъщеря В. Ф. Д., родена на ******** г., срещу Определение № 6487/16.02.2026 г. (с характер на разпореждане), постановено по гр.д. № 946/2026 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя молба по чл.9, ал.1 от Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), при приложение на чл.130 ГПК вр.пар.1а ЗЗДН.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството като недопустимо, което свързва с наличието на правен спор, интерес от търсената защита, надлежност на страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищеца и подведомственост на спора. Твърди, че са налице всички предпоставки за разглеждане на правния спор, който не се свежда до изпълнение на режима на лични отношения на бащата с детето В. или до въпроса за родителската отговорност, а до извършени актове на домашно психическо насилие по време на изпълнение на този режим. Сочи, че мотивите на обжалваното определения са по същество на спора, свързани са с основателността, а не с допустимостта на търсената защита.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване (арг.130, изр.2 ГПК).

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Н. В. Б. за защита по чл.9, ал.1 ЗЗДН на малолетното й дете В. Ф. Д. с твърдения за осъществени от Ф.Д.Д. актове на домашно насилие, описани в сезиращата молба, уточнена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молби от 20.01.2026 г. и от 04.02.2026 г. В същите са изложени твърдения, че на 13.12.2025 г. в апартамента на ответника, находащ се в „******** Ф.Д.Д. е бутнал дъщеря си В., докато плаче и й казал да говори с майка й по телефона и на 02.01.2026 г. ответникът е викал на детето защо говори в отделна стая, изтръгнал й телефона от ръцете, ударил го в масата няколко пъти, хвърлил го на земята, пред детето се развикал на майката, че се обажда и се обърнал към малолетната с думите: „Как за шибаните два часа, в които не си видяла майка ти, тя ти е прилипсвала?“, настоявал, че майката иска да направи така, че да не се виждат.

При изложените твърдения е отправено искане за постановяване на конкретни мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН за защита на детето В. с посочен срок, както и за издаване на заповед по чл.18, ал.1 ЗЗДН.

С Определение № 6487/16.02.2026 г. сезиращата молба е върната и производството по гр.д. № 946/2026 г. по описа на СРС е прекратено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че изложените обстоятелства от процесуалния субституент изначално не могат да се подведат към нормата на чл.2 ЗЗДН, доколкото фактите, които се твърдят с молбата, се отнасят до осигуряване на подходящ режим на лични отношения между детето и бащата. Съдът е намерил, че са изложени преживяванията на детето, свързани с осъществяване на режима на лични отношения между него и ответника, а не конкретни действия или бездействия на същия. Счел е, че единствено по отношение на датите 13.12. и на 02.01. се твърди някакво конкретно поведение от страна на ответника, но то също касае отношения, свързани с родителските задължения за осигуряване на подходяща подкрепяща среда, които дори могат да се разглеждат през призмата на емоционална интелигентност и родителски подход, за което родителите биха могли да потърсят съдействие чрез компетентната ДСП, която да ги насочи към програми за развиване и подобряване на родителския капацитет. Съобазил е, че твърденията в молбата касаят уреждане на друг тип отношения извън тези, чиято защита се търси чрез ЗЗДН, чиято цел и средства изключват прилагането му за уреждане на други правоотношения, различни от защита на пострадалия. Като е приел, че молбите за защита от домашно насилие, в които първоначално се твърди спор между родителите по повод родителската отговорност са недопустими, поради целите на производството по ЗЗДН и е налице възможност исканията на процесуалния субституент да бъдат удовлетворени по друг предвиден в СК ред, е върнал сезиращата молба и е прекратил производството по делото, прилагайки чл.130 ГПК вр.пар.1а ЗЗДН. Позовал се е на практика на Софийски градски съд.

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.8, т.2 ЗЗДН. Соченият в сезиращата молба ответник е лице, което попада в обхвата на чл.3, т.4 ЗЗДН, поради което срещу него може да бъде търсена защита по реда на този закон за по твърдения пострадалата малолетна. В сезиращата 2 молба и нейните уточнения са изложени твърдения за актове на домашно насилие в периода 13.12.2025 г. и на 02.01.2026 г., по отношение на които молбата за защита е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, а въпросът дали на посочените дати ответникът е осъществил спрямо дъщеря си В. актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от същия следва да бъде решен с акт по същество на спора. В случая не могат да бъдат споделени изводите, че описаното в молбата по чл.9, ал.1 ЗЗДН на горепосочените дати представлява и се свежда до спор за родителска отговорност или за упражняване на режим на лични отношения, каквито хипотези са разгледани в цитираната в обжалвания съдебен акт незадължителна практика на въззивната съдебна инстанция (твърдения за осуетено право на детето за кандидатстване и класиране за прием в общинска/държавна детска градина и респективно препятстване на възможност за достъп до образование в общинска/държавна детска градина в Определение № 7348 от 29.07.2022 г. по в.ч.гр.д № 7211/2022 г. на СГС; самоволното задържане на детето, несъобразено със съдебно определен режим на лични отношения в Определение № 18688/02.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 9345/2025 г. на СГС; несъобразяване със съдебно определен режим на лични отношения и отказ на майката да осигури явяване на деца за провеждане на експертно изследване за наличие на родителско отчуждаване в Определение № 19917/16.10.2025 г.по в.ч.гр.д. № 10344/2025 г. на СГС; задържане на децата в друго населено място и промяна на адресната им регистрация в Определение № 21491/31.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 11528/2025 г. на СГС; майката е сменила сим картата на детето и е отказала на бащата да предостави новия телефонен номер на детето в Определение № 24229/01.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 13183/2025 г. на СГС), поради което и същата е неприложима.

Поради изложеното, като е приел, че молбата за защита е недопустима в хипотезата чл.130 ГПК вр.пар.1а ЗЗДН, доколкото с нея се цели уреждане на спор относно родителската отговорност, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 53632/18.02.2026 г. на Н. В. Б., действаща в качеството на процесуален субституент на малолетната си дъщеря В. Ф. Д., родена на ******** г., Определение № 6487/16.02.2026 г. (с характер на разпореждане), постановено по гр.д. № 946/2026 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя молба по чл.9, ал.1 от Закон за защита от домашното насилие, при приложение на чл.130 ГПК вр.пар.1а ЗЗДН и производството по делото е прекратено и връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4