Определение № 22 от 25.01.2021, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. С. , 25.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103355 по описа за 2020 година

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, чиито нередовности са отстранили в дадения им срок с молбата си от 08.12.2020 г. и същият се явява редовен от деня на подаването му, и изтичане след това на срока по чл.

129, ал. 2 ГПК, в който ищецът е отстранил с молбата от 18.01.2021 г. нередовностите на исковата си молба и тя се явява редовна от деня а подаването й, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

Искането на ответниците в отговора, уточнено в дадения им срок с молбата им от 08.12.2020 г., за привличане на третото лице З., като помагач на тяхна страна, е допустимо.

Осъществено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, привлеченото трето лице има седалище в Р.

(чл. 219, ал. 2 ГПК), а за ответниците е налице и соченият в уточняващата им молба интерес от привличането. Поради това съдът следва да допусне и конституира това привлечено от тях трето лице, като помагач на тяхна страна в процеса (чл. 220, изр. 1 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

С оглед исканията на страните за назначаване на експертизи, следва с оглед задачите им да се назначи една комплексна технико-икономическа експертиза, която да се изготви от две вещи лица – икономист и електроинженер, които да отговорят на всички поставени в исковата молба и отговора въпроси на страните към тези експертизи – икономическа и техническа, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат страните да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват 1 същите с препис от настоящото определение, а ищецът и подпомагащата страна - и с препис от отговора, уточняващата го молба и приложенията към тях (аргумент от чл. 132, т. 2 ГПК), а ответниците – с препис и от уточняващата молба на пълномощника на ищеца от 18.01.2021 г. и приложенията към нея, като на подпомагащата страна се изпрати и препис от исковата молба, уточняващата я молба и приложенията към тях. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й. За съдебното заседание следва да се призоват и вещите лица, след внасяне от страните в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА третото лице З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, като помагач на страната на привлеклите го по делото ответници Е.Р. и Е.С..

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил Е., вписано в ТР при АВ с ЕИК - и осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област С. и Община Т.. Същият бил и потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № - - Помпена станция „К.", Община Т., който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН). Ответникът /със старо наименование Е.Р./ бил еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление -, вписано в ТР с ЕИК -, притежавал 2 лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост Е.Р., и осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р. /със старо наименование Е.Р./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост Е., и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД /със старо наименование Е.Р./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на Е.Ю., на Е.С.. През периода от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. ищецът заплатил на ответното дружество следната сума, представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", намираща се в общ. Т.: за м. август 2015 г. била заплатена сумата 11390.79 лева по фактура № 1137787382 от 31.08.2015 г., представляваща начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Следвало изрично да се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „К.". Измерването по този начин и конкретно на това място водило увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.

Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско 3 измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Т." 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км, започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „К.", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „О.". И електропроводът „В." 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, ищецът отправил няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование Е.Р./ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Т." - извод „В." /т.е. за електропровод „В."/; Извод „Р.“; Вик – З. и ПС Х.. Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на Е.Р., по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „В." това не било сторено. Във връзка с това от ищцовото дружество било изпратено и следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Т., като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисквала промяната: ИТ № 2939032 - Помпена станция „О." с. О. _ - ИТ - „ВиК" с. К. /сега с наименование Помпена 4 станция „К."/ с. К.. На това негово искане първият ответник изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което уведомил ищеца, че следвало да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „В.". Това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на електропровод „В." всички необходими документи. Ищецът бил собственик Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „О." с.О., на Помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо че ищецът бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнил задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Безспорно било, че ищецът бил собственик на Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на ищеца, и на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на ищеца. За тези обекти бил подписан акт обр.16 и било издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. Следвало изрично да се отбележи, че от страна на „Е. България Електроразпределение” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Р.", Вик - З. и ПС Х., била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ищецът заплащал цена на ел. енергия по цени на средно напрежение. В случай че Е.Р. беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПО „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, ВиК Е. и за този обект ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно напрежение. По този начин ищецът щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на средно напрежение, като за процесния период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за процесния период за процесния обект щяла да бъде в размер на 8 528.03 лева, и платената цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ищеца имуществена вреда. В този случай сумата 2 862.76 лева, представлявала за ищеца имуществена вреда. В случай че Е.Р. беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената от ищеца цена на ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", ИТ № - нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цената на ел. енергията до обект средно напрежение, като за процесния период тази сума била в размер на 2 862.76 лева. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво 5 ниско напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение в размер на 2 862.76 лева, представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден. Съгласно съдебната практика, съдът приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение /в този см. решение № 922/07.08.2018 г. по гр. дело № 499/2018 г. по описа на Районен съд С. и съгласно решение № 30 от 14.01.2019 г., постановено по т. дело № 1327/2018 г. по описа на Окръжен съд С./. В случай че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената от ищеца цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", ИТ № -, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", ИТ № -. Посочената сума в размер на 2 862.76 лева безспорно представлявала претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не уважаване на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, като по този начин ищецът бил лишен от възможността да заплаща по ниски цени на ел. енергия. С оглед на горното било безспорно, че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД: налице било противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник; налице било увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ищецът заплаща по високи цени на ел. енергия; налице била и причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че, в случай че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно напрежение, които било установено, че били в по-малки стойности; налице била и вина, доколкото същата се предполагала до доказване на противното. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на платените суми, представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда. Тъй като всички процесни суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли иска против първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да иска вторият ответник Е.С. да бъде осъден да заплати /да върне/ платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които бил получил от ищеца, като искът против втория ответник предявява при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска му против първия ответник. Настоящата искова претенция предявява на основание чл. 113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намира, че нормата на чл. 113 ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът имал качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на 6