Определение № 3888 от 26.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3888 гр. София, 26.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100109921 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 133095 от 22.04.2024 г. по описа на СРС, подадена от БОЯНА ПАРК ООД, ЕИК 206411291 срещу Г. И. Й., ЕГН **********, с която се иска да се признае за установено, че Г. И. Й. не е придобил по давност ПИ с идентификатор ***. Моли се да бъде отменен и констативен нотариален акт № 36, том V, рег. № 16340, дело № 709/2017 г., на основание чл. 537 ГПК.

С исковата молба е посочено, че ищецът е закупил имот, за който било необходимо да се осигури транспортен достъп през съседен имот, а именно процесният такъв. В процедура по ПУП-ПРЗ ищецът установил, че процесният имот е придобит по давност от ответника.

Оказало се, че ответникът бил придобил по давност един сервитут. Това пораждало интересът на ищеца от иска: имало законови ограничения за придобиване сервитути, нямало ясно означения граници на отводнителния канал, за да се нанесе като самостоятелен имот в КК и имотът не бил завладян/владян, тъй като общината полагала грижи да изчиства дъното и да поддържа отводнителния канал.

С разпореждане от 30.08.2024 г. са дадени указания на ищеца – 1. да посочи има ли учреден сервитут в полза на ПИ *** спрямо ПИ ***, ако да какъв и по кой ред, какво се има предвид под транспортен достъп, на какво основание е следвало да се предостави транспортен достъп, за какво е производството по ПУП-ПРЗ и каква част от площта на ПИ *** е следвало да се засегне от този транспортен достъп, възможно ли е транспортният достъп да се осигури от друг съседен имот, както и 2. да мотивира интерес от предявения иск, като е указано на ищеца, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Подадена е уточнителна молба с вх. № от 07.10.2024 г., а след продължаване на срока по чл. 63 ГПК и уточнителна молба с вх. № от 15.11.2024 г. Ищецът твърди, че в полза на 1 неговия имот няма учреден сервитут спрямо ПИ ***. Административното производство по ПУП-ПРЗ било започнато с цел застрояване на ПИ ***, за целта обаче било нужно се направи транспортен достъп през

ПИ ***.

Производството по ПУП-ПРЗ било спряно, тъй като собственикът на ПИ *** не давал съгласие за спазване на предписанията на органите. По този начин собственикът на процесния имот възпрепятствал процедурата по ПУП-ПРЗ и пречил на ищеца да осигури транспортен достъп до имота си. Твърди, че правният му интерес произтичал от възможността да придобие права след отричането на правата на ответника по делото. ПИ с идентификатор *** бил сервитут, за чието придобиване били налице законови ограничения.

С разпореждане от 13.01.2025 г. са дадени още веднъж указания на ищеца:

1. да посочи конкретно какви права ще придобие след отричането правата на ответника;

2. да посочи кой е инициатор по процедурата по ПУП-ПРЗ, дадено ли е съгласие от всички останали собственици на съседни имоти за изграждане на транспортен достъп, респ. да представи доказателства, че производството за изграждане на транспортен достъп е спряно;

3. да мотивира интерес от предявения иск, като му е указано отново, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника;

4. посочи съобразно изготвения проект коя реална част от ПИ *** следва да бъде засегната от предвидения транспортен достъп и да формулира надлежен петитум в тази насока;

Указано е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

С уточнителна молба с вх. № от 14.02.2025 г. ищецът е посочил, че при благоприятен изход на спора, ще придобие възможност да съгласува процедурата по ПУП-ПРЗ с действителния собственик в лицето на държавата/общината, т. е. ще придобие право да завърши административното производство. Поддържа твърдението си, че правният интерес от предявяването на иска е възможността дружеството да придобие права след отричането на правата на ответника – да може да завърши процедурата по ПУП-ПРЗ след като отрече правата на ответника. В допълнение твърди и, че отрича правата на ответника като носител на самостоятелно право на собственост.

Исковата претенция е недопустима, по следните съображения:

С ТР № 8/2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК н ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на 2 фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по цитираното ТР. Не се твърди владение върху имота, а се иска ползване на ивица от същия за осъществяване на транспортен достъп.

Приема се, че дори възможността да се придобие сервитутно право на преминаване върху чужд поземлен имот /какъвто не е процесния случай/, не може да обуслови правен интерес от отричане правото на собственост върху служещия/чуждия имот. Не се защитава правото на собственост на ищеца върху неговия имот, намиращ се в съседство, нито пък се защитава фактическо състояние, което може да му даде възможност да придобие сервитутно право, отричайки правата на собственика на служещия имот – виж решение № 125 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 537/2017 г. на II г. о. на ВКС, както и решение № 60107 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 1085/2021 г. на II г. о. на ВКС /относно право да се преминава върху реална част от имот/.

Ищецът не би могъл да получи търсената от него защита, съобразно твърденията, с които обосновава правния си интерес, по реда на настоящото исково производство. Няма съмнение, че хипотетичната възможност да завърши процедурата по ПУП-ПРЗ не обосновава правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск, в който смисъл посочената по-горе практика. Освен това, дори такъв да можеше да се обоснове, то и благоприятният изход на спора не дава гаранции, че ищецът би могъл съгласува документацията и да завърши процедурата по ПУП-ПРЗ с друг твърдян от него собственик на имота. Обстоятелства, касаещи административното производство, не обуславят интерес от отрицателен установителен иск за собственост. Изложените от ищеца твърдения не обосновават правния му интерес от търсената защита – тя не би рефлектирала директно върху правната му сфера.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ищецът не би могъл да обоснове правен интерес от това, че процесният имот е собственост на държавата/общината, тъй като не е легитимиран да упражнява чужди права. Самостоятелно право по смисъла на ТР № 8/2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК н ВКС, би следвало да е вещно право, а не право да се продължи процедура по ПУП-ПРЗ. Не може да се приеме, че в случая ищецът защитава свое сервитутно право, доколкото самият той твърди, че такова не му е учредено, не се позовава на фактическо състояние, което може да му даде възможност да придобие сервитутно право /в който смисъл посочената съдебна практик по-горе/, а и, както се посочи, дори при евентуален благоприятен изход на спора, това няма да доведе до придобиване на сервитутно право, а само и единствено до евентуална възможност за продължаване на административна процедура по застрояване на съседен имот /по арг. и от чл. 60, ал. 2 ЗУТ/. Хипотетична възможност, свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера 3 без доказан правен интерес от това.

Тъй като отмяната на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, то и в тази му част производството следва да бъде прекратено.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи и, че въпреки твърденията в уточнителните молби, че за ищеца липсва интерес от иска за тази реална част от ПИ, която няма да бъде засегната от транспортния достъп, то указанията за индивидуализиране коя реална част от ПИ *** следва да бъде засегната от предвидения транспортен достъп, не са изпълнени в предоставения срок, като реалната част, която ще бъде засегната, не е индивидуализирана дори в най-обща степен. За да се приеме, че исковата молба е редовна е достатъчно да съществува яснота за коя част от имота е налице спор, а детайлното отграничаване на тази спорна част може да бъде извършено и в хода на производството чрез изготвяне на скица от вещо лице /виж определение № 103 от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1580/2022 г. на I г. о. на ВКС/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.№ 133095 от 22.04.2024 г. по описа на СРС, подадена от „БОЯНА ПАРК“ ООД, ЕИК 206411291 срещу Г. И. Й., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гражданско дело № 9921 по описа за 2024 г. на СГС, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез адв. Г..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4