Решение № 5740 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5740 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330121637 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Г. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ЖК „******”, бл. *****, вх.

„**”, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Е. Г. И., вписана в регистъра на *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*****“ № ***, моли съда да осъди ответника „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, обл. Софийска, бул. „3-ти март” № 83, представлявано от Л. В. Л. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от адв. Г. Д.

Д., вписан в регистъра на ************, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, обл.

******, пл. „****” № ***, ет. ***, да му заплати сумата от 207, 78 лева (двеста и седем лева и седемдесет и осем стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание за неустойка по сключения помежду им Договор № ............../..........г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем № .............. от ..........г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата финансов ресурс в размер от 3 000, 00 лева, който следвало да бъде върнат, ведно с определените в договора акцесорни вземания, на 17 месечни вноски до 09.02.2024 г. В чл. 4 от договора било предвидено, че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от подписване на договора да предостави в полза на кредитора обезпечение от две физически лица – поръчители, или 1 банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 1 766, 13 лева, която била разсрочена в приложения към договора за кредит погасителен план. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира годишният процент на разходите (ГПР), и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Поддържа се, че непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на целия договора за кредит. Ищцата изтъква, че е заплатила всички дължими по договора за кредит суми. Предвид недействителността на договора за кредит и на основание чл. 23 от ЗПК всички платени суми над стойността на главницата следва да й бъдат възстановени от ответника. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава.

Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява се срещу претендираното от процесуалния представител на ищеца възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Претендират се разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Молба вх. № 118214/14.11.2025 г., депозирана от пълномощника му, поддържа иска.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ............../..........г. за паричен заем (л. 8 – л. 10) и приложимите към него Общи условия (л. 35 – л. 39) ответното дружество, от една страна като „Заемодател”, се 2 задължило да предаде в собственост на ищеца по негово Искане № ****** от ****** г. (л.

33) сумата от 3 000, 00 лева. Последният, от друга като „Заемател”, усвоил същата в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 3 от договора, и приел да я възстанови в периода от 30.06.2023 г. до 09.02.2024 г. на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% (дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от договора), или да престира общо 3 469, 87 лева при годишен процент на разходите от 48, 70%, изчислен при допусканията: валидност на съглашението за уговорения срок и изправност на договарящите. Издължаването следвало да се осъществи чрез 17 двуседмични равни анюитетни месечни вноски от по 204, 11 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 7) към съглашението.

Според чл. 4, ал. 2 от текста му заемателят дължи на заемодателя неустойка от 1 766, 13 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка от 103, 89 лева към всяка от тях и увеличаваща я на 308, 00 лева, за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член в деня на подписване на договора да му предостави едно от обезпеченията: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 3 469, 87 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита.

По данни от Рекапитулация по кредит от 04.02.2025 г. (л. 34), изготвена от кредитора, и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 59 – л. 61), което се кредитира като обективно и компетентно, се изяснява, че кредитополучателят е извършил две плащания по процесния договор в общ размер на 3 438, 19 лева, от които: 308, 00 лева – на 26.06.2023 г., и 3 130, 19 лева – на 03.07.2023 г., с които е погасил следните свои задължения: главница – 3 000, 00 лева, възнаградителна лихва – 97, 43 лева, и неустойка – 207, 78 лева.

Вещото лице пресмята, че величината на годишния процент на разходите по кредита би била 502, 31%, ако при изчисляването му се прибавят и разходите за неустойка от 1 766, 13 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 207, 78 лева като платена без основание по силата на нищожна клауза за дължимост на неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договор № ............../..........г. за паричен заем, поради което искът му намира материалноправната си опора в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Текстът му гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

3

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с фактически довод за противоречието й на добрите нрави.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

Процесната уговорка принадлежи към Договор № ............../..........г. за паричен заем (л.

8 – л. 10), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския 4 парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.

143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.