Решение № 5063 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146621 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ответника А. С. И. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 800 лева /част от вземане в общ размер от 1068,95 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователно обезщетение за щети по паркиран лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, нанесени от напусналия мястото на ПТП ответник, при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *** ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /18.09.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 15.12.2021 г. в гр. София, кв. „Обеля“, ответницата реализира пътнотранспортно произшествие като с управлявания от нея лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ***, реализира удар с паркирания пред блок 4 на посочения квартал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, като веднага след това напуска местопроизшествието. Излага, че органите на реда посетили местопроизшествието и извършили оглед и необходимите следствени действия, като изготвили за това Протокол за ПТП и докладна записка. Сочи, че след предприетите оперативно – издирвателни мероприятия, виновният водач /а именно - ответникът/ бил установен и му бил съставен АУАН № 770523/24.03.3031 г. Сочи, че въз основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление № 21 – 4332 – 007935/15.04.2021 г., като същото е отменено с Решение на СРС, 107 състав, по НАХД 8852/2021 г. – поради допуснати 1 процесуални пропуски на административно – наказващия орган.

Сочи, че към датата на ПТП ищецът „ДЗИ – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е бил едновременно застраховател по застраховка "Каско +" на увредения лек автомобил „Шкода“, както и застраховател по застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите", ползваща виновния за ПТП водач на л.а. „Пежо“. С оглед горното обстоятелство, сочи, че първоначално образуваната щета № 44012132104834 по имуществената застраховка, била презаведена по застраховката „Гражданска отговорност“.

Сочи, че в хода на застрахователното правоотношение са изготвени опис – заключение, калкулация и ликвидационен акт, като ищецът заплатил пряко по сметка на сервиза, отстранил щетите по увредения автомобил, сумата от 1053,95 лева с преводно нареждане от 29.07.2021 г.

Намира, че доколкото вина за настъпването на процесното ПТП има ответникът, както и предвид обстоятелството, че същият е напуснал мястото на ПТП преди явяването на органите на реда, за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за сумите, платени в полза на застрахования по имуществената застраховка „каско“.

С оглед липсата на доброволно плащане от страна на ответника на претендираните суми, намира, че е налице правен интерес от образувано на настоящото производство.

Моли за уважаване на предявения частичен иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. С. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че за л.а. „Пежо“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. Оспорва действителността на сключения застахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил „Шкода“.

Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, при която е настъпила вредата по увредения лек автомобил, както и описаният механизъм на увреждането – а именно, че ответницата, управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *** е увредила лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, докато той е бил паркиран пред вх. Б, блок 4 на кв. „Обеля“. Сочи, че не е причинител на вредите, тъй като на 15.02.2025 г., около 06:00 часа, е напуснала дома си и безпрепятствано е потеглила за работното си място. Твърди, че по управлявания от нея л.а.

„Пежо“ не са установени каквито и да е видими механични увреждания.

Оспорва, да й е връчена регресна покана, като сочи, че за същата е разбрала едва с връчването на исковата молба.

Моли за отхвърляне на предявения частичен иск, поради липса на установено лично виновно поведение от страна на ответника.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Съдът е сезиран с предявена осъдителна регресна искова претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач, е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на увреденото лице, обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона в чл. 500, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 КЗ.

По така предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/ че ответникът, управлявайки МПС, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, е причинил виновно процесното ПТП, от което са настъпили твърдените в исковата молба вреди; 2/ че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът е платил обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като и 3/ че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

За преценка основателността на иска, съдът съобрази следното:

Установява се от събраните по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица № 440217213004134/4, част от многогодишна комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско+“ № 440217213004134 /л. 13 и л. 60/, че към датата на ПТП, за л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, собственост на Интерлийз Ауто 3

ЕАД, е била сключена имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

Установява се от събраните по делото писмени доказателствакомбинирана застрахователна полица № BG/06120003413546, както и справка от Гаранционен фонд /л.106-111/, че към датата на настъпилото ПТП за л.а.

„Пежо“, модел „106“, с рег. № ***, е била сключена валидна застраховка гражданска отговорност отново при ищцовото дружество.

Установява се еднозначно от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП № 1785798/15.02.202021 г. – л. 7, съставен от органите на реда след посещение на място, уведомление-декларация за щета, описи и доклади по щета, АУАН, от представеното по делото наказателно постановление, отменено с решение по н.а.х.д. № 885/2021 г. на СРС, 107 с-в на формално основание/, от ангажираните гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля-очевидец Д. П. Д.-Г. /л.

117/, както и от заключението по изготвената и приета без оспорване от страните съдебна автотехническа експертиза, че н а 15.12.2021 г. в гр.

София, кв. „Обеля“, ответницата А. И., управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ***, реализира удар с паркирания пред блок 4 на посочения квартал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.

№ ***, като по отношение на л.а. „Пежо“ ударът настъпва в предна дясна част, а по отношение на л.а. „Шкода“, ударът е в задна лява част.

От анализа на горните доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на „Пежо“, модел „106“, с рег. № ***, който, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, при извършване на маневра за излизане напред от паркинга, обособен пред блоковото пространство, не съобразява габаритите на автомобилите и тяхното местоположение и удря паркираният пред него л.а. „Шкода“.

Установява се с помощта на заключението на вещото лице, че причинно-следствена връзка с така настъпилото ПТП върху л.а. „Шкода“ са настъпили твърдените в исковата молба имуществени вреди върху задната броня и парктроник системата на автомобила със средна пазарна възстановителна стойност от 821.87 лв.

Видно от представените по делото документи, че въз основа на постъпило при застрахователя заявление-декларация за щета и в рамките на образуваната застрахователна преписка, застрахователят /носещ отговорност както по сключената имуществена застраховка за увредения автомобил, така и на гражданската отговорност на виновния водач/, е заплатил по сметка на сервиза, отстранил щетите сума в размер на 1053.95 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в обичаен размер от 15 лева.

На последно място, безспорно се установява от съвкупния анализ на ангажираните от страните доказателства, в това число – от показанията на свидетеля-очевидец, които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и отразяващи в логична последователност и свързаност личните впечатления на свидетеля, незаинтересован от изхода на спора, че след настъпване на инцидента ответникът

А.

И. е напуснала

4 местопроизшествието, като не е уведомила за инцидента нито собственика на увредения автомобил, нито органите на реда.

Липсата на водача на паркираното МПС на мястото на инцидента, както и несвоевременно му уведомяване за настъпилото ПТП /независимо от обстоятелството, че е възможно ответницата действително да не е разбрала за реализирания инцидент, в какъвто смисъл са изложените в отговора и в последващите молби твърдения/, прави невъзможно постигането на съгласие между двамата водачи относно обстоятелствата, свързани с ПТП и вината за настъпването му.

С оглед на това, независимо, че от процесното ПТП са настъпили само материално щети, разпоредбата на чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г., уреждаща възможността за съставяне на двустранен констативен протокол, е неприложима и местопроизшествието е следвало да бъде посетено от органите на МВР.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е доказан в цялост фактическият състав на правото на застрахователя по чл. 500, ал, 1, т. 3 КЗ, поради което предявеният като частичен иск – за сумата от 800 лева /409.03 евро/, се явява основателен и подлежи на уважаване.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал.

ГПК, има само ищецът производството.

Същият е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 25.56 евро – заплатена държавна такса, 204.52 евро – депозит за САТЕ, 5.11 евро – такса за издаване на два броя съдебни удостоверения, 40 евро – депозит за призоваване на свидетел, както и 239.28 евро с ДДС – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка.