Решение № 89 от 11.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600130 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД №1061/2020 г., Районен съд - Плевен, отмяна на определение № 263 от 13.07.2020 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с одобреното споразумение подсъдимият Ж. Б. Ж. се е признал за виновен в това, че на 19.08.2019 г., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е извършил престъпление по чл. 234, ал.3, т.3 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1 НК и се е съгласил при условията на чл. 55, ал.2, т.2, б.“б“ НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; - по чл.42а, ал.2, т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен 1 служител“ за срок от 10 /десет/ месеца ; -по чл.42а, ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК подсъдимият Ж. се е съгласил да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Ж. се е признал за виновен и в това, че на същата дата - 19.08.2019 г. е извършил престъпление по чл.234, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.63, ал.1 НК и се е съгласил при условията на чл. 55, ал.2, т.2, б.“б“ НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

- по чл.42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; -по чл.42а, ал.2, т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 /десет/ месеца;- по чл.42а, ал.2, т.6 НК - „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Ж. Б. Ж. се е съгласил, на основание чл.23, ал.1 НК, да му бъде определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му, а именно: „Пробация“ със следните пробационни мерки: -по чл.42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; -по чл.42а, ал.2, т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 /десет/ месеца; -по чл.42а, ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Определението, с което е одобрено споразумението, не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила на 13.07.2020 г.

Определението на Районен съд - Плевен по НОХД№1061/2020 г. е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.7 НПК съдът одобрява постигнатото споразумение за решаване на делото само когато не противоречи на закона и морала. Императивната разпоредба на чл.42а, ал.4, пр.2-ро НК регламентира, че мерките по чл.42а, ал.2, т.5 и т.6 НК не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16 годишна възраст. Подсъдимият Ж.Ж. е роден на 17.11.2003 г. и навършва 16годишна възраст на 17.11.2019 г., а за извършените две престъпления на 19.08.2019 г. му е определено общо наказание „Пробация“, включващо и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“ без посочване за какъв период е наложена пробационната мярка, предвид разпоредбата на чл.42а, ал.3, т.3 НК, регламентираща продължителността на пробационната мярка - не повече от три поредни години. Налице е неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.

2

Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК са съществени и са основание за възобновяване на наказателното дело.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото и излага съображения, че по това дело съдът е одобрил споразумение между защитника на подсъдимия и прокурора, по което споразумение за престъпления по чл. 234, ал. 3, т. 3 НК и по чл. 234, ал.

4, вр. ал. 2 НК вр. чл. 63, ал. 1 НК, при условията на чл. 55, ал. 2, т. 2, б. „б“ НК на Ж. е наложено наказание пробация, като са му определени три пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за 2 години, 3 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ също за срок от две години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа на година. На основание чл.23 от НК е определено по-тежкото от двете наказания - пробация със същите пробационни мерки. Като е одобрил споразумението съдът е извършил това одобряване в нарушение на чл.382, ал. 7 НПК, като не е съобразил разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, пр. 2 НК, а именно че спрямо Ж., който към момента на деянието е бил непълнолетен, ненавършил 16-годишна възраст, не може да се приложи мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Освен това, в одобреното споразумение не е била посочена и продължителността на тази пробационна мярка, като е посочено само 200 часа на година, но не е посочено за какъв период от време, като е известно, че това наказание не може да е за повече от 3 поредни години. Съобразно искането, налице е неправилно приложение на материалния закон, същевременно, като не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК и е одобрил споразумението въпреки противоречията със закона, съдът е нарушил и процесуалните правила. Тези нарушения са съществени и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на НОХД № 1061/2020 г. по описа на РС-Плевен.

Осъденото лице Ж. Б. Ж. не се явява и не изразява становище по искането.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо и е в полза на осъденото лице. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.

420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за 3 наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване основателно, като съображенията за това са следните: е

С одобреното споразумение подсъдимият Ж. Б. Ж. се е признал за виновен в това, че на 19.08.2019 г., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си е извършил престъпление по чл. 234, ал.3, т.3 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1 НК и се е съгласил при условията на чл. 55, ал.2, т.2, б.“б“ НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: -по чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; - по чл.42а, ал.2, т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 /десет/ месеца ; -по чл.42а, ал.2, т.6 НК - „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК подсъдимият Ж. се е съгласил да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Ж. се е признал за виновен и в това, че на същата дата - 19.08.2019 г. е извършил престъпление по чл.234, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.63, ал.1 НК и се е съгласил при условията на чл.

55, ал.2, т.2, б.“б“ НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: -по чл.42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; -по чл.42а, ал.2, т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 /десет/ месеца;-по чл.42а, ал.2, т.6 НК - „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Ж. Б. Ж. се е съгласил, на основание чл.23, ал.1 НК, да му бъде определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му, а именно: „Пробация“ със следните пробационни мерки: -по чл.42а, ал.2, т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ месеца, с периодичност три пъти седмично; -по чл.42а, ал.2, т.2 НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 /десет/ месеца; - по чл.42а, ал.2, т.6 НК - „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“. На основание чл.55, ал.3 НК да не му се налага по-лекото наказание глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Определението, с което е одобрено споразумението, не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила на 13.07.2020 г.

Определението на Районен съд-Плевен по НОХД№1061/2020 г. е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.7 НПК съдът одобрява постигнатото споразумение за решаване на делото само 4 когато не противоречи на закона и морала. Императивната разпоредба на чл.42а, ал.4, пр.2-ро НК регламентира, че мерките по чл.42а, ал.2, т.5 и т.6 НК не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16 - годишна възраст.

Подсъдимият Ж.Ж. е роден на 17.11.2003 г. и навършва 16-годишна възраст на 17.11.2019 г., а за извършените две престъпления на 19.08.2019 г. му е определено общо наказание „Пробация“, включващо и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден труд в полза на държавата в размер на 100 часа за една година“ без посочване за какъв период е наложена пробационната мярка, предвид разпоредбата на чл.42а, ал.3, т.3 НК, регламентираща продължителността на пробационната мярка - не повече от три поредни години. Налице е неправилно приложение на материалния закон.

Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.

Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК са съществени и са основание за възобновяване на наказателното дело.

Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на постановеното определение. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи.

Нарушението може да бъде отстранено от касационната инстанция по пътя на изменение на постановеното определение, тъй като е в полза на осъденото лице.