Решение № 561 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 266442 от 05.11.2021г., постановено по гр.д. № 9312/2019г.

СГС, I ГО, 3 състав е признал за установено, по предявения от „КАП НОР“ ЕООД против С. К. Г. и П. Й. Т. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, че имот с идентификатор ***, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в София, р-н „Витоша”, кв. „***”, м. „***”, съставляващ поземлен имот №699, не принадлежи на длъжника по изп. д. № 20188440403208 по описа на ЧСИ С. Я., район на действие София, рег. № КЧСИ С. К. Г., тъй като е собственост на „КАП НОР“ ЕООД. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил С. К. Г. и П. Й. Т. да заплатят на „КАП НОР“ ЕООД сторените разноски в производството - държавна такса и депозит за експертиза, общо в размер на 417,13 лв.

Решението е обжалвано от ответника - П. Й. Т., чрез пълномощника му, с възражения за неправилност. В жалбата се твърди, че в процесния случай ищецът – „Кап Нор“ ЕООД и ответницата- С. Г. извличат титулите си за собственост от различни праводатели и косвено - въз основа на различни реституционни закони, действащи по различни правни модели. Поради което се прави извод, че правилното решаване на делото налага преюдициален анализ на реституционните титули за собственост на праводателите на страните, а не толкова на нотариалните актове, на които ищецът и ответницата пряко основават правата си. В този смисъл се релевира 1 възражение, че съставът на СГС не е вникнал в установената по делото фактическа обстановка, като го е решил по формалистичен начин, без наличието на мотиви, обсъждащи реституционните фактически състави по ЗВСОНИ, (касаещ титула на ищеца) и по ЗВСГЗГФ, (касаещ титула на ответницата). Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е игнорирал правно релевантни факти и доказателства, поради което е достигнал до порочни правни изводи. В жалбата се поддържа, че по делото ищцовото дружество не е провело главно и пълно доказване, че на праводателите му (наследниците на И. Д. М.) по ЗВСОНИ (по право и в реални граници) е бил реституиран именно процесния имот. Излага се становище, че от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. СТЕ, безспорно се установявало, че процесният имот не само, че не е идентичен с отчуждения от този наследодател, но и се намира в друго землище - не в с. ***, м. „***“, (където е бил отчужденият от И. Д. М. имот), а в съседното землище на с. Княжево.

Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск.

Предявява се претенция за присъждане на разноските, направени пред двете инстанции.

Въззиваемият – „Кап Нор“, чрез пълномощника си, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подал отговор, с който се поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Конституираната, на основание чл. 265, ал.2 ГПК, като въззивница по делото С. К. Г., чрез назначения от съда особен представител, изразява писмено становище, с което поддържа, че жалбата е основателна, а обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

В о.с.з. въззивникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, а обжалваното решение да бъде отменено.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

СГС, I ГО, 3 състав е бил сезиран с иск с правно основание чл. 440 ГПК.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том IV, peг. № 10194, дело № 597/07.07.2004 г., вписан в Службата по вписванията на 07.07.2004 г., вх. peг. № 27289/2004 г., акт. № 15, том LXXXVII, дело № 21276/2004 г., им.п. 261840, „КАП HOP” ЕООД е закупило от К. И. Н. и М. И. Д. - М. следния недвижим имот: Гора от 16 000 кв.м., находяща се в София, р-н „Витоша”, кв. „***”, м. „***”, съставляващ поземлен имот № ***, заснет и нанесен през 2000 г. в кадастрален лист № 563 по кадастралния план на София, в.з. „Беловодски път”, при съседи: К. Т., от две страни път и В. А.. Поддържа се становище, че след закупуването му, 2 имотът бил разделен на три отделни имота с идентификатори, както следва: имот с идентификатор ***., имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Твърди се, че на 23.05.2019 г. дружеството е получило съобщение от СИ С. Я. по изп. д. № 20188440403208, с което било уведомено, че предстои извършване на опис върху два имота: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор

***, посочени в съобщението на СИ като „съсобствени“ с непознатото за ищеца лице, а именно С. К. Г., които съвпадали по граници с имот ПИ № 000162 с площ от 14 826 кв.м. В исковата молба се сочи, че ищецът не притежава никакви имоти в съсобственост със С. К. Г., а по отношение на имот с идентификатор *** няма каквито и да било претенции за собственост или каквито и да било други вещни или облигационни права. По отношение, обаче на имот с идентификатор *** ищецът счита, че същият е част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в град София, р-н „Витоша”, кв. „***”, м. „***”, съставляващ поземлен имот № ***, който е негова изключителна собственост. Във връзка с това се поддържа, че съдебният изпълнител С. Я. е предприел действия по принудително изпълнение по изп. д. № 20188440403208 върху изцяло чужд имот, какъвто се явява процесният - с идентификатор ***. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че имот с идентификатор *** не принадлежи на длъжника по изпълнението С. К. Г..

Ответникът - С. К. Г. , чрез назначения от съда особен представител, оспорва изцяло предявения иск, като го намира за допустим, но неоснователен. Излага съображения по същество на база на представените от ищеца и втория ответник писмени доказателства.

Ответникът - П. Й. Т., чрез процесуалния си представител, с подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор, оспорва изцяло титула за собственост на ищцовото дружество. Сочи, че имотът на ищцовото дружество не съвпада по граници, землище и село с имота, собственост на С. Г.. Допълва, че видно от представените доказателства, на праводателите на ищцовата страна е „възстановен“ друг имот, различен от отчуждения имот по ЗОЕГПНС. Поради това сочи, че тези праводатели и съответно - самият ищец изобщо не са придобили каквито и да било права на собственост по отношение на процесния имот.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че предвид характера и правната същност на предявения иск - такъв по чл. 440 ГПК, в тежест на оспорващия /ищеца/ е да докаже твърдението си, че спорното право не принадлежи на длъжника по изпълнението. Посочил е, че в конкретния случай именно ищцовото дружество е собственик на имота, предмет на изпълнението, водещо по несъмнен начин до извода, че това имущество не принадлежи на длъжника, поради което е приел за доказан и основателен предявеният иск.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК. Служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед наведените оплаквания от въззивника, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 440 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл. 442 ГПК). Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска по чл. 440 ГПК, са: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника, която не е във фактическа власт на третото лице, поради което то не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител. 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.

Материалноправната предпоставка за уважаване на иска би била налице, ако „Кап Нор“ ЕООД докаже, че правото на собственост върху имота принадлежи нему и то при условията на пълно и главно доказване.

В настоящия случай, не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 23.05.2019 г. дружеството - ищец е уведомено, че по образувано изп. д. № 20188440403208 на СИ С. Я. предстои извършване на опис върху два недвижими имота, съответно с идентификатор *** и с идентификатор ***, които според данните са съсобствени между „Кап Нор“ ЕООД и С. К. Г.. Не се спори, че изпълнителното дело е с предмет парично притезание на ответника П. Й. Т. – взискател срещу ответницата - С. К. Г. – длъжник. Страните не оспорват 4 обстоятелството, че изпълнителното производство е висящо и към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Ищецът твърди, че не притежава в съсобственост с ответницата имот с идентификатор ***, тъй като той е изключителен собственик на този имот.

Следователно искът е допустим, като е налице правен интерес за ищеца.

Ищцовото дружество твърди, че длъжникът по изпълнителното дело С.

К. Г. не е собственик на процесния имот, тъй като дружеството го е придобило въз основа на правна сделка.

От данните по делото се установява, че съгласно нотариален акт № 44, том IV, peг. № 10194, дело № 597/07.07.2004 г., вписан в Службата по вписванията на 07.07.2004 г., вх. peг. № 27289/2004 г., акт. № 15, том LXXXVII, дело № 21276/2004 г., им.п. 261840, е сключен договор за покупко – продажба, между „КАП HOP” ЕООД, като купувач, и продавачите К. И. Н. и М. И. Д. - М., по силата на който купувачът е придобил собствеността върху следния недвижим имот: гора от 16 000 кв.м., находища се в София, р-н „Витоша”, кв. „***”, м. „***”, съставляващ поземлен имот № ***, заснет и нанесен през 2000 г. в кадастрален лист № 563 по Кадастралния план на София, в.з. „Беловодски път”, при съседи: К. Т., от две страни път и В. А..

Видно от удостоверение за наследници №1450 от 26.02.1992г., К. И. Н. и М. И. Д. - М. са наследници по закон, съответно дъщери на И. Д. М., починал през 1970г.

Съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт том XXV, № 190, регистър 5364 дело № 4129/1937г., М. С. В. е продал на И. Д. М. своята собствена гора, находяща се в землището на село ***, в местността „***“ 16 дка /по новото измерване/, при съседи: К. Т., от две страни път и В.

А..

С акт от 21.07.1949г., пореден номер 443 от актовата книга на VI Райсъвет по местонахождението на имота в с. *** е постановено на основание ЗОЕГПНС завземане от И. Д. М. на следния недвижим имот: гора, находяща се в землището на село ***, в местността „***“ 16 дка, при съседи: К. Т., от две страни път и В. А..