Определение № 4230 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1652/2026
- Вид
- Определение № 4230
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ралица Светославова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4230 гр. Варна, 19.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501652 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 47842/15.06.2026 г. по регистратурата на ВРС о т Б. Б. М., чрез адв. Ж. А., срещу решение № 2315/08.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1423/2025 г. по описа на ВРС, 17-ти състав, в частта с която Б. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***************, е осъдена да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***************** , парични обезщетения за претърпени вреди в резултат от публикация на 06.11.2023 г. във Фейсбук от профила на ответницата в страницата „Забелязано във Варна“, с която е разгласила и разпространила позорни обстоятелства за личността на ищцата (1. Че като служител на каса в УМБАЛ „Света Марина“ е поискала 210 лв. за изследване, което струва 160 лв; 2. Не е издала касов бон; 3. Казала е, че касовият бон е електронен; 4. Задържала 50 лв. и се държала грубо; 5.
Опитала се да смъкне 80 лв. на възрастен човек) и е прикачила нейни снимки, което е довело до уронване на честта, престижа, доброто име и професионалния опит на ищцата, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, както следва: 1/ сумата от 2 500 € /две хиляди и петстотин евро/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, стрес, безсъние, чувство за вина, потиснатост, липса на концентрация, депресивно поведение с постоянна тревожност; 2/ сумата от 156.66 € /сто петдесет и шест евро и шестдесет и шест стотинки/ за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за прегледи при психиатри и лекарства, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на увреждането /06.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задълженията, както и в частта, с която Б. Б.
М., ЕГН **********, с адрес: *************, е осъдена да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *****************, сумата от 47.82 € /четиридесет и седем евро и осемдесет и два цента/, представляващи дължими разноски в производството, на основание 1 чл. 78, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил чл. 300 от ГПК, като не е съобразил задължителната сила на влязлата в сила присъда относно истинността на разгласените факти, както и неправилно е приел, че разгласяването на верни фактически обстоятелства е противоправно. Оспорва се преценката на свидетелските показания, изводът за причинната връзка между публикацията във Фейсбук и претърпените неимуществени вреди, както и оценката на заключението на приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Поддържа се още, че действията на работодателя, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, прекъсват причинно-следствената връзка между публикацията на ответницата и вредите. Сочи се, че заснемането и публикуването на снимката на ищцата не е противоправно, тъй като е извършено на работното й място във връзка с осъществяваната от нея дейност по обслужване на граждани. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - В. Д. К., чрез процесуален представител, в който изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оправдателната присъда не изключва гражданската отговорност за противоправно поведение. Счита за правилна извършената от съда преценка на доказателствата и направените въз основа на нея изводи относно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и претърпените вреди, както и относно размера на присъденото обезщетение. Поддържа, че е налице нарушение на правото на свободно изразяване, доколкото заснемането и публикуването на образа на ищцата без нейно съгласие, е в противоречие с чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
По редовността и допустимостта на жалбата:
При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 47842/15.06.2026 г. по регистратурата на ВРС от Б. Б. М., чрез адв. Ж. А., срещу решение № 2315/08.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1423/2025 г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1652/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се 2 връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].
Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3