Определение № 69 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000942 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. З. З. срещу Определение № 3718/18.09.2025г. по т. д. № 181/2023г. по описа на СГС, с което е върната, на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 88594/03.10.2023г от М. З.

З., ЕГН **********, по която е образувано т. дело № 1817/2023г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено производството по делото.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изводите на съда за липса на правен интерес са неправилни, тъй като е разбрал, че пред ТРРЮЛНЦ е била подадена молба за обявяване на ГФО за 2022г., който е било заявено, че е приет с решение на съдружниците в ответното дружество. В отговора на исковата молба, ответникът никъде не е заявил, че такова събрание не е било провеждано, а е посочи че това събрание е законосъобразно проведено. Съдът не бил взел предвид и заявлението, подадено до

ТРРЮЛНЗ вх.

№

20231002145828/02.10.2023г. и представената от ответника декларация, в която е декларирано, че ГФО и отчета за 2022г. са приети на проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество.

Твърди, че доводите на съда, че ищецът твърди, че такова решение не съществува са неверни. Единственото кое е заявил, било, че не знае на коя дата е проводено същото. Счита, че дори да се приеме, че не е доказано 1 провеждането на такова събрание на съдружниците, за което се твърди да е проведено, то това е въпрос по съществото на спора и по основателността на предявения иск, а не по неговата допустимост. Моли да бъде отменено определението и върнато делото за продължаване на производството.

Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна, която в срок е изразила становище за неоснователност на частната жалба. В отговора се твърди, че няма обективирано в документ решение на ОСС за приемане на ГФО за 2022г., както и че заявлението за вписване в ТР , образец Г2 не е доказателство за проведено такова събрание и не може да замести протокол.

Излагат се подробни съображения относно споровете между съдружниците, които не са относими в настоящото производство. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по т.д. № 1817/23 по описа на СГС е образувано по искова молба на М. З. З. срещу „Ай Пи Акт“ ООД, с която са предявени: главен иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на решение на ОС на съдружниците на ответното дружество за приемане и обявяване на ГФО за 2022г., за което е подадено заявление Г2 № 20231002145828 от 02.10.2023г.; евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяна на това решение поради неговата процесуална и/или материална незаконосъобразност.

СГС е приел, в мотивите на обжалваното определение, че исковата претенция се обосновава с твърдение за наличие на решение на ОСС, с което е приет ГФО за 2022г. и поради това се иска обявяването му със заявление Г2 от 02.10.2023г. Приел е, че по делото липсва приложен акт – протокол/ решение на компетентния орган за приемане на ГФО. Такъв не се твърди да има и не се открива като приложение към подаденото заявление. Съгласно ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожни са липсващите (невзети) решения на ОС, отразени като съществуващи в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, респективно са вписани в ТР. В първата хипотеза на неподлежащи на вписване решения нищожността се заявява с иск по чл.124 ГПК. Във втората хипотеза на вписани решения – с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Исковете са установителни по своя характер и правният интерес следва да е 2 обоснован. Това означава, че за да обоснове правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ГПК, респ. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, ищецът следва да сочи кое е решението, което е обективирано в дружествен документ – протокол, протоколна книга на дружеството (Решение № 38/24.04.2012г. по т.д.№ 8/2011г. на ВКС, I ТО). В настоящия случай не се твърди да съществува такъв документ (така в молба-уточнение от 06.11.2023г.), такъв не е приложен по делото, нито към заявление Г2, наличието на което решение да породи правен интерес от исковете по чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ. След като решение не е взето, то не е налице и обект на съдебна проверка за неговата законосъобразност (така и Определение от 04.04.2025г. по т.д. №1977/2024г. на СГС), с което изискването за правен интерес да се изпълни.

Настоящата инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК не е недопустим. В исковата молба, ищецът твърди, че е налице взето решение за приемане на ГФО за 2022г., но не може да посочи на коя дата е взето същото и как е обективирано. Това твърдение не е равнозначно на прието от СГС, че налице твърдение „че не съществува документ, с който взето решение“. Процесуалната легитимация на ищеца се обосновава от твърдението му, че съществува такова решение на ОСС.

Въпросът дали то съществува, включително и като писмен документ е въпрос по съществото на спора и подлежи на доказване с всички допустими докзателствени средства, което обуславя произнасянето на съда по съществото на правния спор. Правен интерес е налице и с оглед оспорването от страна на ответника в писмения отговор, в който последният е заявил, че „са неоснователни доводите за нищожност на съответното решение на ОСС на дружеството, с което е приет ГФО за 2022г.“ т.е. провеждането на това събрание не е отречено.

Следва да се отбележи и че на са изложени самостоятелни мотиви в обжалваното определение защо съдът намира за недопустим предявения в условията на евентуалност иск по чл. 74 от ТЗ.

Цитираното в мотивите на обжалвания акт, Решение № 38/24.04.2012г. по т.д.№ 8/2011г. на ВКС, I ТО, не може да се приведе в подкрепа на тезата за недопустимост на иска, тъй като то третира въпроса за доказването на вписването на несъществуващо обстоятелство. Другото цитирано определение, в подкрепа на направения извод, е на първостепенен съд, без 3 данни да е влязло в сила или за неговия инстанционен контрол. В същото време е налице и поставено определение № 301/10.05.2023г. по в.ч.т.д. № 115/23 по описа на САС, по което съдът се е произнесъл по идентичен случай, като е приел, че искът е допустим, а въпросът дали е материализирано решението на ОСС, респективно дали то съществува, е въпрос по същество.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно допустимостта на исковете не съвпадат с тези на СГС, следва да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на производството.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3718/18.09.2025г. по т. д. № 181/2023г. по описа на СГС, с което е върната , на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 88594/03.10.2023г на М. З. З., ЕГН **********, по която е образувано т. дело № 1817/2023г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено производството по делото.

Връща делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000942 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. З. З. срещу Определение № 3718/18.09.2025г. по т. д. № 181/2023г. по описа на СГС, с което е върната, на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 88594/03.10.2023г от М. З.

З., ЕГН **********, по която е образувано т. дело № 1817/2023г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено производството по делото.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изводите на съда за липса на правен интерес са неправилни, тъй като е разбрал, че пред ТРРЮЛНЦ е била подадена молба за обявяване на ГФО за 2022г., който е било заявено, че е приет с решение на съдружниците в ответното дружество. В отговора на исковата молба, ответникът никъде не е заявил, че такова събрание не е било провеждано, а е посочи че това събрание е законосъобразно проведено. Съдът не бил взел предвид и заявлението, подадено до

ТРРЮЛНЗ вх.

№

20231002145828/02.10.2023г. и представената от ответника декларация, в която е декларирано, че ГФО и отчета за 2022г. са приети на проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество.

Твърди, че доводите на съда, че ищецът твърди, че такова решение не съществува са неверни. Единственото кое е заявил, било, че не знае на коя дата е проводено същото. Счита, че дори да се приеме, че не е доказано 1 провеждането на такова събрание на съдружниците, за което се твърди да е проведено, то това е въпрос по съществото на спора и по основателността на предявения иск, а не по неговата допустимост. Моли да бъде отменено определението и върнато делото за продължаване на производството.

Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна, която в срок е изразила становище за неоснователност на частната жалба. В отговора се твърди, че няма обективирано в документ решение на ОСС за приемане на ГФО за 2022г., както и че заявлението за вписване в ТР , образец Г2 не е доказателство за проведено такова събрание и не може да замести протокол.

Излагат се подробни съображения относно споровете между съдружниците, които не са относими в настоящото производство. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по т.д. № 1817/23 по описа на СГС е образувано по искова молба на М. З. З. срещу „Ай Пи Акт“ ООД, с която са предявени: главен иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на решение на ОС на съдружниците на ответното дружество за приемане и обявяване на ГФО за 2022г., за което е подадено заявление Г2 № 20231002145828 от 02.10.2023г.; евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяна на това решение поради неговата процесуална и/или материална незаконосъобразност.

СГС е приел, в мотивите на обжалваното определение, че исковата претенция се обосновава с твърдение за наличие на решение на ОСС, с което е приет ГФО за 2022г. и поради това се иска обявяването му със заявление Г2 от 02.10.2023г. Приел е, че по делото липсва приложен акт – протокол/ решение на компетентния орган за приемане на ГФО. Такъв не се твърди да има и не се открива като приложение към подаденото заявление. Съгласно ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожни са липсващите (невзети) решения на ОС, отразени като съществуващи в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, респективно са вписани в ТР. В първата хипотеза на неподлежащи на вписване решения нищожността се заявява с иск по чл.124 ГПК. Във втората хипотеза на вписани решения – с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Исковете са установителни по своя характер и правният интерес следва да е 2 обоснован. Това означава, че за да обоснове правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ГПК, респ. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, ищецът следва да сочи кое е решението, което е обективирано в дружествен документ – протокол, протоколна книга на дружеството (Решение № 38/24.04.2012г. по т.д.№ 8/2011г. на ВКС, I ТО). В настоящия случай не се твърди да съществува такъв документ (така в молба-уточнение от 06.11.2023г.), такъв не е приложен по делото, нито към заявление Г2, наличието на което решение да породи правен интерес от исковете по чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ. След като решение не е взето, то не е налице и обект на съдебна проверка за неговата законосъобразност (така и Определение от 04.04.2025г. по т.д. №1977/2024г. на СГС), с което изискването за правен интерес да се изпълни.

Разпечатката съдържа 58 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd18676f-6c40-47ea-9913-57313e43faf9