Решение № 13368 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13368 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110160063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. Д. С., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 814,68 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 124,56 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., сумата от 29,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,58 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 21.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66681/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***,ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. Д.

С., чрез назначения особен представител адв. Б..

На 09.04.2025 г. е депозирано становище от ответницата А. Д. С., чрез назначения особен представител адв. Б., с което оспорва предявените искове по основание и по размер.

Оспорва ответницата да е собственик и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот.

Оспорва наличието на облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Оспорва претенциите за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 2 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от *** г., се установява, че на *** г. Е. Т. И. и А. Д. С. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***.

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак № *** г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при ***, район „***“, към датата на сделката Е. Т. И. и А. Д. С. са били в граждански брак.

Следователно по силата на брачната връзка, на основание чл. 21, ал. 1 СК, вещните права по обективираната в договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от *** г. сделка били придобити от Е. Т. И. и А. Д. С. в режим на съпружеска имуществена общност.

Предвид изложеното ответницата А. Д. С. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД (с предишно наименование ***“ ЕООД).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 3 бр. отоплителни тела- радиатори, на които с монтирани 3 бр. топлинни разпределители и 3 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня, и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово разпределение на ТЕ за отопление на имот /3 бр. радиатори са демонтирани /затапени/, като ТЕ за имот е определяна от отделяната ТЕ от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с 3 кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 165 куб. м.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 1322,48 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (1566,60 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (244,12 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.