Решение № 41 от 27.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. ***, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ю. Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510102089 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, е предявил срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул.

„Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е битов клиент на ответното дружество за доставка на ел. енергия на адрес: гр. ***, ул. ***, като в имота бил регистриран договор за продажба на ел. енергия с партида със стар клиентски № ***.

След като ищецът представил на ответното дружество документ за собственост на имота, била открита нова партида с клиентски № ***, като всички стари задължения по предходната партида били префактурирани по новата партида.

Счита, че всички задължения по предишната партида с клиентски № *** са погасени по давност, тъй като са за изразходвана електрическа енергия за периода от м. март 2006г. до 15.04.2016г. Депозирал до дружеството писмо с искане старите задължения да бъдат „отписани“ по давност и да му бъде възстановено електрозахранването, но му отказали, с мотива, че задълженията са префактурирани по новата му партида и докато не ги заплати, захранването няма да бъде възстановено.

Иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от 744.46 лв., представляващи главница и лихви за изразходвана електрическа енергия в периода от м. март 2006г. до 15.04.2016г. в 1 имот с адрес: гр. ***, ул. ***.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че за адрес гр. *** ул. *** до 15.04.2025г. е била регистрирана партида за електрическа енергия на името на Е. З. с клиентски № ***. На 14.12.2015г., със заявление вх.

**********, ищецът е направил искане за разсрочване на задълженията по кл. № *** в размер на 648 лв. за период 03.2006г.-11.2011г. с посочена причина-финансови затруднения /встъпване в дълг/. Не било постигнато споразумение за разсрочване на задълженията.

На 11.04.2025г. ищецът е подал Заявление вх.№ 1205836876, с което е уведомил дружеството, че е собственик на горепосочения имот. Представил е Нотариален акт № 73, том.І, рег. №660, дело №45 от 19.03.2007г. на нотариус Д. Г., видно от който владението на имота е предадено на купувача на 31.03.2007г. 18 години ищецът не е направил искане до ответното дружество партидата за електрическа енергия за процесния имот да се прехвърли на негово име, а е продължил да ползва електрическа енергия на името на предишния собственик, която не е заплащал.

В резултат на получената информация за смяна в собствеността и ползването на електроснабдения имот ответното дружество на 15.04.2025г. е прехвърлило партидата за ел. енергия на името на ищеца с нов клиентски № ***.

Представя справка към 21.10.2025г. от счетоводната система на ответното дружеството по партидата на ищеца с кл.№ 10290148786, видно от която неплатените фактури за период след влизане във владение на новия собственик-31.03.2007г. са прехвърлени/префактурирани като задължение на Г. А. Г., като стойността на главницата е 468.19 лв. -за ползвана електрическа енергия в периода от месец 04.2007г. до месец 04.2016г. Начислена е и лихва в/у посочените фактури в размер на 573.13 за периода 20.04.2007г. /датата следваща падежа на най-старата фактура/ до 21.10.2025г.-датата на счетоводната справка.

Излага пространни правни съображения, че позоваването на погасително давност от страна на ищеца е неоснователно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установено следното: прие за

Не са спорни между страните, а се установяват и от събраните писмени доказателства: Писмо вх. № 120586876/11.04.2025 година; Извлечение от Изипей за клиентски номер № ***, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия;

Заявление вх. № **********/14.12.2015г.; Заявление вх. № 1205836876/11.04.2025г.;

Нотариален акт № 73, том.І, рег. № 660, дело №45 от 19.03.2007г. на нотариус Д. Г.;

Счетоводната справка по партида на ищеца с кл. № *** към 21.10.2025г., следните обстоятелства:

За адрес гр. *** ул. *** до 15.04.2025г. е била регистрирана партида за електрическа енергия на името на Е. З. с клиентски № ***. На 14.12.2015г., със заявление вх. **********, ищецът Г. Г. е направил искане за разсрочване на задълженията по кл. № *** в размер на 648 2 лв. за период 03.2006г.-11.2011г. с посочена причина-финансови затруднения /встъпване в дълг/. Не било постигнато споразумение за разсрочване на задълженията.

На 11.04.2025г. ищецът е подал Заявление вх.№ 1205836876, с което е уведомил дружеството, че е собственик на горепосочения имот. Представил е Нотариален акт № 73, том.І, рег. №660, дело №45 от 19.03.2007г. на нотариус Д. Г., видно от който владението на имота е предадено на купувача на 31.03.2007г. 18 години ищецът не е направил искане до ответното дружество партидата за електрическа енергия за процесния имот да се прехвърли на негово име, а е продължил да ползва електрическа енергия на името на предишния собственик, която не е заплащал.

В резултат на получената информация за смяна в собствеността и ползването на електроснабдения имот ответното дружество на 15.04.2025г. е прехвърлило партидата за ел. енергия на името на ищеца с нов клиентски № ***.

Неплатените фактури за период след влизане във владение на новия собственик31.03.2007г. са прехвърлени/префактурирани като задължение на Г. А. Г., като стойността на главницата е 468.19 лв. -за ползвана електрическа енергия в периода от месец 04.2007г. до месец 04.2016г. Начислена е и лихва в/у посочените фактури в размер на 573.13 за периода 20.04.2007г. /датата следваща падежа на най-старата фактура/ до 21.10.2025г.-датата на счетоводната справка.

Ответното дружество притежава Лицензия за обществено снабдяване е електрическа енергия. Съгласно § 129, ал 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензни за краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ, и издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му противоречат.

Т.е. ответното дружество е краен снабдител, а ищеца е потребител на ел. енергия (клиент). В посочените качества, страните са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД (приложени към отговора на исковата молба).

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И. М. С., от които се установява, че ищецът не може да ползва имота си от години, понеже му е спряно електрозахранването. Подавал е заявление до ответника с искане електрозахранването да бъде възстановено, но му отказали.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу ищеца. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че за 3 процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да доставя на ищеца електроенергия срещу задължение на ищеца да заплаща стойността й, че е доставил определено количество електроенергия и че за ищеца е възникнало задължение за плащане на процесната сума, остойностена в подробно описаните в отговора на исковата молба фактури.

В случая, в тежест на ответното дружество е и да докаже направеното с отговора на исковата молба твърдение, че е налице признание на вземането от ищeца, прекъсващо погасителната давност за процесното вземане, от което признание е започнала да тече нова давност, неизтекла към датата на предявяване на исковата молба.

Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичане на давностния срок. По аргумент за по-силното основание от чл.118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да признае вземането, т.е. своето задължение.

Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. В този смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №65/03.06.2011г. по т.д.№600/2010г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Според разпоредбата на чл.113 ЗЗД, валиден отказ от правото на погасителна давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност, с Решение №186/19.06.2013г. на ВКС по гр.д. №927/2011г., ІV г.о., е прието, че няма форма за действителност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение или част от него, а също и че паричното задължение следва да бъде индивидуализирано в достатъчна степен.

В настоящия случай от съдържанието на представеното заявление не може да се направи несъмнен извод, че се отнася за процесното вземане. Дори и да се приеме, че такова е налице, след като същото е направено, отново е изтекъл предвидения в закона давностен срок.

С оглед на изложеното, вземанията на ответното дружество срещу ищеца за периода 2007-2016г. са се погасили по давност, а оттам и са недължими, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на общо 450.00 лв., от които: 50.00 лв.-внесена държавна такса и 400.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът прецени като съразмерно на действителната фактическа и правна сложност на делото, с оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК, предявени от Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул.

„Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, че ищецът Г.

А. Г. не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, сумата от общо 744.46 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница и лихви за изразходвана електрическа енергия в периода от м. март 2006г. до 15.04.2016г. в имот с адрес: гр. ***, ул. ***, поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, да заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторените от ищеца разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________