Акт № 200 от 30.10.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- 804/2026
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. Радомир, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100804 по описа за 2026 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С.жк С. Т. бл. ., вх. ., ет. ., ап.., чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № . - САК Съдебен адрес: гр. С. ул. „П.", № ., ет. ., офис . тел.., eл. адрес: **********, е предявила обективно съединени искове срещу ответника "К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. в. № ., ап. офис ., представлявано от Р. Н. Т., с които моли съда да постанови решение, с което:
- на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит от 04.06.2025г., сключен между "К." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. в. № ., ап. офис ., представлявано от Р. Н.
Т., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С. жк С.Т., бл. ., вх. .. ет., ап. ., като кредитополучател;
- да осъди "К." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. в. № ., ап. офис . представлявано от Р. Н. Т., да заплати на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., жк С. Т., бл. . вх. ., ет. . ап. . сумата в размер на 55,93 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит от 04.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
1
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и да бъде присъдено на одв.Л. Г. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът К." ООД, ЕИК . гр. С. с управител Р. Т. - ответник, чрез адв. П. Х. А. с личен номер: ., вписан в регистъра на Адвокатската колегия - гр. С. адрес за призоваване: гр. С., п.к. ., р-н Л. бул. „Ч. в.“ № ., ап. офис . имейл :
***************@*******.**, е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се сппори от страните по делото, относно следните факти и обстоятелства:
Между страните е сключен ИДПК № OL00124691 при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора:
1. ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 300.00 лева
2. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 0.00%
3. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 0.00%
4. ЛИХВА: 0.00 лева
6. БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1
7. ДАТА НА ПАДЕЖ: 04.07.2025 г
8. ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 300.00 лева
9. СРОК НА КРЕДИТА: 30 дни
2. Страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „К.”ООД, е следвало да бъде извършено по погасител план, съгласно /приложение № 1 - „Погасителен план от договора“/.
Не се спори, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по отношение на предоставената в заем главница. Не се спори, че сумата е получена от заемополучателя.
Релевира се нищожност на отделни клаузи от договора. Към момента кредита е изплатен изцяло.
Договорът е бил сключен на 04.06.2025 г., на която дата е усвоена от ищцата заемната сума и е върната изцяло на 14.07.2025 г.
Ищцата е внесла сумата предоставената и първоначално сума след уговорения по договор падеж, но не и след уговорения с анекс от 04.07.2025 г. към договор за потребителски кредит №. от 04.06.2025 г., с който страните са се споразумели срокът за погасяване на процесния договор за кредит да се удължи с 15 дни, считано от датата на падеж, а именно до 19.07.2025 г. Още са се споразумели тази услуга за удължаване, че Кредитополучателката ще заплати сума в размер на 55.93 лева, съгласно чл. 1 от Тарифата 2 на Кредитора, която услуга е приета от Кредитополучателката за разумна и адекватна на извършената и услуга.
Предвид това съдът приема за доказани горните факти и обстоятелства, твърдяни от ищцата в исковата молба.
Ответната страна оспорва, че са налице основанията за прогласяване нищожността на договора.
От правна страна.
Относно иска за прогласяване нищожност.
Безспорно се установи, че е налице договор за № . при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, сключен между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитор, при следните параметри на договора:
1. ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 300.00 лева
2. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 0.00%
3. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 0.00%
4. ЛИХВА: 0.00 лева
6. БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1
7. ДАТА НА ПАДЕЖ: 04.07.2025 г
8. ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 300.00 лева
9. СРОК НА КРЕДИТА: 30 дни
На 04.07.2025 г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 19.07.2025 г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 55.93 лева.
На основание чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем или друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Същевременно, съгласно ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата на ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисиони, следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
От своя страна, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Законодателят е предвидил ограничение на размера на годишния процент на разходите, като 3 съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно ал. 5 клаузите, надвишаващи това ограничение, са нищожни.
В конкретния случай от съдържанието на договора за потребителски кредит се установява, че страните са уговорили предоставяне на заемна сума в размер на 300 лева, при фиксиран лихвен процент от 0%, ГПР от 0% и обща сума за връщане от 300 лева.
Следователно при сключването на договора кредиторът е декларирал, че предоставянето и ползването на кредита не поражда задължение за заплащане на лихви и други разходи.
Впоследствие, с анекс от 04.07.2025 г., страните са уговорили удължаване на срока за погасяване на кредита с 15 дни, считано от първоначално уговорения падеж, като за това удължаване кредиторът е определил възнаграждение в размер на 55,93 лева.
Съдът намира, че така уговорената сума следва да бъде преценявана не само с оглед на наименованието, което страните са й дали, но и с оглед на действителното й икономическо и правно естество.
В случая удължаването на срока за погасяване на задължението не представлява услуга, която е самостоятелна и несвързана с изпълнението на договора за кредит, а представлява изменение на срока, в който потребителят следва да изпълни основното си задължение за връщане на предоставената заемна сума. По същество кредиторът предоставя на кредитополучателя възможност да ползва предоставените парични средства за допълнителен период от време, срещу което получава допълнително възнаграждение.
Ето защо съдът приема, че уговорената сума от 55,93 лева представлява разход, свързан с ползването на кредита, независимо че е посочена като такса за услуга по удължаване на срока. Самото й определяне като възнаграждение за допълнителна услуга не може да обоснове извода, че същата не представлява разход по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл е и забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която не допуска кредиторът да събира такси за действия, свързани с управлението на кредита. Изменението на падежа и предоставянето на допълнителен срок за изпълнение на задължението са действия, непосредствено свързани с обслужването и управлението на вече предоставения кредит.
Дори да се приеме, че удължаването на срока представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, това не освобождава кредитора от задължението да съобрази възнаграждението за нея с императивните изисквания на ЗПК, включително с правилата относно формирането на ГПР и максимално допустимия размер на разходите по кредита.
Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd168ba2-1c7a-4f08-9fab-7ac238c807ea