Решение № 12322 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12322 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110142961 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Б. Ц. срещу „Труд Нюз“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически твърдения, съдържащи се в статия със заглавие „От крипто-схемите на Ружа Игнатова до министър“, публикувана на 17.07.2023 г. на интернет-страницата https://trud.bg/, ведно със законната лихва считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 17.07.2023 г. на официалната интернет-страница на ответника била поместена статия със заглавие „От крипто-схемите на Ружа Игнатова до министър“, в която се съдържали обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата, а именно, че участва в „мащабните измамни схеми на Цеков и съпругата му Д., изразяващ се в източването на над 1,5 млн. лева евросредства през кухи фирми“, че „режисира кариерното развитие“ на мъжа си, че имала „връзка“ с Ружа Игнатова и разчитала на юридическата експертиза на съпруга си при консултирането на Игнатова с нашумелия проект OneCoin, че е част от разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като участник в прането на пари чрез измислени консултантски договори, че сътрудничеството им не се ограничава само до финансовата пирамида OneCoin, а семейство Цекови учредявали редица фирми „пощенски кутии“, управлявани от едни и същи лица за източване на евро фондовете в България, както и че сегашният пост на министър на регионалното развитие и благоустройството, развързвали ръцете на Цекови за едни от най-мащабните проекти в държавата. Ищцата сочи, че така изложените твърдения били неверни и уронвали нейното добро име, чест и достойнство, както и професионална репутация и престиж. Вследствие на това ищцата преживяла унижение, обида и напрежение в семейния, приятелския и колегиалния кръг. Не могла да спи, имала главоболие, гадило й се и не могла да се храни нормално. Изпитвала силно неудобство и срам във връзка с даване на обяснения за приписваното й поведение и оправдания пред колегите, близките и познатите, за деяния, които не била извършила. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че са налице много факти относно връзката между министъра Андрей Цеков, неговата съпруга Д. Ц. от една страна и Ружа Игнатова и Диан Димитров, от друга. Излага, че одиторът на Ружа Игнатова и съпрузите Цекови са работели на един и същи адрес, което се установявало и от справка в търговския регистър. Сочи се също, че ищцата и Диан Димитров са имали общи проекти.

Аргументира, че публикуваната информация е резултат на добросъвестно журналистическо разследване, а целта на статията била да се уведоми обществото, а не да бъде съсипана репутацията на ищеца. Излага също и че десетки български медии са отразили информацията в процесната статия. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените вреди и процесната статия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно публикуването от служител на ответника на процесната статия с изложеното в исковата молба съдържание на уебсайта на ответника, противоправността на деянието, претърпените от ищцата неимуществени вреди- техният вид, обем и интензитет, както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага до доказване на противното. В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на изложените в статията твърдения за факти, както и да опровергае презумпцията за вина.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 17.07.2023 г. ответникът е публикувал статия със заглавие „От криптосхемите на Ружа Игнатова до министър“ със соченото в исковата молба съдържание на собствената на ответника интернет-страница https://trud.bg/, със соченото от ищеца съдържание.

Видно от представената разпечатка от статията, в нея са употребени инкриминираните с исковата молба думи и изрази: „Силно компрометираната личност на Андрей Цеков продължава да бъде лансирана от ПП Продължаваме Промяната, въпреки задълбочените журналистически разследвания, публикувани през изминалата 2022г., разкрИ.щи мащабните измами на Цеков и съпругата му Д., изразяващи се в източването на над 1,5 млн. лева евросредства чрез кухи фирми пише в свой материал „Блиц“. Именно г-жа Ц. е сивият кардинал на семейството, който режисира иначе кариерно развития образ на половинката си. Тя очевидно е наясно с това как се хвърля прах в очите на хората, тъй като умело успява да прикрие свързаността си с „една от най-големите международни схеми за сумнителни действия, извършвани някога“ (както е определена от съда в САЩ) – OneCoin, респективно с криптокралицата Ружа Игнатова, се посочва в публикацията.

Както и изразът: „Димитров съвсем открито и без притеснение застава с името и лицето си зад схемата на OneCoin, но реален икономически съветник се явява г-жа Ц., която притежава необходимия ценз и опит за това, а и може да разчита на юридическата експертиза на съпруга си. В статията са включени и изразите „В синхрон двамата спомагат за организирането и реализацията на схемите на Ружа Игнатова и трупат завидни дивиденти от дейността си. Тук е мястото да отбележим, че Диан Димитров, Д.

Ц. и Андрей Цеков са част от разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като участници в прането на пари чрез измислени консултантски договори. Само за сведение представяме и малка част от по-големите проекти на г-жа Ц., финансирани с евросредства и най-безцеремонно прибрани в лични сметки.“

Следователно авторството на поцесната статия от страна на служител на ответното 2 дружество и употребяването на инкриминираните като клеветнически от ищцата изрази, се установява по делото.

Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.

Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление.

Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.

Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.

Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.

40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о., ГК/.

Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат 3 достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.

Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.

В конкретната хипотеза инкриминираните от ищеца с исковата молба изрази имат ясно изразен клеветнически характер. Изразите „машабните схеми на Цеков и съпругата му Д., изразяващ се в източването на над 1,5 млн. лева евросредства през кухи фирми“ и „само за сведение представяме и малка част от по-големите проекти на г-жа Ц., финансирани с евросредства и най-безцеремонно прибрани в лични сметки“ съдържат конкретни фактически твърдения за извършено от ищцата престъпление – длъжностно присвояване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, в размер на над 1,5 млн. лева.

Изразите „Димитров съвсем открито и без притеснение застава с името и лицето си зад схемата на OneCoin, но реален икономически съветник се явява г-жа Ц.“ и „В синхрон двамата спомагат за организирането и реализацията на схемите на Ружа Игнатова“ пък разкрИ.т позорно за ищцата обстоятелство – че е участник в международна измама с криптовалута. Изложени са също така конкретни твърдения, че ищцата е част от разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като участник в пране на пари чрез измислени консултантски договори.