Решение № 203 от 15.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Кюстендил, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20241500100345 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, чл. 429 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

М. С. Й., ЕГН ********** и Б. Ю. Е., ЕГН **********, представляван чрез своя законен представител и родител М. С. Й., двамата с адрес: гр. Кюстендил, кв. ***, бл.

160, ет. 5, чрез адв. Н. Н. Д., със служебен адрес: гр. София, пл. „***“ № 2, сграда „***“, ет. 3 са предявили срещу „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1504, бул. „***“ № 68, субективно съединени искове, както следва: за сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от М. С. Й. и 16 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Б. Ю. Е., които вреди двамата са получени в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в гр. Дупница, ул. „***“ № 20, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на уведомяване на ответниците с извънсъдебна претенция - 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че нa 30.03.2024 г. около 14:20 ч. в гр. Дупница, ул.

„***” № 20 е настъпило ПТП, при което л.а. марка „***“, модел „А2“, pег. № ***, управляван от ***, излизайки от паркинг на заведение за БХ „***“ гр. Дупница, поради грубо нарушение на правилата за движение по ЗДвП, не е пропуснал движещият се по ул. „***" л. а. марка „***", модел „Е 220", per. № ***, управляван от ***, като по този начин е реализирал удар с последния. В резултат на описаното ПТП ищцата М. Й., като пътник на задна дясна седалка в л. а. марка „***“, е претърпяла тежка политравма. Телесни повреди е претърпял и ищеца Б. Е..

Поддържа се, че отговорността за процесното ПТП е на водача ***, тъй като е управлявала МПС с несъобразена скорост, без да се съобразява с конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, както и останалите участници в движението, с което виновно е нарушила чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на процесното МПС- л.а. марка „***“, модел „А2“ към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното 1 дружество. На 21.05.2024г. ищците са депозирали писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с представяне на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ. С електронно писмо от 05.06.2024 г. ищците са били уведомени от застрахователя за необходимостта да представят допълнителни документи. Изтъква се, че изисканите документи били такива, с които ищците не разполагали. Според ищците полученото електронно писмо представлявало отказ на застрахователя по смисъла чл. 496, ал. 2, т. 2, б. а от КТ. Поддържа се, че застрахователят дължи законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 21.05.2024г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди във връзка с претърпените от ищцата Й. телесни повреди вследствие ПТП на 30.03.2024 г. се уточнява, че е била в увредено общо състояние, с палпаторна болезненост в областта на ляво бедро и лява половина на таза. След консултация с реаниматор, било установено затруднено дишане, цианоза по кожа и видими лигавици, поради което Й. е била преведена в отделение по анестезиология и интензивно лечение, където й е извършена спешна интубация. На 02.04.2024 г. ищцата е изписана от МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003“ - гр. Дупница, като лечението й е продължило в домашни условия. На 27.04.2024 г. е била транспортирана със специализиран транспорт в гр. София за контролен преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД. Във връзка с претърпените телесни увреждания пострадалата е търпяла общо 6 дни болнично лечение. Към настоящия момент лечението на ищцата продължавало в домашни условия, като тя ползвала памперси за санитарни нужди и била в увредено общо състояние. Сочи се, че ищцата е на 39 години, майка на три малолетни деца, в трудоспособна възраст, като към настоящия момент не била в състояние да работи или да се грижи за децата си, поради процесното ПТП и причинените й травми. От датата на ПТП била с двигателни смущения, в постоянно принудително легнало положение, не можела сама да се придвижва и да се грижи за себе си, пиела болкоуспокояващи постоянно, изцяло била зависима от чужда помощ, оказвана й от нейното семейство. Твърди се, че дори при благоприятно протичане на оздравителен процес след настъпване на функционално възстановяване, щял да е налице период от години през който при пострадалата би имала болка и функционална немощ след натоварване на увредените области, като можело да настъпи значително подобрение, но не е възможно пълно възстановяване и в бъдеще също можело да се очаква наличие на болки и ограничени движения, след натоварване и резки промени на времето. Заявява се, че болките и страдания, търпени от ищцата, довели до тежка депресия и тя продължавала да страда и от постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Всички грижи относно нейното физическо здраве и цялостно ежедневно обслужване били поети от съпруга й. Неяснотата относно развитието на възстановяването й довела до постоянен страх за живота и бъдещето й, несигурност и силен стрес, постоянен плач и силна депресия, което наложило провеждането на консултации с психолог и психиатър. След извършен преглед от психиатър й била поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“, като й е предписано лечение с тежки антидепресанти.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, във връзка с претърпените от ищеца Е. телесни повреди следствие ПТП на 30.03.2024 г., се уточнява, че същият е бил транспортиран по спешност от ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов" ЕАД на 30.03.2024 г. и на същата дата е приет за лечение. Съгласно направени изследвания били установени травма на неуточнен интраабдоминален орган и счупени зъби. След проведеното лечение в болницата е изписан на 02.04.2024 г., като възстановяването му до настоящия момент продължавало в домашни условия. Сочи се, че пострадалият е бил 6 дни на болнично лечение. Търпял и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, същият се нуждаел от медикаменти. Преди инцидента е бил изключително жизнено дете. Към настоящия 2 момент изпитвал страх и притеснение вследствие на катастрофата.

Ищците считат, че претендираните от тях размери на обезщетение съответстват на справедливите такива. Допълват, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид и нарастващата инфлация в страната, като тенденцията е величината на инфлационния процент, вкл. с т. нар. „скрита инфлация“.

В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:

Признава предявените от ищците главни искове до следните размери: 37 000 лв.

- застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата М. С. Й. неимуществени вреди и 2 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца Б. Ю. Е. неимуществени вреди, като изразява готовност си да изплати определените застрахователни обезщетения по представена от ищците банкова сметка. Оспорва предявените главни искове за разликата над 37 000 лв. до претендираните 140 000 лв.

/по претенцията на М. Й./ и над 2000 лв. до претендираните 16 000 лв. /по претенцията на Б. Е./ по основание и размер, както и изцяло акцесорните искове за мораторна и законна лихва.

Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Счита, че пострадалите също са нарушили правилата за движение по пътищата, като са пътували в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано /респ. без задължителната система за обезопасяване на деца - детско столче/. С оглед твърдения механизъм на ПТП намира, че с това си поведение ищците са допринесли съществено за крайно негативните последици от ПТП. Оспорва твърдението на ищците, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.

Оспорва твърдението, че в резултат от ПТП ищцата М. Й. е получила фрактури на ребра /fracture costae/, доколкото в представените медицински документи липсвали данни за счупване на ребра. Твърди, че посочените в исковата молба ръбцова остеофитоза на задната повърхност на VIII и IX гръдни прешлени и стеноза на вертебралния канал, като трайни хронични болестни изменения в гръбначния стълб на ищцата /ошипяване на гръбнака и стеснения на гръбначния канал/ по никакъв начин не биха могли да бъдат свързани с процесното ПТП и последиците от него. Заключава, че съгласно представените медицински документи в резултат на процесното ПТП ищцата М. Й. е получила: фрактура на седалищната кост - фрактура ос исшии синистра и контузия на тялото - контузио торацис. Оспорва твърдението за счупени зъби в резултат от ПТП на ищеца Б. Е., доколкото подобна травма не е установена в медицинските документи, представени от ищеца. Намира предявените искове за неимуществени вреди за силно завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените от пострадалите душевни болки и страдания, несъответстващи на критерия "справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Подчертава, че лечението на М. Й. в болнични условия е протекло нормално, без усложнения. Счита, че настаняването на пострадалия ищец Б. Е. в болнично заведение е било по – скоро за наблюдение, доколкото всички изследвания на ищеца /параклинични и образни/ са били в норма и не били установени никакви травматични увреди на органи и кости.

Предвид изложеното твърди, че от ищеца е претърпяно лекостепенно неразположение.

Оспорва наличието на психични последици, както и причинно - следствената връзка между тези оплаквания на ищците и процесното събитие. Счита, че ищцовите претенции не са съобразени по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в пъти по - ниски от претендираното. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната. Изтъква, че с оглед направеното в отговор на исковата молба изявление за частично признание на претенциите в рамките на законоустановения срок /3 месеца от подаване на доброволната претенция/ и след получаване на необходимите документи /представени едва с исковата молба/ 3 застрахователят е разгледал претенцията на ищците, предмет на настоящото гражданско производство, водени в Дружеството ни под щета № 211759189 и № 211759193 и е определил застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размери съответно на: 37 000 лв. - за М. Й., и 2000 лв. - за Б.

Е.. Допълва, че е налице забава на кредитора поради неоказване на съдействие от негова страна за изпълнение на задължението му да посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени обезщетенията. Твърди, че с оглед поведението на ищците в хода на разглеждане на доброволната им претенция и до настоящия момент, счита, че на основание чл. 380, ал. 3 КЗ и чл. 95 и сл. от ЗЗД ищците следва да понесат всички последици от неизпълнението, в т.ч, всички начислени лихви за забава. Изтъква, анализирайки датите на приложената към исковата молба кореспонденция между адв.

Н. Д. и медицинските заведения, че представителят на ищците е бил в държане на изисканите от застрахователя допълнителни документи още преди депозирането на доброволна претенция по чл. 380 КЗ до ответното дружество - 21.05.2024 г., и непредставянето им по образуваните преписки било напълно целенасочено., респ. възразява срещу твърденията в исковата молба, че застрахователят изискал документи, с които ищците не разполагали. Оспорва като неоснователна претенцията за разноски, предвид направеното частично признание на исковете и факта, че не са дали повод за образуване на настоящото производство.