Решение № 5407 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5407 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110148298 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Рогош, ул. ,,Панайот Хитов‘‘ 10, общ. Марица, гр. Пловдив, обл.

Пловдив срещу ,,А-о‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1618, р-н Витоша, ул. ,,Вихрен‘‘ № 10, представлявано от Нели С. Баширова в качеството й на изпълнителен директор, с която са подадени обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 18 910, 50 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на срок за предизвестие в общ размер 3 151,75 лева. осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение, дължимо за неизползван платен годишен отпуск в размер – 22 работни дни за 2022 г. и 4 работни дни за 2023 година в общ размер 3 724,80 лева. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2738,64 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване с направени служебни разходи в Р.

България от ищеца в полза на ответника, съгласно представени авансови отчети, останали невъзстановени от работодателя, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 07.02.2024 г. е допуснато уточнение на исковата претенция на ищеца първоначално по чл. 224, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 КТ при изпълнение на указания на съда в този смисъл. Посочените искове са предявени в общ размер от 4124,76 лева. С посоченото протоколно определение по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е допуснато изменение на предявените от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ чрез 1 увеличение на техния размер съответно 3 151,75 лева и 3 724,80 лева.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор с ответника е работил при последния през периода от 24.07.2006 г. до 15.03.2023 г., като е заемал длъжността ,,Главен експерт‘‘. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 11/14.03.2023 г. едностранно от работодателя, считано от 15.03.2023 г. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение бил придобил право за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 КСО, поради което излага съображения, че му се следва обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, уговорен в КТД, е 30-дневен, поради което претендира обезщетение за неспазването му. Твърди, че му се следва допълнителен платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни за 2022 г. и 4 работни дни за 2023 г., който отпуск не е използван и респективно не е платен от работодателя. Претендира и заплащане на обезщетение за направени служебни разходи, съгласно представени авансови отчети, останали невъзстановени от работодателя. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени доказателства.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба. Със същия не оспорва наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните, както и заеманата от ищеца длъжност. Не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение между тях с горепосочената заповед. Посочва, че размерът на основната месечна заплата е 875 лева, както и допълнителното възнаграждение за клас и професионален опит в размер 225,75 лева. Оспорва към размера за определяне на обезщетението да се включва сумата от 2051 лева, представляваща уговорен бонус по чл. 1, ал. 3 от раздел V (Трудово възнаграждение) по Трудов договор от 24.07.2006 г. Навежда твърдения, че в сключения трудов договор е посочено, че по преценка на работодателя и въз основа на удовлетворителни резултати от полагания от служителя труд, същият заплаща допълнително възнаграждение, чийто размер, начини и срокове на плащане се определят от работодателя. Сочи, че допълнителното възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което работодателят определя и изплаща бонус. С оглед на изложеното, счита че реално дължимата сума на ищеца е в общ размер от 5 173,52 лева, от които: обезщетение за процесния период в размер от 6 664,50 лева, определен по следния начин – 6 x 875,00 лева (основна заплата) плюс 225,75 лева, неспазено предизвестие в размер от 1110,75 лева , обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван отпуск за общо 26 дни в размер от 1375,01 лева; отработени 9 дни за м. март 2023 г. x 50,03 лева (сумата се получава като 1110,75 лева се раздели на 22 работни дни) – 450,30 лева. Относно претендираните служебни разходи, посочва, че е превеждан служебен аванс преди извършването на съответните разходи. Моли за отхвърляне на иска за размера над сумата от 5173,52 лева, тъй като общо дължимата такава е в размер от 9600,56 лева, от които към момента са платени 4427,04 лева.

Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът признава наличието на валидно обвързващо го трудово правоотношение с ищеца за периода 24.07.2006 г. до 15.03.2023 г., с правопораждащ юридически факт индивидуален трудов договор, като с доклада по делото това 2 обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. По силата на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността ,,Главен експерт‘‘, задължавайки се да престира работна сила срещу насрещното задължение на работодателя да му заплаща трудово възнаграждение. Не се оспорва от страните, че посоченото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 11/14.03.2023 г., считано от 15.03.2023 г. Посочените обстоятелства се установяват и от преценка на допуснатия и проверен писмен доказателствен материал по делото, поради което съдът счита, че съответните обстоятелства са безспорно установени.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните и проверени по делото писмени доказателства, че към момента на прекратяването на индивидуалното трудово правоотношение по заемане на длъжността ,,Главен експерт‘‘ между страните ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.

68, ал. 1, т. 2 КСО. В допълнение като безспорно следва да се счита обстоятелството, че до момента на прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е работил при същия работодател за посочения период, което не се оспорва от страните и се установява от представените доказателства по делото, анализирани поотделно и в съвкупност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:

С доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е разпределено в тежест на ищеца да докаже елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение, поради което съгласно чл. 154 ГПК той следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да докаже размера на претендираното обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Приложимата в конкретната хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ изисква в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти – предпоставки: 1. трудовото правоотношение с работника или служителя следва да е прекратено, независимо на какво правно основание, от коя от двете страни по правоотношението и по какъв начин; 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, без да е необходимо това да е основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение; 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от трудовия му стаж за последните 20 години – в този смисъл постоянната практика на ВКС, включително Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова.

От формулираната от законодателя редакция на посочената разпоредба се установява, че фактическият състав, който поражда гратификационното обезщетение 3 по чл. 222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента и един негативен елемент. Двата позитивни елемента са прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Негативният елемент е свързан с обстоятелството плащането да се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий работникът или служителят да е придобил 10 години трудов стаж за последните 20 години при един и същ работодател преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – в този смисъл Решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о. Към момента на прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, т. 2 КСО е придобито от ищеца, което се установява от представеното по делото като писмено доказателство Разпореждане № ********** от 11.11.2019 г. на Териториално поделение на НОИ, гр. Пловдив. В него е отбелязано, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (10.07.2019 г.) ищецът има навършена възраст 64 г. и 2 м. и общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 КСО към III категория труд, 40 г. 05 м. 29 дни.

Посоченото Разпореждане на НОИ е официален удостоверителен (свидетелстващ) документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва както с формална доказателствена сила относно авторството на волеизявлението, така и с материална доказателствена сила относно съдържащите се в него обстоятелства, която обвързва настоящия съдебен състав. Посоченият официален документ не се оспорва и от ответника в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Поради гореизложеното съдът счита, че елементите от фактическия състав на гратификационното обезщетение, а именно придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било придобито и прекратяване на трудовото правоотношение са реализирани в обективната действителност.

По отношение на допълнителната предпоставка, а именно да е работено при същия работодател за 10 години през последните 20 години, следва да се изхожда от разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 2016 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва в материална доказателствена сила. Действащата към процесния период редакция на чл. 349, ал. 1 КТ дава удостоверителна компетентност на работодателя за удостоверяване на тези обстоятелства, макар да е частноправен субект. На това основание следва да се приеме за установено, че ищецът е работил при същия работодател за периода от 24.07.2006 г. до 15.03.2023 г.