Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 15.06.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 281/2026
Вид
Решение № 96
Подписан
15.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Сузана Емилова Полизоева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Решение с рег.№96 от 15.06.2026 г., постановено по НАХД № 281/2026 г. по описа на РС – Петрич

Производството е образувано въз основа на постановление на ТО – Петрич към РП Благоевград, с което е повдигнато обвинение срещу лицето Ж.

Ж. Ш., роден на /дата на раждане/ в /населено място/, с постоянен и настоящ адрес /населено място/, ул.“З.“ №*, българин, български гражданин, без образование, не женен, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за това, че на 27.02.2023 г., в /населено място/, в дом находящ се на ул. „О.” № *, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е заживяло на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст, а именно 14 годишната А.А.А. от /населено място/, с ЕГН ********** престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в размер 1000 лева, около законоустановения минимален размер.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се представлява от договорен защитник адв. И. Я. от АК – Благоевград, който не оспорва фактическата обстановка, изразява становище, че престъплението е доказано по безспорен начин, моли, при определяне на наказанието съдът да вземе предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и факта, че обвиняемия сам издържа семейството си и предлага да наложи минималното предвидено от закона наказание Глоба в размер на 1000,00 лева.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-375/2025 г. по описа на РУ на МВР Петрич на основание чл. 378, ал. 2 НПК.

Обвиняемият не оспорва фактите, изложени в постановлението на РППетрич и не държи на разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението, без да се събират други такива.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ш. и непълнолетната М.С.Н. от /населено място/, родена на /дата на раждане/ се запознали през 2023г. чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и си комуникирали единствено през социалната мрежа.

В края на 2023г. обвиняемият Ш., въпреки знанието си за възрастта на пострадалата и възползвайки се от това, че тя няма достатъчно житейски опит, решил да й предложи да заживеят съпружески, като до този момент 1 непълнолетната живеела при майка си на адрес в /населено място/, ул. „С.“ № **. За целта на неустановена дата през м. декември 2023г. обвиняемият предложил на непълнолетната М.С.Н. да заживеят съпружески и непълнолетната Накова, се съгласила, при което обвиняемият я поканил в жилището си в /населено място/.

На неустановена дата през м. декември 2023г. Накова се придвижила до /населено място/, където я чакал обвиняемият Ж. Ж. Ш. и я завел у дома, в жилището което обитава в /населено място/ ул. „З.“ №*. Същата вечер двамата правили секс, като след това съобщили на близките си, че се оженили и непълнолетната останала да живее съпружески с Ш. в къщата на родителите му.

На 15.12.2024г. отношенията по между им се изострили и Накова се обадила на майка си С.М.Н., която по това време живеела в /населено място/, като последната подала сигнал на тел.112. Във връзка с този сигнал на адреса в /населено място/, ул. „З.“ №* били изпратени служители при РУ Петрич, които установили непълнолетната М.С.Н.. Същата била доведен в РУ Петрич, като и била предоставена спешна мярка „Полицейска закрила на дете“, а в последствие била предадена на майка си.

Впоследствие срещу Ш. било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Същата не се оспорва и от обвиняемия.

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191 ал.1 НК.

Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно: на неустановена дата на м. декември 2023г. до 15.12.2024г. в /населено място/, ул.

„З.“ №* в жилището което обитавал обвиняемия Ж. Ш., като пълнолетно лице, без да сключи брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16 годишна възраст, а именно 14 годишната М.С.Н. от /населено място/, родена на /дата на раждане/, настоящия случай осъществяването на деянието по чл. 191, ал. 1 НК е установено по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни доказателства.

Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16 годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключването на граждански брак.

Престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е формално престъпление на просто 2 извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда други последици.

От друга страна, жертва на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК може да бъде само физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от СК, брак може да сключи лице, което е навършило 18 годишна възраст. Като към момента на извършване на деянието от това правило е било налице едно изключение (до изменението и допълнението на Семейния кодекс, обн. в ДВ бр.106/22.12.2023 г. в сила от 22.12.2023 г.) , което позволяваше да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16 годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. За пълнота към настоящия момент СК не предвижда това изключение. Предвид на посоченото не може да бъде сключен граждански брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.

Друга особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст се осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. В случая, изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, т.е. обвиняемият е създал трайни отношения с пострадалата, които се характеризират със съвместен живот в едно домакинство, включващи и полово общуване.

Свидетелката Накова е заживяла доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин и по този начин заживяването е осъществено със съдействащото поведение на пострадалата. В казуса заживяването на съпружески начала е станало от в На неустановена дата през м. декември 2023г. Накова се придвижила до /населено място/, където я чакал обвиняемият Ж. Ж. Ш. и я завел у дома, в жилището което обитава в /населено място/ ул. „З.“ №* и същата вечер осъществили полов акт в дома. С което обвиняемият вече осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено от обвиняемия умишлено, с пряк умисъл. Същият е пълнолетно и вменяемо лице. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, разбирал е извършваните от него действия и съзнателно ги е осъществи въпреки знанието си, че към момента на осъществяването Накова била непълнолетна-14 годишна, и между тях няма сключен граждански брак. Въпреки това, в инкриминирания период, в жилището което обитава в /населено място/ ул. „З.“ №* , като пълнолетно 3 лице, което без да е сключило граждански брак, обвиняемият е заживял на съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст М.С.Н.. В тази насока са обясненията и самопризнанията на обвиняемия, дадени в хода на ДП, показанията на пострадалата, свидетелите С.М., А.Г. и социален доклад от Дирекция социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“.

Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези свързани с развитието на подрастващите. Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на обвиняемия, ниската му правна култура, слабите му морални устои, както и незачитане от негова страна на установените в Р България норми на морала за защита на отношенията, които се пораждат между хората по повод на половото им общуване.

Предвид горното, настоящият съдебен състав призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, т.е. правната квалификация, дадена от прокурора на извършеното от обвиняемия деяние е правилна, фактическите положения, посочени от прокурора в постановлението, се потвърдиха и в съдебно заседание.

Ето защо, съдът намери предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл. 78а, НК за мотивирано и основателно. При това съдът съобрази и следното:

За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

-деецът да е пълнолетно лице;

-за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по леко наказание, когато е непредпазливо;

-деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

-причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени, както и да не са налице ограничителните хипотези на чл.78а, ал.7 от НК.

В казуса, съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за приложението на чл. 78а НК: обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждано до момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

За деянието, в извършването на което бе признат за виновен обвиняемият се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация“, както и с обществено порицание.

От деянието не са причинени имуществени вреди /такива не се твърдят и в самото постановление/.

Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на 4 административно наказание – Глоба в размер на 1000 лева.

При определяне размера на глобата съдът съобрази младата възраст на дееца, добрите характеристични данни, семейното му положение, съдействието което е оказал за разкрИ.е на обективната истина по делото, неговото процесуално поведение пред съда както и финансовото му състояние и това на семейството му.

С оглед изложеното и като съобрази чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на наказания по чл. 78а НК, съдът ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ обвиняемият Ж. Ж. Ш., за извършеното от него престъпление и му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и 29 евро цента/, равняващи се на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът намира, че именно това по размер наказание в максимална степен ще спомогне за наказването на дееца и за възпирането му от извършване на такива престъпления и за в бъдеще. Тук е мястото да се обърне внимание, че в диспозитива на решението си като година на раждане на обвиняемия е допусната техническа грешка, като е посочено че е роден на /дата на раждане/, а същият е роден на /дата на раждане/, което коректно е посочено в ЕГН-то му.