Решение № 3480 от 15.05.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 15.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: К. Мазгалов

Боряна

Воденичарова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №65 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №І-32-188/21.01.2016г. по гр.дело №39208/2014г. по описа на СРС, 32 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.59 ЗЗД установителни исковете от С.И.Х. срещу Ц.Г.Ц. за сумите 12780 евро и 3345 евро, като ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 1255 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.И.Х.. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като когато връзката между исковете се състои в идентичност на облигационното правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане, то следва да се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени дела. Поради това в случая е налице един иск, подсъден на окръжен съд като първа инстанция и решението на СРС е недопустимо. Алтернативно твърди неправилност на обжалваното решение на СРС, който смесил отношенията, въз основа на които ответницата е получила процесните суми с отношенията, въз основа на които получаването на тези суми я обогатява неоснователно.

Ответницата получила по силата на СИО и симулативен договор за покупка на идеални части от недвижим имот от 2009 г. 3/8 идеални части от имот, за които няма принос и не е заплатила каквато и да било част от цената, а участието и в сделката било фиктивно. По тази сделка въобще не била заплащана цена, тъй като това било отчетна сделка между ищеца и трети лица за спора- продавачите по сделката А.

(скрити пълномощници на ищеца), закупили въпросните идеални части изцяло с лични средства на последния. Клаузата на чл.15, ал.2 от сключения между страните по делото брачен договор потвърждавала, че всички имоти, придобити по време на брака между страните, били купувани с лични на ищеца средства, поради което и неправилен се явявал извода на СРС, че не е установена пълна трансформация на лично имущество. Поради последвалата продажба на имота не било допустимо ищецът да предяви иск по чл.23, ал.1 СК и затова основавал иска си на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Ищецът навежда доводи, че след като ответницата няма принос в придобиването на имота, доколкото се касае до пълна трансформация на лично на ищеца имущество, но е получила част от продажната цена на този имот, то тя се обогатява без основание за негова сметка. Твърди също така, че получените от ищцата суми неправилно са третирани от съда като нейно лично имущество (личен паричен влог), тъй като не се претендират конкретни индивидуално определени движими вещи (банкноти). Ето защо моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално- отменено, а исковете- уважени. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Ц.Г.Ц. не е подала в срок отговор на въззивната жалба. В подадено пред въззивната инстанция становище оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че не дължи на ищеца сумите по предявените установителни искове, а уговореното в чл.15, ал.2 от брачния договор между страните не може да се тълкува като признание за наличие на задължение или като поемане на задължение за изплащане на суми в претендирания размер, тъй като същата касае задължения за данъци и такси и то само до реално получени от ищеца парични средства от продажби на имоти, извършени по време на брака им с ответницата и придобити с лични средства на ищеца. Процесните суми не били получени от ищеца, а от ответницата, на основание договореното от двамата в качеството им на продавачи, от купувачите по договор за покупко-продажба от 22.03.2013г. обективиран в нотариален акт №83/2013г. Ищецът дал съгласието си ответницата да участва в процесната сделка като продавач и да получи от купувача по личната си сметка част от продажната цена, независимо от знанието му за посочените в исковата молба факти, предхождащи процесните отношения и свързани с произхода на средствата за придобиване на имота. По този начин ищецът признал придобитите от съпругата му по силата на презумпцията по чл.21,ал.1 СК вещни права върху недвижимия имот, предмет на договора, както и принос на ответницата в придобиването му, независимо от това с какви средства е бил закупен имота. Сумата била преведена на 29.03.3013г. по лична банкова сметка ***, по времето на действие на режим на разделност в отношенията между страните и съгласно брачния договор никоя от тях няма право да претендира дял от личното имущество на другия съпруг на каквото и да било основание. Уговореното в брачния договор следвало по време получаването на процесните суми и било част от споразумението по чл.51 от СК (последното препращало към брачния договор), поради което след влизане в сила на решението за развод на 10.10.2013г. е недопустимо да се преразглежда. Ответницата претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

С решение

№8831/28.11.2016г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав по в.гр.д.№5283/2016г. е обезсилено обжалваното решение на СРС, 32 състав и е указано на СРС да изпрати делото за разглеждане на родово компетентния съд СГС.

С решение

№162/21.12.2017г. по гр.д.№721/2017г. на ВКС, Трето ГО решение №8831/28.11.2016г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав по в.гр.д.№5283/2016г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението и съгласно посоченото във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

В исковите си молби по съединените за разглеждане в едно производство дела на СРС ищецът С.И.Х. твърди, че с ответницата Ц.Г.Ц. сключили граждански брак на 04.06.2005г., който брак бил прекратен с решение от 10.10.2013г. по бр.д№3517/2013г. на CPC, 84 състав, считано от датата на постановяване на решението и по взаимно съгласие. От момента на сключването на брака 04.06.2005г. до 18.11.2010г. по отношение на имуществото на съпрузите се прилагал режим на съпружеска имуществена общност (СИО).

От 18.11.2010г. съпрузите избрали режим на разделност с декларация от 18.11.2010г., нотариално заверена и вписана в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенция по вписванията. На 17.09.2013г. между страните бил сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ- София. По време на периода, в който имуществените отношения между тях се уреждали съгласно правилата на СИО- на 28.12.2009г., страните с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №026, том II, peг.№4624, дело №226/28.12.2009г. на нотариус В.Петрова №206 в Нот.Камара, закупили недвижим имот, представляващ ¾ идеални части от апартамент с идентификатор *** с административен адрес гр.София, ж.к.„********, ап.26 с площ от 114,86 кв.м., заедно с избено помещение №80 и 1,768% идеални части от общите части на сградата.

Останалата ¼ идеална част от имота ищецът придобил самостоятелно в периода през който между него и ответницата действал режим на разделност- на 24.03.2011г. На 22.03.2013г. страните продали недвижимия имот за сумата от общо 43000 евро. Съгласно уговореното в нотариалния акт, ответницата получила сумата от 16125 евро по нейна лична сметка в „Б. ДСК“АД, която сума представлявала цената за 3/8 идеални части от имота според документите за собственост. По сделката, с която страните придобили имота (нот.акт №026, том II, peг№4624, дело №226/28.12.2009г.) реално плащане на уговорената цена от 56000 лева не било извършено, тъй като продавачката В.А. и съпругът и Г.Г.придобили въпросните 3/4 идеални части чрез замяна с доплащане от 10.06.2009г., с лични средства на ищеца и като негови скрити пълномощници. Дадените от ищеца за тази сделка 29000 евро, както и сумата за придобиване на останалата ¼ идеална част от имота били от продажбата на негова лична, придобита по дарение по време на брака, идеална част от недвижим имот в гр.София, ул.********, продаден за сумата от 530 000 евро, депозирани по банковата му сметка в „У.Б.“АД и впоследствие изтеглени от същата сметка, непосредствено преди процесната сделка. Участието на ответницата в сделката било мотивирано от естеството на семейните отношения между страните в този момент от брака, но ищецът нямал дарствени намерения, а искал да докаже на съпругата си, „че и има доверие“. Ответницата поела задължението да върне на ищеца процесната сума, но не го направила. Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумите: 24995,51 лв., равняваща се на 12780 евро ведно със законната лихва от 14.04.2014г. до пълното изплащане и 3345 евро, ведно със законната лихва от 17.04.2014г. до пълното изплащане. Претендира направените разноски в исковото и в двете заповедни производства.

В подадените в срок отговори на исковите молби ответникът Ц.Г.Ц. оспорва исковете. Не оспорва, че сключеният на 04.06.2005г. граждански брак е прекратен по взаимно съгласие с решение от 10.10.2013г., че по време на брака са имали последователно режим на имуществени отношения както е описан от ищеца в исковата молба, както и че на 29.03.2013г. е получила част от цената по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №83/22.03.2013г., в размер на 16125 евро, по своя лична сметка в „Б. ДСК“ЕАД, а остатъка от цената до пълния размер е получен от ищеца на 22.03.2013г. Твърди, че придобила съвместно с ищеца в режим на СИО собствеността на 3/4 идеални части от апартамента, подробно описан в исковата молба, на основание договор за покупко-продажба по горепосочения нотариален акт №026, дело №226/28.12.2009г., като и двамата участващи в сделката съпрузи изразили воля за придобиване на апартамента и затова придобили собствеността в режим на СИО, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Излага, че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на ищеца, следвало да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на основание дарение, което изключвало трансформацията на лични средства. Клаузата на чл.15, ал.2 от сключения между страните брачен договор се отнасяла само до реално получените от ищеца парични средства от продажби на недвижими имоти, придобити с негови лични средства и извършени по време на брака, а процесната сума била получена от ответницата на основание договореното от страните в нотариален акт №83/2013г. и в договора за откриване на сметка със специален режим и предназначение.

Ищецът се съгласил с участието на ответницата в процесната сделка и с това тя да получи от купувача по личната си сметка част от продажната цена, независимо от знанието му за фактите, предхождащи процесните отношения, като това съгласие било дадено не само по причини от морално естество, но и с дарствена цел.

Ответницата претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

По делото не се спори, че страните на 04.06.2005г. са сключили граждански брак, който е прекратен с решение от 10.10.2013г. на CPC, 84 състав, считано от датата на постановяване на решението и по взаимно съгласие. Не се спори относно различните режими на имуществени отношения между съпрузите, действали както следва: от момента на сключването на брака- 04.06.2005г. до 18.11.2010г.- съпружеска имуществена общност (СИО); от 18.11.2010г. режим на разделност; от 17.09.2013г. между страните е сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите и надлежно вписан. Безспорни са и обстоятелствата по закупуването на 28.12.2009г. на недвижим имот- ¾ идеални части от апартамент в гр.София, ж.к.„********, ап.26 с площ от 114,86 кв.м., заедно с избено помещение №80 и 1,768% идеални части от общите части на сградата, придобиването от ищеца на останалата ¼ идеална част от имота самостоятелно и в периода през който между него и ответницата е действал режим на разделност (на 24.03.2011г.), както и продажбата на този имот на 22.03.2013г. за сумата от 43000 евро и получаването на сумата от 16125 евро по лична сметка на ответницата в „Б. ДСК“АД, съгласно посоченото в нотариалния акт за сделката. По отношение имуществените отношения, свързани с недвижими имоти и МПС, придобити по време на брака, решението за прекратяване на брака между страните препраща към сключения между тях брачен договор от 17.09.2013г.