Решение № 85 от 22.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20211000600916 по описа за 2021 година

Производството пред САС е по реда на чл.16 ЗПИИРКОНФС.

Образувано е по жалба на защитата срещу решение по нчд №2507/2021г., с което съдът:

ПРИЗНАЛ и ПРИВЕЛ в изпълнение на акт, постановен от несъдебен орган- наказателно постановление № BLS2-V-18 16065 от 11.06.2018г. от Областна администрация Блук ан дер Лайта, отдел „Наказания“, потвърдено с Решение № LVwG-S-2198/002-2018/ 11.06.2018г, влязло в сила на 12.07.2018г., издадено от Областен административен съд Долна Австрия, за налагане финансова санкция на българския гражданин П. Г. П., роден на *** г. в с. П., ЕГН **********, осъждан, безработен, живущ в гр. ***, с което е признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение, за това, че на 07.03.2018 г. в Република Австрия, община *** организирал забранени хазартни игри, с което е осъществил състав на нарушение по § 52, ал.1, т. 1 вр. § 2, ал. 2 и ал. 4 вр. § 4 от Закона за хазартните игри на Република Австрия, обнародван във федерален Държавен вестник № 620/1989 г., за което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 33 000 евро (тридесет и три хиляди евро) в левова равностойност - 64 542,39 лева (шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет лева).

На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВИЛ разноските по водене на делото в размер на 60.00 лева да останат в тежест на Република България.

На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВИЛ незабавно ДА СЕ 1

УВЕДОМИ за признаването на финансовата санкция компетентния орган на издаващата държава.

В съдебно заседание пред САС представителят на САП пледира атакуваното решение да бъде потвърдено.

Защитникът пледира първоинстанционното решение да бъде отменено, а искането на Република Австрия да бъде оставено без уважение.

Софийски апелативен съд като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СГС било образувано във връзка с издадено удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на българския гражданин П. Г. П. във връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган - наказателно постановление № BLS2- V-18 16065 от 11.06.2018г. от Областна администрация Блук ан дер Лайта, отдел „Наказания“, потвърдено с Решение № LVwG-S-2198/002-2018/ 11.06.2018г, влязло в сила на 12.07.2018г., издадено от Областен административен съд - Долна Австрия. Към удостоверението е приложено посоченото по-горе наказателно постановление, както и акт на съдебен орган - решение на Областния административен съд - Долна Австрия по дело LVwG-S-2198/002-2018 от 16.10.2018г., с който е оставена без уважение жалбата на санкционираното лице срещу наказателното постановление.

За да признае и допусне изпълнението на акта на австрийския несъдебен орган съдът от първа инстанция намерил за установено следното:

Производството е образувано във връзка с постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съставено по отношение на българския гражданин П. Г. П.. С оглед така депозираното удостоверение е видно, че спрямо българския гражданин е било проведено административно- наказателно производство на територията на издаващата държава, във връзка с което е издадено наказателно постановление № BLS2-V-18 16065 от 11.06.2018г. на Областна администрация Брук ан дер Лайта, отдел „Наказания“. Отделно от това, към преведения на български текст от наказателното постановление, издаващата държава е приложила и съдебен акт, а именно Решение на Областния административен съд № LVwG-S- 2198/002-2018/ 11.06.2018г, влязло в сила на 12.07.2018г. за налагането на финансова санкция в размер на 33 000 евро (тридесет и три хиляди евро).

За да се извърши преценка дали са налице основанията за признаване и привеждане в изпълнение на посоченото по-горе решение, постановено от несъдебен орган на издаващата държава, съдът следва да прецени всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 31, чл. 30 ЗПИИРКОРНФС, както и дали не са налице основанията за отказ, изброени в разпоредбата на чл.35 от същия закон. В настоящият случай решението, постановено от Административен съд Долна Австрия, се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава, постановено е срещу физическо лице, което по българското 2 законодателство е наказателно отговорно и няма данни да се ползва от имунитет.

Отделно от това, съдът от първа инстанция констатирал два основни спорни въпроса, които намерил, че могат да намерят разрешение в рамките на приложените по делото материали.

Първият касае данните за частично несъответствие и непълнота на приложеното удостоверение. Вторият спорен въпрос, е свързан с давностните срокове за изпълнение на наложеното административно наказание.

От съдържанието на приложеното удостоверение е видно, че органът е квалифицирал деянието като такова, при което не се изследва наличието на двойна наказуемост, а именно като поведение, което нарушава разпоредбите на движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето и почивка за управление на МПС.

От друга страна в т. 2 и т. 3 от приложеното удостоверение органът на издаващата държава подробно е описал конкретно деяние, свързано с осъществяването на състав на административно нарушение по Закона за хазартните игри на Република Австрия, обнародван във федерален Държавен вестник № 620/1989 г.

В този смисъл и доколкото по делото е приложено и наказателното постановление, издадено от несъдебен орган на Република Австрия, съдът констатирал частично съответствие на част от изложените факти, а именно тези, които се отнасят до нарушение на Закона за хазартните игри на Република Австрия. Това частично съответствие по мнението на първоинстанционния съдебен състав го обвързва със задължението да се произнесе именно по това нарушение.

На следващо място, съдът констатирал, че е налице и друг преодолим недостатък на удостоверението, свързан с липсата на конкретно посочено място и дата на извършване на нарушението по Закона за хазартните игри на Република Австрия в т. 2 от това удостоверение. СГС намерил, че в конкретния случай не се касае за съществена непълнота, която да представлява самостоятелно основание за отказ и това е така, тъй като изискуемата информация в пълнота се съдържа в решението, издадено от Областния административен съд на Долна Австрия, с което е потвърдено наказателното постановление, по силата на което, от друга страна е наложена финансова санкция на българския гражданин. Няма никакво съмнение, че актът по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции се отнася именно до българския гражданин П.Г., както и че този акт е бил обект на съдебен контрол от Областния административен съд на Долна Австрия. Първият съд приел, че това е така, тъй като реквизитите на акта, постановен от несъдебен орган на издаващата държава, са възпроизведени точно и коректно в съдържанието на решението, което е издадено от Областния административен съд Долна Австрия. Извод в тази насока се извлича от чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, който предвижда удостоверението да се придружава от актовете по чл. 2 и 3 от същия закон. Следователно, наличието или липсата на реквизит от образеца на удостоверението, следва да се преценява като възможно основание за отказ във всеки 3 конкретен случай, в зависимост от съдържанието на актовете по чл.2 и 3 от закона.

Изискването същите да се прилагат като придружаващи документи има смисъл само ако въз основа на тях също се допуска да бъдат установявани релевантни факти. Следователно е допустимо липсващ реквизит от образеца на удостоверението да бъде попълнен въз основа на придружаващите документи по чл. 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Следващият въпрос, който съдът е задължен да обсъди е свързан с давностните срокове за изпълнение на наложеното наказание. Съгласно чл. 83 от ЗАНН в случай на наложена глоба абсолютния давностен срок е три години и неговото начало следва да се преценява от датата на влизане в сила на съответния акт.

В настоящия случай началният момент, от който следва да се определи този срок е 12.07.2018 г. Изтеклият срок по чл. 82, ал.2 ЗАНН обаче също не се явява самостоятелно основание за отказ от признаване на решението, което е издадено от несъдебен орган на Република Австрия, предмет на посоченото по-горе удостоверение и това е така, тъй като този срок е от значение тогава, когато съответното деяние попада в юрисдикцията на българския съд, какъв не е настоящият случай.

Със същите аргументи, съдът не би могъл да се произнесе и относно редукция на наложената финансова санкция, тъй като по арг. от чл. 32, ал.2 ЗПИИРКОРНФС и в този случай се изисква деянието да бъде подсъдно на съответните съдилища на българската държава.

По изложените мотиви първият съд намерил, че липсва формално основание за отказ от признаване на акта, издаден от несъдебен орган, предмет на разглеждане в Удостоверението по чл. 4 от посоченото по-горе Рамково решение.

В случая съществен е въпросът дали е налице двойна наказуемост на деянието, описано в Удостоверението. СГС намерил, че е необходимо да се произнесе по този въпрос, доколкото нарушенията, свързани с неизпълнение на разпоредби от Закона за хазарта, не са сред изброените в чл. 30, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС. При изследването на въпроса дали е налице двойна наказуемост първият съд констатирал, че в Закона за хазарта, обн. в ДВ бр.26/2012 г. със съответните изменения и допълнения към датата на инкриминираното деяние, е предвидена административно-наказателна разпоредба в чл. 96, ал. 4 от същия закон, която санкционира поведение, свързано с инсталиране, използване на игрално оборудване или комуникационно оборудване, приемане на залози, изплащане на печалби и на всяко друго действие, което по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организирането на хазартни игри, без издаден лиценз по този закон. Съгласно закона на изпълняващата държава такова деяние се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер на 10 000 до 15 000 лв.

Описанието на деянието в Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение показва, че издаващата държава е санкционирала именно подобно поведение, свързано с организирането на хазартни игри чрез игрални автомати, като се твърди, че санкционираното лице не е притежавало лиценз, чрез който да преодолее монопола за 4 подобни действия, наложен на територията на Република Австрия.

С оглед всичко изложено съдът от първа инстанция намерил, че са налице всички основания издаденото решение от несъдебен орган, с което по отношение на българския гражданин е наложена финансова санкция в размер на 33 000 евро (тридесет и три хиляди евро) да бъде признато и приведено в изпълнение, като следва да се посочи, че съобразно официалния курс на еврото към лева, левовата равностойност на тази санкция възлиза на 64 542.39 лв. (шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки).

Изложените дотук фактически констатации и правни изводи на СГС се споделят от САС.

Те се потвърждават дори в по – голяма степен, от изисканата от въззивния съд допълнителна информация /приложени в превод на л.33 -35,л63-64, л.69-70 от въззивното дело/ Отделно от това бе установено от САС наличието и на други правно релевантни факти, които конкретно относно последиците на австрийското съдебно решение се различават от констатациите на СГС, но като краен правен изход също обосновават признаване и допускане на изпълнението на процесното наказателно постановление, издадено от кметството на гр. *** , Република Австрия.