Решение № 1221 от 29.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Деница Славова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110107498 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по иска на КР. Г. КР., ЕГН ********** от гр.*******, против В. Г. КР. ЕГН ********** от гр.Варна ул."*******, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът КР. Г. КР., ЕГН **********

Е собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, с адрес гр.Варна ***********************, находящ се на пъви етаж сграда с идентификатор ******* с предназначение на сградата: Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с Брой нива на обекта: 1 и с посочена площ в документа за собственост: 81,31кв.м. и с прилежащи части: изба с площ 2,64кв.м. и 1,2174% ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *******.2, под обекта - няма и над обекта -*******3, Стар идентификатор – няма, въз основа на осъществено за периода 1991г. - 2021г. давностно владение.

Претендира разноски.

Обстоятелства, на които се основава иска:

1

В исковата молба се твърди, че страните са брат и сестра. Родителите им Г.К.Г. и В.Д.Г., по време на брака си, закупили от ОбНС-Варна на 10.11.1982г. по реда на НДИ недвижим имот - апартамент № 1 в гр.Варна *******, целият с площ 81,31кв.м., състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и два балкона при граници: квартална улица, тревна площ, ап.№ 2, стълбище и паркинг, ведно с принадлежащата му изба с площ 2,64кв.м. с граници: изба на вх.Б, изба на ап.20, коридор и тревна площ, както и 1,3174%ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

След смъртта на баща им Г.К.Г. на 30.06.1991г., правото на собственост върху описаното жилище принадлежеше на нас - нежовите наследници, както следва: 4/6ид.ч. на майка ни В.Д.Г. (3/6ид.ч. следстиве прекратена СИО и 1/6ид.ч. по наследство) и по 1/6ид.ч. за мен и за ответницата.

На 02.11.1993г. майка им В.Д.Г. дарила на страните притежаваните от нея 4/6ид.ч. от описанито по-горе жилище, като си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Майка им починала на 25.03.2021 г., с което, на основание чл.59, ал.1 от ЗС, нейното право на ползване е погасено.

Още когато станали пълнолетни, родителите им казали, че този апартамент ще е за ищеца и това обстоятелство се знаело от сестра му и не се е оспорвало. Независимо от дарението, ответницата по никакъв начин не се отнасяла към имота като собственик. Тя живеела вече в **** и не се интересувала от него. Нямала ключ от него, не отсядала в него, когато се прибира в България, не участвала в поддръжката и ремонтите му. Още при подписването на дарението, тя заявила на майка и, че винаги била считала, че този апартамент е на брат й, както и че няма и няма да има каквито и да било претенции за дял от този апартамент. Винаги след това заявявала „Апартаментът е твой, както си решиш ти".

След смъртта на баща им Г.К.Г., б.ж. на гр.Варна, починал на 30.06.1991г., ищецът установил фактическа власт върху имота, която продължава и до настоящия момент.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата.

В него се сочи, че искът е допустим и основателен. По същество прави ПРИЗНАНИЕ на иска.

2

Сочи, че знае за производството, че всичко, изложено в ИМ е вярно, че въпреки, че е подписала дарението, никога не е считала, че има дял в този апартамент и винаги е казвала на брат си, че той е негов, че не е участвала в поддръжката му и винаги е отсядала на други места.

В с.з. ищецът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК, а ответникът се явява в с.з. и изрично сочи, че поддържа ПРИЗНАНИЕТО НА ИСКА.

Съдът приема за установено следното:

Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

Разноски не се претендират от ищеца, както същият сочи в ход по същество на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото КР. Г. КР., ЕГН ********** от гр.*******, и В. Г. КР. ЕГН ********** от гр.Варна ул."*******, че ищецът КР. Г. КР., ЕГН ********** Е собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, с адрес гр.Варна ***********************, находящ се на пъви етаж сграда с идентификатор ******* с предназначение на сградата:

Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с Предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, с Брой нива на обекта: 1 и с посочена площ в документа за собственост: 81,31кв.м. и с прилежащи части: изба с площ 2,64кв.м. и 1,2174% ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *******.2, под обекта - няма и над обекта *******3, Стар идентификатор – няма, въз основа на осъществено за периода 1991г. - 2021г. давностно владение, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4