Акт от 29.04.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е№ 182

29.04.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№719 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.220, ал.1 от Закон за митниците. Образувано е по жалба на СД Балути – БВ – Б. и с-ие-гр.Д., ЕИК ***, срещу Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611/04.08.2020г. на Директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници. Счита се, че решението било в нарушение на закона и необосновано. Органът необосновано приел, че за процесните стоки под №4 и №6 декларираната митническа стойност била силно занижена. Съмненията в декларираната стойност според органа се пораждали от липсата на информация в представената търговска фактура относно условията и сроковете за разплащане по сделката, от непредставянето на търговски договор, ценова листа или друга кореспонденция, предшестваща издаването на фактурата. Тези документи обаче били пожелателни и не влияели на реалността на договора, който бил неформален, консесуален. Издадената фактура установявала по безспорен начин извършената сделка, а също и базата за деклариране, а и не била оспорена автентичността ѝ. Така при достоверна фактура били начислени допълнителни суми, а митническата стойност на стоките представлявала договорната им стойност съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. При извършената допълнителна проверка от база данни на Евростат били изведени „справедливи цени“, но те служели единствено при статистиката, а и самите митнически органи не ги използвали при определяне на коригираната митническа стойност. Приложен бил метод от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от 2015г. за определяне на декларираната стойност по цени на „сходни стоки“, очертан в чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013г.

Посочени били само цифрови стойности на база данни от митницата, но без да се сочи дали се касае за единичен или постоянен внос, което било от съществено значение във външната търговия. Не били посочени цените, на които били декларирани сходните стоки, а единствено била посочена МД от 03.07.2017г. и МД от 26.06.2017г., като дори не било посочено наименованието на сходните стоки, нито пък кой е вносител и от къде се извършва вноса. При липса на тези данни за жалбоподателя било нарушено правото му на защита, тъй като в съдържанието на административния акт липсвало пълно описание на фактическите обстоятелства.

Иска да бъде отменено Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611/04.08.2020г. на Директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, както и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На

02.01.2018г. СД Балути – БВ – Б. и с-ие-гр.Д., декларира с Митническа декларация MRN 18BG002002Н0000660 за режим „допускане за свободно обращение“ 11 стоки, 632 колети, с държава на износ – Китай, на обща фактурна стойност 10170,58 USD. Под стока №4 са декларирани „постелки

– 6350 броя“ с код по ТАРИК ***, държава на произход Китай, нето тегло 1367 кг., декларирана митническа стойност за 1 бр. – 0,29 лева, декларирана нето цена – 1,35 лв/кг; под стока №6 са декларирани „предпазна мрежа за врата – 2000 броя“ с код по ТАРИК ***, държава на произход Китай, нето тегло 469 кг., декларирана митническа стойност за 1 бр. – 0,67 лева, декларирана нето цена – 2,87 лв/кг. Към митническата декларация вносителят е приложил Фактура №YWJM2011711-014 от 12.11.2017г. и опаковъчен лист към нея, коносамент №NYKSNB6EL2812500 от 17.11.2017г., фактура за терминални разходи, за морско навло, за транспортни услуги, за митнически услуги, за такси, товарителница за обществен автомобилен превоз в страната.

С писмо изх.№32-59516/13.02.2020г. на Началник МП Варна Запад, ТД Северна морска, за нуждите на повторна проверка съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. Жалбоподателят предоставил допълнително документи с писмо №32-59516/24.02.2020г. С писмо Рег.№32-137757/15.05.2020г. на Директора на ТД Северна морска дружеството е уведомено, че ще се пристъпи към издаване на решение, а в определения в писмото 30-дневен срок дружеството депозирало становище с рег.№32-160751/08.06.2020г. за несъгласие със съобщените мотиви.

С

Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611 от 04.08.2020г. от Директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. с чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.77, пар.1 и чл.85, пар.1, чл.101, пар.1 и чл.102 от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС във вр. с чл.59 от АПК се отказва приемане на митническата стойност на декларираните стоки №4 и №6 в митническа декларация MRN 18BG002002Н0000660 от 02.01.2018г. и се определя митническа стойност на тези стоки, както следва: за стока №4 в размер на 4127,50 лева (6350 броя х 0,65), за стока №6 в размер на 1380,00 лв. (2000 броя х 0,69 лева), като е разпоредено да се коригира митническата декларация в отделни нейни части, да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания и са установени за досъбиране мито и ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. На основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) №952/2013 за дата на възникване на митническото задължение се определя 02.01.2018г.

На основание чл.83, ал.1 от ЗДДС и чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за длъжник се определя СД Балути – БВ – Балутеви и с-ие-гр.Димитровград.

В мотивите на решението е посочено, че в процеса на последваща проверка на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ на декларираната митническата стойност по посочената митническа декларация, е възникнало основателно съмнение, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума. Посочено е, че след разглеждане на допълнително представените документи и информация е установено, че търговската фактура, представена към митническата декларация, е издадена на 09.12.2017г. за сумата от 10170,58 USD и не фигурира като основание за приложения банков SWIFT. Поради непредставянето на търговски договор, ценова листа или друга кореспонденция, предшестващи издаване на фактурата, съмненията относно точността на декларираната митническа стойност остават. При извършен от административния орган сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с №4 и 6 са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираната в конкретния случай стойност. Предвид това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на стоки №4 и 6. Така е прието, че без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, то следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи по чл.74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл.74, пар.2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Същото не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на този метод.

За да се може да се приложи същият, трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не била открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели, като такава не била открита и при допълнителното проучване и анализ.

След направения анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с №4 и 6 по процесната митническа декларация били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители. Същите били декларирани и приети в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013 следвало да бъдат база за определяне на нови митнически стойности на стоки №4 и 6 по процесната МД. Така митническата стойност на стоките следвало да бъде: стока № 4, „постелки – 6350 броя“ с код по ТАРИК ***, при декларирана митническа стойност 0,29 лева за брой или 1,35 лева/кг – нова митническа стойност – 0,65 лева за брой, като база за определяне МД с MRN 17BG002002Н0081710 от 03.07.2017г.; стока №6, „предпазна мрежа за врата – 2000 броя“ с код по ТАРИК ***, при декларирана митническа стойност 0,15 лева за брой или 1,55 лева/кг – нова митническа стойност – 0,69 лева за брой, като база за определяне МД с MRN 17BG002002Н0078061 от 26.06.2017г. Предвид това определената към момента нова митническа стойност по МД с MRN 18BG002002Н0000660 от 02.01.2018г. за стока №4 е в размер на 4127,50 лева, за стока №6 е в размер на 1380,00 лева, на основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013.

Решението е получено от жалбоподателя на 06.08.2020г., видно от приложеното Известие за доставяне - л.22 от делото.

Жалбата срещу решението е депозирана в деловодството на съда на 13.08.2020г.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението реално платената сума за процесните стоки е в размер на 23 230,42 лева, като други подлежащи на плащане суми по приложената към МД фактура не са установени. Плащането е извършено от банковата сметка на жалбоподателя по банковата сметка на износителя, потвърдено от приложения по делото Суифт за превод на 28.12.2017г. Изготвено било платежно нареждане за превод на 50 000 USD и дадено извлечение на дружеството на банковата им сметка за направения превод, като в документите като информация за превода били посочени фактури - №YWJM2011710-010, №YWJM2011710-013, №YWJM2011710-011, №YWJM2011710-012, №YWJM2011710-014.

Извършеното плащане било отразено в счетоводните регистри на дружеството, видно от извлечение на сметка 4043 Доставчици от чужбина. Изрично е посочено, че няма съответствие между платената цена за стоките и декларираната им стойност. В с.з. при изслушване на вещото лице се пояснява, че реално платената сума не е фактурната, защото има транспортни разходи, митнически услуги, такси и други и това всъщност била придобивната стойност. На доставчика била платена фактурната стойност, която била посочена по фактура и декларирана в МД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на предписанието, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и между страните няма спор относно просрочие, поради което тя е процесуално допустима.