Решение № 260364 от 12.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 12.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия

Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5278 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Т.П.“

ЕАД

ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***В., срещу Ц.М.Д. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 879,72 лева, от които 786,95 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г., както и 92,77 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1346/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена на същия по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в указания от съда срок предявява настоящия иск. Навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-

„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 Април 2007г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Твърди, че съгласно чл. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, с приемането им се урежда продажбата на топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване посредством топлоносител гореща вода между ***, наричано за краткост “Продавач” и потребители за битови нужди, наричани за краткост "Купувач/и". Сочи, че съгласно чл.28, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, купувачът заплаща на продавача такса за услугата дялово разпределение по цени обявени от Продавача преди отоплителния сезон. Излага, че сградата-етажна собственост на адрес ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Х.И Р.” ЕООД. Твърди, че претедираните суми за процесния имот са начислявани от “***по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Х.И Р.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва превядените искове по основание и размер.

Оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба, като твърди, че ответника няма правен интерес за предявяване на исковете.Оспорва: твърдението на ищеца, че е извършвал и предоставял услуги и има облигационни отношения с ответника, както и че същият е абонат на ищеца; че сградата е в режим на етажна собственост и твърдението, че имота е топлоснабден и има в него консумирана топлинна енергия; че има изискуеми задължения на ответника към ищеца. Излага, че по делото не са представени доказателства, които безспорно да докажат вземането. Оспорва достоверността па Препис - извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия на потребител-10245, както и на процесните фактури. Моли съда да открие производство по оспорване истинността, датата, съдържанието на същите.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли иска. Твърди, че по делото не са представи доказателства, че процесната сграда е в режим на етажна собственост и, че същата е регистрирана, поради което и счита, че спрямо ответника не може да се приложи ЗЕ.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск, за което развива подробни съображения.

В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1346/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 786,95 лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.11.2017 г. – 31.012020 г., 92,77 лева лихва за забава за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 10.032020 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 781/10.03.2021 г., връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.

Плевен.

Установява се както от приложената по делото справка за лице от СлВп Плевен, така и от представените НА за собственост и договорна ипотека, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

Приобщено като доказателство по делото е и показание на топломер на абонатната станция ***за процесния период.

Видно е от представения по делото списък на ЕС, на блок ***, ***, че ответникът е декларирал, че в обитавания от него апартамент №58 живеят 3 души.

Установява се от представените по делото КП и свидетелства за проверка, че процесният период топломера на процесната абанатна станция периодично е подменян и преминавал на проверка, установяваща, че същият съответства на одобрения тип.

От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото Приобщено като доказателство по делото е и заключението по допуснатата от съда ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От заключението на същата се установява, че към датата на ИМ размерът на дължимата главница е в размер на 786,95 лева и лихва за забава за исковия период в размер на 92,77 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на ***, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.