Определение № 4077 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512906 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, срещу определение № 36408 от 01.09.2025 г. по гр.д. № 61802/2024 г. на Софийски районен съд, 82 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение № 7935 от 05.05.2025 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Изводите на съда, че не може да прави преценка за обема и сложността на извършената от процесуалния представител на ищеца работа и относно фактическата и правна сложност на делото, били в противоречие с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. не било обосновано и справедливо, след като било определено само въз основа на материалния интерес, без да се държи сметка за обема и сложността на извършената от процесуалния представител дейност. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото претендираното възнаграждение следвало да се намали. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това измени решението в частта за разноските, като определи адвокатско възнаграждение в по-нисък и справедлив размер.

1

Ответникът по частната жалба – М.Н.К., ЕГН **********, не е депозирал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 18.10.2024 г. с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът М.Н.К. не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от общо 9 055.30 лв., от които 3 756.69 лв. - главница, и 5 298.61 лв. – лихви за забава, поради погасяване по давност на вземанията.

По образуваното въз основа на исковата молба гр.д. № 61802/2024 г. на Софийски районен съд, 82 състав е постановено решение № 7935 от 05.05.2025 г., с което исковете са уважени изцяло. На ищеца са присъдени изцяло претендираните разноски в размер на 1 565 лв., от които 365 лв. – държавна такса, и 1 200 лв. - адвокатско възнаграждение. Във връзка със своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приел, че възнаграждението не е прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.

С молба от 19.05.2025 г., депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответникът поискал от съда да измени решението в частта за разноските, като намали присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение с доводи, поддържани и в частната жалба.

С атакуваното определение районният съд счел, че процесуалното представителство касае предявени искове с материален интерес от 9 055.30 лв., по които минималното възнаграждение се определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, НМРАВ, т.е. в размер на 1 205.53 лв., без дори да бъде съобразявана фактическата и правна сложност на делото или обстоятелството, че са предявени повече на брой искове. Според районния съд материалният интерес 2 бил обективен критерий, при наличие на който не можело да се прави преценка дали осъществените процесуални действия от процесуалния представител са достатъчни, за да обусловят присъждане на възнаграждение в такъв размер, както и относно фактическата и правна сложност на делото. По тези мотиви оставил молбата без уважение.

Определението е неправилно.

Приложими в случая са разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 36 ЗА в редакцията им преди изменението им с ДВ бр. 17/2026 г., които са били в сила и към даване ход на устните състезания в първата инстанция, и към подаване на частната жалба.

Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че при определяне от съда на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, както и при възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, количеството извършена работа и най-вече - фактическата и/или правна сложност на делото – в този смисъл определение № 2813 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 2053/2024 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., І ТО на ВКС, определение № 2609 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1883/2024 г., І ТО на ВКС, цитираната в тях друга практика и много други.

В случая в първата инстанция делото не е било усложнено от фактическа или от правна страна. Предявени са отрицателни установителни искове, доказателствената тежест по които се носи от ответника. Освен депозирането на исковата молба, пълномощникът на ищеца се е явил в проведеното едно открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., в което във връзка с възраженията в отговора на исковата молба е представил молба с приложена кореспонденция между страните.

При съобразяване вида на спора, броя на исковете, материалния 3 интерес, извършеното от пълномощника на ищеца и липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, въззивният съд намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 1 200 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да се намали на 800 лв.

Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо това въззивният съд измени първоинстанционното решение в частта за разноските, имаща характер на определение, като го отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 1 165 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 36408 от 01.09.2025 г. по гр.д. № 61802/2024 г. на Софийски районен съд, 82 състав, с което е оставено без уважение искането на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, за изменение на постановеното по същото дело решение № 7935 от 05.05.2025 г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 7935 от 05.05.2025 г. по гр.д. № 61802/2024 г. на Софийски районен съд, 82 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, с която „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, е осъдено да заплати на М.Н.К., ЕГН **********, разноски по делото за разликата над 1 165 лв. до 1 565 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4