Решение № 77 от 09.10.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20251450200179 по описа за 2025 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10116941/22.08.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя И. В. Е. от гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.4 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Е. от гр.С. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

1

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

И. В. Е. от гр.С., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10116941/22.08.2021 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява от редовно упълномощения си адвокат в лицето на адв. Т. Г. от АК-М. С депозираната по делото жалба и с писменото становище по делото се оспорва правилността и законосъобразността на обжалвания Електронен фиш и се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Излагат се подробни съображения в тази насока, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 22.08.2021 год. в 16:14 часа в област В., община М., на ПП І-1 /Е-79/, км.159+000, извън населено място, с посока на движение към гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело МПС “ЯГУАР С ТИП”, вид лек автомобил, с рег.№ ..., със скорост от 102 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.

Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е „жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: заверени копия от Пощенски плик с 2 клеймо от 28.04.2025 г., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №10116941/22.08.2021 г., Снимка №11743ВС/0249064/22.08.2021 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г. на ИД Председател на БИМ, ведно с приложение, Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение, Протокол от проверка №71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на Началник Отдел ИСИС към БИМ гр.

С., Справка от Главния секретар на БИМ под вх. №20-00-99-2/27.11.2020 г., Справка за собствеността на л.а. „Ягуар С ТИП“ с рег. №..., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег. №967р-4340 от 23.08.2021 г., снимка за временно монтиране на ATCC 11743bс, касателно 22.08.2021 г., Декларация Приложение №6 за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП от 11.12.2024 г., СУМПС- 2ра част с №286479621, Справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. под вх. №3750/22.07.2025 г., ведно със заверено ксерокопие на разписка от 22.08.2021 г., Справка от Директора на ОПУ-В. под вх.№4701/23.09.2025 г. и Справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. под вх.№4773/26.09.2025 г., ведно с Декларация съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, Справка от АИС-АНД, от която е видно датата на съставяне на ЕФ серия К №10116941, Справка от АИС-АНД, от която е видно датата на прекъсване на ЕФ серия К №10116941, копие от СУМПС на И. В. Е., копие от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.

№967р4340/23.08.2021 г., копие от удостоверение за преминато обучение на служителя Х. К.

К. и заверено ксерокопие от протокол от последваща проверка №71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на Началник отдел „ИСИС“ към БИМ.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 13.04.2025 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, съответно жалбата е входирана пред ответника на 30.04.2025 г., респективно изпратена на 28.04.2025 г., като в тази насока е копие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно е в срок.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0249064/22.08.2021 г. с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 /действаща към момента на извършване на 3 деянието/ от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 11 до 20 км/ч, водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да 4 бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 22.08.2021 г. в 16:14 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “ЯГУАР С ТИП” с рег.№ ... със скорост от 102 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 12 км/ч. В тази насока е и приложената по делото справка от Директора на ОПУ В. под вх. №4701/23.09.2025 г.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП.