Решение № 765 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100500872 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, както следва:

1.На Н. С. М. против Решение № 260043 от 14.10.2024 година, постановено по гр.дело № 15 755/2018 година, с която съдът е уважил предявените от Д. Т. Г. И М. Б. Г., искове с правно основание чл.108 от ЗС, като е приел за установено в отношенията между Д. Т. Г. и М. Б. Г. от една страна, и Д. П. Ш. и Н. С. М., че ищците Д. и М. Г., са собственици на Дворно място в град А., представляващо УПИ XV – ***, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, цялото с площ от 820 кв.м. и с което са били осъдени ответниците Д. П. Ш. и Н.

С. М. да предадат владението върху същия имот.

Съобразно изложеното във въззивната жалба атакуваното решение се явява неправилно и несъобразено с наличните по делото доказателства. Сочи се, че не е налице идентичност между продадения и закупения от ищците имот, като се излага още, че съдът неправилно е 1 интерпретирал показанията на свидетелите. Според жалбата процесния имот е бил придобит от страна на ищците чрез измама и че от 2004 година въззивницата непрекъснато е в имота, като е полагала грижи и на покойната П. М.. Позовава се на сключен между нея и М. предварителен договор за продажбата на процесния имот, и настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт.

2.Втората въззивна жалба, предвид възстановения от ВРС срок за обжалване се явява на Д. П. Ш. против Решение № 260043 от 14.10.2024 година, постановено по гр.дело № 15 755/2018 година, с която съдът е уважил предявените от Д. Т. Г. И М. Б. Г., искове с правно основание чл.108 от ЗС.

От изложеното в тази жалба става ясно, че според въззивника е изтекъл изискуемия от чл.79 от ЗС срок, и настоящия жалбоподател се явява собственик на имота. По отношение на ищците твърди, че са се сдобили с него на измамно основание и ги определя като криминални типове. Твърди, че имота продаден от П. М. не съществува и не е налице идентичност между него и този, закупен от ищцовата страна. Сочи, че от 2005 година ищците не са стъпвали в имота, както и че грижи по отношение на П. М. са полагали той и Н. М..

Против двете жалби е постъпил отговор от страна на адв. Ч., като процесуален представител на Д. Т. Г. и М. Б. Г.. С него се излага, че жалбите се явяват неоснователни и че решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, въззивницата Н. М. се явява лично и поддържа въззивната си жалба.

Въззивника Д. П. Ш., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемите Д. Т. Г. и М. Б. Г., са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Ч., която оспорва жалбите и моли съдът да ги отхвърли.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

В исковата молба на ищците пред ВРС са изложени следните твърдения:

Ищците сочат, че с Договор за за покупко - продажба на недвижим имот, 2 обективиран в н.а. № 124, том V, рег.№ 7695, дело 833 / 2004 година са закупили от П. Ц. М. Дворно място, находящо се в гр. А., община А., област В., представляващо УПИ XV-***, в кв. 26 по плана на гр. А., с площ от 820 кв. м. при граници и съседи на мястото - по скица: улица, УПИ XVI -***, II -***, VI - ***, XIV- ***, ведно с построените в него /мястото/ жилищна сграда и стопанска постройка, без посочени граници и площ по предходен акт за собственост. Те излагат още, че П. Ц. М. е получила съгласие от другите съсобственици на имота, което било видно от приложената Декларация, нот. заверена с изх. № 1088/26.10.2004 г. , а именно от Г. А. С. ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН **********. От н.а. се установява още, че П. М. - продавач си е запазила правото да ползва недвижимия имот безвъзмездно и до края на живота си. Според ищците след декларирането на имота пред съответните органи, те започнали да извършват редица подобрения в имота – подмяна на покрив, санирали къщата, цялостна подмяна на дограмата – заменена с ПВЦ, изграждане на нови стълбища и цялостен ремонт вътре в самата къща. Според ищците М. е образувала исково производство против тях за унищожаване на договора за покупко – продажба, а по повод образуваното дело гр.дело № 609/2009 г. по описа на ВРС 26-ти състав и Решение № 1406/22.11.2010 г. по описа на ВОС по гр.д.№ 1237/2010 г. исковете на П. М. били отхвърлени изцяло и решението е влязло в сила. Също в ИМ се сочи, че М. е подавала жалби в ПУ – град А. и Общинска Администрация А., с цел ищците да не присъстват имота, включително им изпратила нот.покана от 20.01.2011 г., с която дала на ищците срок до 25.2.2011 г. да се изнесат и напуснат имота. На 19.2.2011 година, в присъствието на органите на реда и свидетели и при съставяне на опис- протокол, ищците изнесли вещите си и напуснали имота.

Когато през месец май 2018 година ищците узнали, че М. е починала направили опит да влязат в имота си, но установили, че ответниците са се самонастанили.

По делото е било установено, че:

1.С н.а. №43, том VII, дело № 2639/1979г. К. Г. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно място от 1380 кв.м., представляващо пл.№ 396, от които 1140 кв.м. са включени в парцел XVI-***, в кв. 26 по плана на с. А., заедно с жилищна сграда и стопанска постройка, при посочените граници – улица „ И.Д.“, Д. П., А. С., Г. Г..

Наследници на К. М. починал на **.**.****г., са: съпруга П. Ц. М. и син С. К. М., починал на **.**.****г. Негов единствен наследник е майка му П. Ц.

М..

2. С Договор за покупко-продажба от 30.08.1990 г., обективиран в нотариален акт № 130, том XVII, дело № 4721/1990г., П. Ц. М. и С. К. М. се разпоредили в полза на И. Ж. И. и Ц. Г. Д. с 500/ 1140 кв.м. идеални части от имот, целият с площ 1150 кв.м., представляващ дворно място с.А., ул. „И. Д.“ № **, парцел XII-*** в кв. 26 по плана на селото, без съществуващите постройки.

3. На 08.12.2004 година е бил подписан Договор за доброволна делба, с 3 нотариална заверка на подписите, рег. № 95, том V, рег. 7520/2004г.,за делба на дворно място, представляващо УПИ XV-*** , УПИ XV-***, кв. 26 по плана на гр.А., с площ 1371 кв.м., по силата на който в дял на П. Ц. М. е поставен недвижим имот, описан като Дворно място- УПИ XV-*** в кв. 26 по плана на гр.А., с площ 820 кв.м при граници и съседи УПИ XV -***, II-***, VI-***, XIV-***.

4. С Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 124, том V, рег. № 7695, дело № 833/2004г. на СВ, П. Ц. М. е прехвърлила на ответницата - Д. Т. Г., по време на брака й с М. Б. Г., собствеността върху придобит по наследство и делба имот, представляващ дворно място с площ от 820 кв. м, съставляващо УПИ № ХV-*** в кв. 26 по плана, при граници и съседи УПИ № № XV - ***, II-***, VI-***, XIV-***, ведно с построените жилищна сграда и стопанска постройка, при запазено право на ползване на П.

Ц. М. върху имота.

Имотът е деклариран от Д. Г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ- земя и сгради.

5. Установява се, че в периода 2008г.- 2011г. по молба на П. М. е инициирано съдебно производство по гр.д.№ 1237/ 2010г. ВРС срещу приобретателите Д. и М. Г.и, за унищожаване на договора по нот.акт № 124/ 2004г. по твърдения, че прехвърлителката е въвеД. умишлено в заблуждение, че сключва договор за издръжка и гледане. С влязло в сила решение / потвърдено с решение № 41/ 10.03.2011г. по в.гр.д.№ 684/ 2010г.ВОС / предявеният иск, на основание чл.27 ЗЗД, е отхвърлен.

С решение № 261641/ 11.12.2020г. по гр.д.№ 736/ 2020г. ВРС са отхвърлени предявените евентуално съединени искове от Р. С. С. срещу Д. и М. Г., за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по нот.акт № 124 / 15.12.2004г., до размер на наследствената ½ ид.част, поради неспазване на предвиД.та в закона форма, на основание чл.26,ал.2,предл.трето ЗЗД, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД , и като привиден, на основание чл. 26, ал.2, предл.5 ЗЗД.

По подадени жалби от П. М. срещу сем. Г. до началника на РПУ гр. А. и до районна прокуратура, са образувани досъдебни производства, а през 2011 г. и 2012 г., видно от писмата и констативните протоколи на РДНСК всички подобрения и строежи, които са извършени от Г., са отстранени.

По делото е наличен и Предварителен договор за покупко - продажба на имот между П. М. – от една страна, и Н. М. и Д. Ш. – от друга страна, за продажба на процесния имот.

По делото е налична и Съдебно техническа експертиза, която е дала заключение, че имота описан в КНА № 43/1979 година.е частично идентичен с имота продаден през 2004 година с нот.акт № 124/15.12.2004 г., в частта на УПИ XV - *** в кв. 26 по плана на град А., с площ 817 кв.м , така както е показано със зелен контур на скица № 2 -приложена на л. 433-ти по делото.

Установено е от вещото лице, че към м.12.2004 г. пазарната цена на 4 продадения имот е възлизала на 56 700 лева. Експерта сочи, че контура на имота не е бил променян от 1968 година, като след това е била извършена делба на същия. В рамките на процеса и с оглед представено решение на АдмСъд е установено, че е налице грешка при изписването на имота - записано е XVI-***, вместо XIX -***.

Пред ВРС е бил разпитан и свидетел: тя сочи пред съда, че е племенница на П. М. и предоставя факти, касателни към позицията на ответниците; тези показания ВРС е преценил съобразно нормата на чл.172 ГПК.

Виждането на въззивния съд е следното:

Първото от манифестираните възражения във въззивната жалба касае идентичността между прехвърления и придобития имот от страна на ищците.

Според жалба такава не е налице, което определя и отсъствието на права у въззиваемите. Този извод не се споделя от съда и конкретно възприятията му почиват, както върху изготвената и неоспорена Съдебно техническа експертиза, така и в рамките на предходните производства, където тази идентичност е несъмнено доказана. Според експерта процесния имот не е променял контурите си от 1968 година, като промяната е настъпила едва в рамките на извършената съдебна делба. Следователно за настоящата съдебна инстанция е несъмнено, че процесния и придобития от ищците имот са идентични.

Второто от възраженията във въззивната жалба е свързано с придобиването на процесния имот по давност от страна на ответниците. По този повод съдът намира за необходимо да коментира, че съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.

5 намерението за своене на вещта (animus), е въвеД. в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.