Решение № 1266 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20251100901575 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 95650/11.08.2025 година, уточнена с молба с вх. № 67168/19.05.2026 г., от „Градски транспорт - Пловдив“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 825256346, представлявано от синдика А. Т., чрез адв. П. А., срещу „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в общ размер на 58 942,01 евро (115 280,56 лв.) - представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца, при начална липса на основание, вследствие на неправомерно удържани от банката суми от особената банкова сметка с IBAN **** на дружеството в несъстоятелност, заедно със законна лихва за забава в размер на 11 961,71 евро (23 395,07 лв.) за периода 06.02.2024 г. - 06.08.2025 г., както и законна лихва от датата на исковата молба (11.08.2025 г.) до окончателното изплащане.

Сумите са превалутирани от левове в евро, съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно исковата молба, с решение № 222 от 20.05.2013 г., постановено по т.д. № 912/2008 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е открито производство по несъстоятелност спрямо „Градски транспорт Пловдив“ АД, а с решение № 556 от 08.10.2019 г., постановено по същото дело, дружеството е обявено в несъстоятелност. Сочи се, че с определение № 260645/01.12.2023 г. по т.д. № 912/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив А. Т. е назначена за синдик на „Градски транспорт - Пловдив“ АД (в несъстоятелност), в което качество предявява осъдителните искове, предмет на настоящото производство.

1

Ищецът поддържа, че в рамките на производството по несъстоятелност между ищеца и ответника е сключен Рамков договор от 30.05.2013 г. за предоставяне на платежни услуги по особена сметка, с титуляр ищцовото дружество и въз основа на него е открита особена банкова сметка с IBAN ****, чиято цел, в изпълнение на чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ, е да служи за акумулиране на парични средства от масата на несъстоятелността.

Съгласно изложеното в исковата молба, след встъпването си в длъжност, синдикът е извършил проверка и е установил, че ответната банка е извършвала системни удръжки чрез автоматичен директен дебит от тази сметка, обосновани от банката като „платена лихва по сметка“, без наличието на съдебно разрешение и без изрично разпореждане от синдика, в периода 2022 - 2024 г., в размер на общо 115 280,56 лв.

Сочи се, че съгласно банково извлечение, операциите са извършени на следните дати: 31.03.2022 г. (вальор 01.04.2022 г.) - 1975,15 лв., 30.06.2022 г.

(вальор 01.07.2022 г.) - 5351,40 лв., 29.07.2022 г. (вальор 01.08.2022 г.) 5588,03 лв., 31.08.2022 г. (вальор 01.09.2022 г.) - 5556,73 лв., 30.09.2022 г.

(вальор 01.10.2022 г.) - 5357,87 лв., 31.10.2022 г. (вальор 01.11.2022 г.) - 5509,62 лв., 30.11.2022 г. (вальор 01.12.2022 г.) - 5325,22 лв., 30.12.2022 г. (вальор 01.01.2023 г.) - 5485,56 лв., 31.01.2023 г. (вальор 01.02.2023 г.) - 5478,46 лв., 28.02.2023 г. (вальор 01.03.2023 г.) - 4944,60 лв., 31.03.2023 г. (вальор 01.04.2023 г.) - 5470,94 лв., 28.04.2023 г. (вальор 01.05.2023 г.) - 5318,87 лв., 31.05.2023 г. (вальор 01.06.2023 г.) - 5543,02 лв., 30.06.2023 г. (вальор 01.07.2023 г.) - 5325,23 лв., 31.07.2023 г. (вальор 01.08.2023 г.) - 5494,49 лв., 31.08.2023 г. (вальор 01.09.2023 г.) - 5492,55 лв., 29.09.2023 г. (вальор 01.10.2023 г.) - 5298,71 лв., 31.10.2023 г. (вальор 01.11.2023 г.) - 5465,13 лв., 30.11.2023 г. (вальор 01.12.2023 г.) - 5285,25 лв., 29.12.2023 г. (вальор 01.01.2024 г.) - 5457,60 лв., 31.01.2024 г. (вальор 01.02.2024 г.) - 5455,32 лв., 29.02.2024 г. (вальор 01.03.2024 г.) - 5100,81 лева.

Ищецът поддържа, че нито една от тези операции не е била съгласувана със синдика, нито е била одобрена от съда по несъстоятелността, както изисква законът. Освен това, според ищеца, плащанията не са били включени в никаква сметка за разпределение. Според исковата молба тези действия представляват едностранно разпореждане със средства от масата на несъстоятелността, извършено в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон.

Излага твърдения, че е отправил многократни писмени покани до ответника, първата от които на 06.02.2024 г., връчена на същата дата, за предоставяне на банкови извлечения, копия от приложимите договори, както и за доброволно възстановяване на неправомерно удържаните средства, но въпреки това ответникът не е предприел действия и от него не е получен отговор.

Според исковата молба, в резултат на така извършените действия от страна на банката, е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, тъй като 2 ответникът е получил средства без правно основание, като по този начин е нарушил режима на несъстоятелността и е намалил масата, предназначена за удовлетворяване на кредиторите.

Ищецът поддържа още, че особената банкова сметка има специален правен режим и средствата по нея могат да бъдат разходвани само при наличие на съдебно разрешение и разпореждане от синдика, като всяко отклонение от този ред е недопустимо.

Освен това, ищецът твърди, че клаузите от рамковия договор между страните (чл.7, 8 и 9), които позволяват на банката едностранно да дебитира сметката, са нищожни, като противоречащи на императивни норми на закона, а именно на разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, чл. 721 ТЗ, чл. 722 ТЗ и чл.

723 ТЗ. Сочи, че нищожността е на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - противоречие със закона, а сумите, получени въз основа на нищожна клауза, се приемат за получени при начална липса на основание и подлежат на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага, че дори да се приеме, че банката има вземане за такси или лихви, същото следва да бъде удовлетворено единствено по реда на производството по несъстоятелност - чрез съдебно разрешение или чрез включване в разпределение, а не чрез едностранни действия.

По отношение на претендираната закона лихва, ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава от датата на първата покана за доброволно изпълнение - 06.02.2024 г., поради което дължи законна лихва от тази дата до окончателното изплащане.

Ищецът моли, при постановяване на решението съдът да обсъди в мотивите си и да съобрази служебно, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД и Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, че клаузите на чл. 7, 8 и 9 от Рамковия договор между страните, които допускат едностранно дебитиране на особена банкова сметка, са нищожни поради противоречие с императивните разпоредби на Търговския закон (чл. 658, ал. 1, т. 8 и т. 9, чл.

721-723 ТЗ). Сочи, че нищожността на тази клауза обуславя липсата на валидно правно основание за удръжките и налага тяхното възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати 115 280,56 лв., представляваща неоснователно получени от ответника суми, удържани от особената банкова сметка на дружеството без валидно правно основание, ведно със законна лихва върху същата от датата на исковата молба (11.08.2025 г.) до окончателното изплащане и 23 395,07 лв. - законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2024 г. (датата на първата покана за доброволно изпълнение) до 06.08.2025 година.

Претендира разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

Ответникът, „Алианц Банк България“ АД представя в срок отговор на 3 исковата молба. Изразява становище, че не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на следните предявени от ищеца парични претенции: за сумата от 1975,15 лева, удържана на 31.03.2022 г., с вальор 01.04.2022 г., за сумата в размер на 5 351,40 лева, удържана на 30.06.2022 г., с вальор 01.07.2022 г. и за сумата в размер на 5588,03 лева, удържана на 29.07.2022 г., с вальор 01.08.2022 година.

Моли погасените по давност претенции да бъдат отхвърлени.

По отношение на искането за възстановяване на суми, удържани в периода от 31.08.2022 г. до 29.02.2024 г., включително, прави признание на иска. Излага, че посочените суми, удържани от специалната сметка, открита при „Алианц Банк България“ АД, и датите на тяхното удържане, са в съответствие със счетоводните записи в банковата система.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за сумата в размер на 1975,15 лева, удържана на 31.03.2022 г., за сумата в размер на 5351,40 лева, удържана на 30.06.2022 г. и за сумата в размер на 5588,03 лева, удържана на 29.07.2022 г., както и респективно за законната лихва върху всяка от посочените суми, поради изтекла погасителна давност.

В останалата част от предявените претенции моли да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска.

Ищецът в срок е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа изцяло първоначалната искова молба и предявените искове. Счита, че с депозирания отговор на искова молба ответникът е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, като е признал и основателността на иска, с изключение на сумите в размер на общо 12 914,58 лв.

С оглед направеното от ответника признаване на фактите и обстоятелствата по делото и на иска по основание и размер, счита, че са налице предпоставките за решаване на делото при признание на иска, в частта, в която е направено признание.

По отношение на възражението за частично погасяване по давност за удръжките от 31.03.2022 г., 30.06.2022 г. и 29.07.2022 г., с общ размер 12 914,58 лв., намира направеното от ответника възражение за погасителна давност за неоснователно, тъй като вземането за неоснователно обогатяване не е периодично и не се погасява с 3-годишна давност.

Моли да бъдат уважени предявените искове в пълния им размер, като се съобрази признаването на фактите и обстоятелствата по делото от ответника, както и признаването на част от претенцията.

Ответникът не е представил допълнителен отговор на исковата молба.

4

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, както и от вписванията по партидата на ищцовото дружество в търговския регистър се установява, че с решение № 222 от 20.05.2013 г., постановено по т.д. № 912/2008 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е открито производство по несъстоятелност на „Градски транспорт - Пловдив“ АД, а с решение № 556 от 08.10.2019 г., постановено по същото дело, дружеството е обявено в несъстоятелност. С определение № 260645/01.12.2023 г. по т.д. № 912/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив А. Т. е назначена за синдик на „Градски транспорт - Пловдив“ АД (в несъстоятелност).

Не се спори от страните, че на 30.05.2013 г. ищецът и ответникът са сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по особена сметка с титуляр ищецът, с IBAN ****. Видно от представени договор и в съответствие с разпоредбите на ТЗ, целта на особената банкова сметка е да служи за събиране и съхранение на всички парични вземания и приходи на длъжника. Съгласно клаузите на чл.2 от рамковия договор банката приема да изпълнява платежни услуги от особената сметка при представяне на разрешение на съответния окръжен съд (съда по несъстоятелността). Това разрешение може да бъде дадено за разпореждане с парични суми за всеки отделен случай или за разпореждане в съответствие с предвиденото в самото съдебно решение за назначаване на синдика. В съответствие с чл. 5 договорът действа от подписването му до представяне на банката на копие от съдебното решение, удостоверяващо заличаването на титуляря от съответния регистър при прекратяване на производството по несъстоятелност.

С чл. 7 от договора е уредено правото на банката служебно да събира от особената сметка дължимите по договора такси и комисиони за откриване, поддържане и обслужване на особената сметка, в срокове и размери, установени в Тарифата, актуална към момента, в който е дължимо плащането.