Решение № 1493 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000500126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от К. К. М., С. А. М. и А. А.

М., с която обжалват решение № 5 868 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 8 564/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от К. К. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния съпруг А.

С. М. от трудова злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.20 г. до окончателното им заплащане, осъдил е К. К. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърлил е предявения от С. А. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния баща А.

С. М., от трудова злополука на 14.07.20 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.20 г. до окончателното им заплащане, осъдил е С. А. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърлил е предявения от А. А. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на неговия баща А.

С. М., от трудова злополука на 14.07.20 г., ведно със законната лихва върху сумите от 1

14.07.20 г. до окончателното им заплащане и е осъдил А. А. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди от въззивниците, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорват извода на съда относно не доказването на твърдението, че между злополуката (счупването на глезена) и смъртта на наследодателя им е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Твърдят, че съдебната практика приема, че разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение: официален удостоверителен документ за установените в него факти, и установява наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, както и индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука. С оглед на това смятат, че в случая наличието на влязъл в сила административен акт (процесното разпореждане), в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес. Твърдят, че изводът на административния орган за връзка между трудовата злополука и смъртта на А. М. не е направен въз основа на заключение на органите по медицинската експертиза е ирелевантно, доколкото чл. 60, ал. 2 КСО въвежда изискване за обсъждане от ТЕЛК единствено в случаите, свързани с нетравматични увреждания - дефинирани в §1.т. 3 от ДР на НМЕ като болести в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Твърдят, че незаконосъобразно първоинстнанционният съд не е зачел материалната доказателствена сила на влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО на ТП на НОИ - София град за приемането на трудова злополука, като официален удостоверителен документ и не е приел за осъществени удостоверените в него факти. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендират и разноски.

Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи оспорва жалбата като твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че дефиниция за това какво следва да се разбира под „при и повод изпълнение на служебните задължения“ се съдържа в § 1, т. 8, вр. т. 5 и т. 6 от ДР на ЗМВР, а именно: „загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения“ е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 5 или 6 - „по повод изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат ши следват по време и са в пряка причинна връзка с “ (т. 5). и „ при изпълнение на служебни задължения“ са такива действия ши бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност“ ( т. 6). Твърди, че в случая не е налице нито една от хипотезите на цитираните разпоредби. Твърди, че от събраните доказателства се установява наличието на трудова злополука, резултат от счупването на глезена, а настъпилата впоследствие смърт на служителя не е по повод изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от 2 заеманата му длъжност, а вследствие извършване на действия от други органи - медици от УМБАЛ „Н. И. Пирогов“. Твърди, че на всички наследници на загиналия полицейски служител от страна на СДВР са изплатени еднократни обезщетения, регламентирани съгласно разпоредбите на чл. 238, ал. 2 от ЗМВР и на чл. 234, ал. 6, във вр. с ал. 1 от ЗМВР, с което ответникът е изпълнил добросъвестно всички свои задължения към тях. Твърди, че в конкретния случай не следва да бъдат прилагани нормите на ЗДСл, тъй като същите са изключени от разпоредбите на ЗМВР. Твърди, че не е налице празнота в нормативната уредба за изплащане на обезщетения за смърт на полицейски орган, за да си прилага субсидиарно ЗДСл. Точно обратното, обезщетенията, които са предвидени в ЗМВР са неколкократно по-голям размер от тези на ЗДСл. Отделно от това, правното положение на служещите в МВР полицейски служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДсЛ.

Смята, че не са налице всички необходими предпоставки, обуславящи правото на иск по чл.

78, ал. 1 от ЗДСл., във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като липсва противоправно поведение от страна на СДВР. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.188 от ГПК(отм.), приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 5 868 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 8 564/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от К. К. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния съпруг А. С. М. от трудова злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.20 г. до окончателното им заплащане, осъдил е К. К. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърлил е предявения от С. А. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния баща А. С. М., от трудова злополука на 14.07.20 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.20 г. до окончателното им заплащане, осъдил е С. А. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, отхвърлил е предявения от А. А. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на неговия баща А. С. М., от трудова злополука на 14.07.20 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.20 г. до окончателното им заплащане и е осъдил А. А. М. да плати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

3

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.07.2020 г. около 23.30 часа А. М. пресичал пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока от ЦУМ към входа на метростанция „Сердика“, за да се прибере по обичайния път към вкъщи.

При опит да прескочи декоративна метална ограда на булеварда, М. паднал и получил счупване на десния крак в областта на глезена, като след извършена операция настъпил леталният му изход.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с декларация № 32 от 20.08.2020 г. работодателят СДВР е декларирала трудова злополука, която с разпореждане № 29 807/19.10.2020 г. на ТП на НОИ е установена.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на злополуката между наследодателя на ищците и ответната страна е съществувало служебно правоотношение, като починалия е заемал длъжността „командир на отделение в 02 група“ на сектор „Метрополитен“ към „Отдел Охранителна полиция“.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР на всеки от ищците е изплатено обезщетение в размер от по 18 228 лв.

От заключението на СППЕ и разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците тежко са преживели загубата на своя съпруг и баща, като и към момента изпитват тъга и болка от неговата смърт.

От приетата по делото предоперативна епикриза се установява, че А. С. М. при приемането си в УМБАСЛМ „Пирогов“ е бил в задоволително общо състояние, контактен, адекватен и афебрилен, с отток, деформация и болка и ограничени движения в областта на дясна глезенна става. В нея е отразено, че клиничен съвет е взел решение за операция, както и че същият е информиран, съгласен и подготвен за извършването на оперативната намеса. В епикризата е отразено, че операцията на глезена е започнала в 01.50 ч. на 15.07.2020 г. и е приключила в 02.30 ч. на 15.07.2020 г. В епикризата е отразено, че А.

С. М. е изведен следоперативно от операционен блок в 03.10 ч. в ясно съзнание, а в 06.45 ч. общото му състояние рязко се влошило и е повикан реаниматор. В 7.00 ч. е започнала кардиопулмонална ресурситация в пълен обем на фона на клинична картина на безсъзнателно състояние, дихателна недостатъчност с изразен отток на дихателните пътища и изразен тежък бронхоспазъм, като в 07.32 ч. на 15.07.2020 г. пациентът е починал.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищците са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА за заплащане на сумите от по 181 772 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на техния наследодател А. С. М., от трудова 4 злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.2020 г. до окончателното им заплащане.

С атакуваното решение № 5 868 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 8 564/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от К. К. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за сумата 181 772 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния съпруг А.