Решение № 9230 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9230 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110106403 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******************, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 917,83 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ******************, аб. № 267746, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2022 г. до окончателното й погасяване, 163,99 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.08.2022 г., 18,13 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2022 г. до окончателното й погасяване, и 3,22 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 22.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 49425/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 917,83 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и 18,13 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. до 28.2.2021 г. Претендира и заплащането на 1 обезщетение за забава съответно в размер на 163,99 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до 22.08.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 3,22 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. до 22.08.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Е. Г. С. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.

Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност. По отношение на претендираното обезщетение за забава сочи, че ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта или по друг начин, поради което ответникът не е поставен в забава. Оспорва дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение доколкото ищецът не е материално легитимиран да получи това плащане.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция при твърдения, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********** се установява, че ответницата Е. Г. С. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 39, находящ се в гр. София, ***** като същата на 16.03.2017 г. е подала заявление до ищеца за откриване на партида за процесния имот, видно от приложеното молба-декларация.

Представен е Договор № 2360/18.06.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост, проведено на 01.06.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени 2 броя общи фактури, съобщения към фактури и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена, включително за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Между страните не е спорно, поради което този факт е обявен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 917,83 лв., а това се установява и от заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Според същото начислените суми само за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по прогнозни данни са 792,86 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 917,83 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 22.08.2022 г. – 167,54 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.02.2020 г. до 28.02.2021 г. е 18,13 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.03.2020 г. – 22.08.2022 г. е в размер на 3,48 лв.

Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника. Според вещото лице дължимите суми за топлинна енергия само за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 677,59 лв., а дължимата лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. до 22.08.2022 г. е в размер на 104,21 лв.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********** и заявлениедекларация) може да се обоснове извод, че ответницата е била собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същата е имала качеството потребител на топлинна енергия.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на 3 параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.