Решение № 50 от 08.04.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Оряхово, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Вержиния Ив. И. като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20251460101334 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на К. К. П. с ЕГН:********** от гр.

Оряхово, общ. Оряхово ул. «Летнишка» №10, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10” бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от З.С.Б., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

********* гр. София, че сключеният със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона;

- в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, че клаузата за неустойка по чл.11, вр. чл.5 от Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г. е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца К. К. П. с ЕГН:********** сумата в размер на 1

106,24 евро /сто и шест евро и 24 евроцента/, равностойност на 207,79 лева /двеста и седем лева и 79 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2025г. до погасяване на задължението.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г., сключен със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр.

София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 400 лева на 11 /единадесет/ месечни вноски в срок до 12.07.2023г..

Сочи се, че общото задължение по кредита е било в размер на 550 лева, при получена сума в размер на 400 лева.

Конкретизирано е, че вземането по посочения договор е прехвърлено на ответника с договор за цесия.

Релевира се, че с два банкови превода на 29.09.2025г. – 200 лева и на 08.10.2025г.-407,79 лева е изплатено, претендираното от ответника задължение.

Счита се обаче, че ищецът е дължал връщане само на чистата стойност на кредита от 400 лева, но не и заплащане на сумата от 207,79 лева.

Излагат се доводи, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Според ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако не са уговорени индивидуално.

Излагат се доводи, че е налице нищожност на договора за паричен кредит, поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Отразено е, че в чл.5 от Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г. е предвидено, че договорът ще бъде обезпечен в срок до три дни от усвояване на заемната сума с поне едно от посочените обезпечение – банкова гаранция или поръчител, като съгласно чл.11 от него, заемателят се задължава, че ако не предостави уговореното в чл.5 обезпечение, ще дължи на кредитора неустойка в размер на 125,57 лева.

Счита се, че претендираната неустойка по чл.11 от договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

2

Релевира се, че уговорената неустойка излиза извън присъщите – обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции на неустойката, като с нея се цели единствено неоснователно обогатяване.

Счита се, че доколкото неустойката не е включена в ГПР, се заобикаля императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишният процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид това се твърди, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Според ищеца, договорената възнаградителна лихва в тежест на кредитополучателя е 44,5 ℅ на годишна база, поради което уговорената лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит надвишава допустимия размер /трикратния размер на законната лихва – 37,41 ℅. Във връзка с това се прави извод, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент 44,5 ℅ е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните К. К. П. с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният от П. със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона;

- в условията на евентуалност на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните К.

К. П. с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

********* гр. София, че клаузата за неустойка по чл.11, вр. чл.5 от Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г. е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца К. К. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово сумата в размер на 106,24 евро /сто и шест евро и 24 евроцента/, равностойност на 207,79 лева /двеста и седем лева и 79 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2025г. до погасяване на 3 задължението.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на установителен иск, за установяване на нищожността на сключения договор, поради факта, че е изпълнил задължението си по него.

Оспорва се твърдението на ищеца, че сключеният договор е бланков, както и че е сключен при общи условия, доколкото той няма такива характеристики.

За неоснователно се счита и отразеното в исковата молба, че неустойката по чл.11 от договора е недействителна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, на основание чл.143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона и надхвърляне на нейните функции, следователно накърняване на добрите нрави.

Сочи се, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит, като същата се дължи единствено в периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.

Излагат се доводи, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена между страните, което я прави равноправна клауза, съгласно Закона за защита на потребителите, поради факта, че нейният размер при неосигуряване на лица, които да поръчителстват за задължението на потребителя или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички кредити, като се преценява за всеки отделен случай, с оглед всеки отделен потребител.

Твърди се, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави, за това което е позволено от закона. Освен това се сочи, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, не може да се определи като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото съгласно нормата на чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща на заемодателя лихва по кредита, съгласно договореното и в конкретния случай страните са се съгласили такава лихва да бъде заплащана.

Сочи се, че практиката на ВКС приема, че горен праг на договорната лихва е трикратният размер на законната лихва.

Излагат се доводи, че съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП, не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора.

На следващо място се излагат доводи, че възражението на ищеца, че процесният договор не отговаря не изискванията на чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК е неоснователно и недоказано, тъй като в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, няма изискване в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

4

Сочи се, че превратното тълкуване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че кредиторът е следвало да посочи в договора за кредит не само ГПР изразен, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /в абсолютна стойност/, но и как се изчислява ГПР – кои компоненти се включват при неговото изчисляване е неправилно и в противоречие с приложимото законодателство.

Счита се, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение.

Твърди се, че видно от договора, размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори и не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №851828 от 26.04.2023г., сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:202531869 от гр. София – „кредитодател“ и ищеца К. К. П., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 400 лв.

/четиристотин лева/, като е поел задължение да я върне на 2 /два/ броя вноски по 3,46 лева и 9 /девет/ броя вноски, всяка в размер на 46,39 лева, с първа падежна дата 03.05.2023г. и последна падежна дата 12.07.2023г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 44,50 % и ГПР в размер на 56,72 ℅, като дължимата лихва за целия период е в размер на 24,43 лв. /двадесет и четири лева и 43 ст./.