Определение № 202 от 16.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Велико Търново, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Търговско дело №

20234100900049 по описа за 2023 година

Oт страна на „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания и рехабилитация-Радунци“ЕООД - в ликвидация с ЕИК:000812083, със седалище: с.Радунци Общ.Мъглиж Обл.Ст.Загора, представлявано от ликвидатор И. К.(със съдебен адрес: гр.София-1000 бул.“Дондуков“№5 вх.В ет. I V ап.14 - email: [email protected] GSM:***) против „Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД с ЕИК:814181757, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново-5000 ***а, представявано от Управител Е К.К са предявени обективно съединени искове по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че „СБДПЛПФЗР-Радунци“ЕООД - в ликвидация с ЕИК:000812083 не дължи на „Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД с

ЕИК:814181757, сума в размер на 36933.20лв., от които: 13789.60лв. - главница, 14793.84лв. лихви, 8205.76лв. - неолихвяема сума и 144.00лв. – разноски(посочено в удостоверение с изх.

№9629/06.06.2023г. по чл.456 от ГПК на ЧСИ Р.Манджурова), по издаден Изпълнителен лист от 31.10.2013г. по гр.дело№549/2013г. на РС-Казанлък, за който изп.лист е издаден дубликат с решение по същото гражданско дело от 05.01.2021г.

С Решение№449/01.10.2013г.(влязло в сила на 24.10.2013г.) по гр.дело№549/2013г. РСКазанлък е уважил предявените искове с правно основание в чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като е осъдил „СБДПЛПФЗР-Радунци“ЕООД с ЕИК:000812083 да заплати на „Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД с ЕИК:814181757: сумата 13789.60лв. - главница, ведно със законната лихва,считано от 03.12.2012г. до окончателното и изплащане, сумата 2176.18лв. - лихви за забава за периода от 12.07.2011г. до 03.12.2012г., сумата 6029.58лв. - съдебни и деловодни разноски, а искът за главницата над уважения до претендирания размер 17237.00лв. е бил отхвърлен като неоснователен. По цитираното гр.дело№549/2013г. на РС-Казанлък е бил издаден изп.лист.

Впоследствие, с Решение№260003/05.01.2021г. постановено гр.дело№549/2013г. на РС-Казанлък в полза на „Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД е бил издаден дубликат на първообразния изпълнителен лист.

По изп.дело№20148720400623 при ЧСИ Десислава Цветкова с район на действие ОС-Стара Загора, по което „СБДПЛПФЗР-Радунци“ЕООД - в ликвидация с ЕИК:000812083 е длъжник, е бил присъединен взискателят „Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД с ЕИК:814181757, за сумата 36933.20лв.(сумата 13789.60лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2012г. до окончателното и изплащане; сумата 14793.84лв. - лихви за забава; сумата 8205.76лв. – 1 неолихвяема сума; сумата 144.00лв. – начислени такси), по молба и издадено от ЧСИ Румяна Манджурова с район на действие ОС-Стара Загора Удостоверение по чл.456 от ГПК по изп. дело№20218680400120 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова.

Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК се установява недължимост на парични вземания, въз основа на издадено изпълнително основание. След като предметът на делото е оценяем, размерът на цената на иска се определя по правилото чл.69 ал.1 т.1 от ГПК - от размера на вземането, чиято дължимост се иска да бъде отречена. Когато се цели установяване недължимост на няколко вземания е налице обективно кумулативно съединяване на исковете по чл.439 от ГПК относно всяко от вземанията(Определение№106/27.03.2014г. по ч.гр.дело№930/2014г. - IIг.о. ВКС; Определение№433/18.10.2016г. по ч.т.дело№1651/2016г. - Iт.о.

ВКС; Определение№290/22.07.2020г. по ч.гр.дело№1458/2020г. - IVг.о. ВКС). В настоящия случай е предявен не един, а два отрицателни установителни иска за недължимост на самостоятелни парични задължения чрез принудително изпълнение, всеки от които е с цена под 25000.00лв.

Делото е образувано като търговско, съобразно чл.80 ал.1 т.3 от ПАС, доколкото има за предмет право или правоотношение, породено/отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването и, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства – чл.365 т.1 от ГПК. Всъщност, разпоредбата на чл.365 от ГПК не регламентира специални правила относно родовата подсъдност по търговските спорове, а реда за разглеждането им в случаите, при които тези спорове са родово подсъдни на окръжен съд, съгласно правилата на чл.104 от ГПК.

Дори да се приеме, че делото е търговско, това не обусловя родова подсъдност пред ВТОС, с оглед цената на всеки от исковете, която е под 25000 .00лв. „Търговско дело“ е понятие пошироко от „търговски спор“, съобразно чл.365 от ГПК. Понятието търговско дело по см исъла на чл.280 ал.2 от ГПК не се отъждествява с „търговски спор“ по смисъла на Глава XXXII oт ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104 т.4 от ГПК и чл.365 т.1 от ГПК, търговски дела с цена на иска до 25000.00лв. вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на Глава XXXII oт ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор/общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/, не представлява критерий за разделяне на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове, не определя непременно делото като гражданско. В този смисъл, не всички търговски бдела се разглеждат по реда на чл.365 от ГПК, а само тези, при които кумулативно са налице следните предпоставки - исковете са с предмет право или правно отношение, отнасящи се до изчерпателно посочените случаи на чл.365 т.1-т.5 от ГПК и то само ако цената на поне един от исковете е над 25000.00лв., съобразно чл.104 т.4 от ГПК.

Ето защо, следва да се приеме, че родово компетентен и по иск овете е Районен съд гр.Велико Търново, на основание чл.104 т.4 от ГПК ввр. чл.103 от ГПК, на който съд делото следва да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно чл.118 ал.2 от ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на 2 подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Така производството по т.дело№49/2023г. следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр.Велико Търново.

Водим от изложеното и на основание чл.121 ввр. чл.275 и сл. от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело№49/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Велико Търново, поради родова неподсъдност на делото на този съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр.Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен съобщаването му на ищцовата страна пред ВТАпС. срок от

Препис от определението да се изпрати на ищеца(чрез процесуалния му представител).

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

3