Решение № 5623 от 18.12.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5623 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330113781 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Макроадванс” АД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 742, 76 лева – главница, и сумата 609, 67 лева – законна лихва за забава за периода от 06.12.2022 г. до 27.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението - 28.07.2025 г. до погасяването, които суми – дължими по сключен между ответника и праводателя на ищеца (***************) Договор за стоков кредит № ************ г., вземанията по който са били прехвърлени от ******************* на ищеца с Договор запокупко-продажба на вземания /цесия/ от ************ г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 634/28.07.2025 г., издадена по частно гр. дело № 1060/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич – ІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ответника на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на същото.

Ответникът С. Д. В. от гр. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита 1 съображения. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 634/28.07.2025 г., издадена по частно гр. дело № 1060/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич – ІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружествотоищец сумата 1 742, 76 лева – главница, и сумата 609, 67 лева – законна лихва за забава за периода от 06.12.2022 г. до 27.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението - 28.07.2025 г. до погасяването, които суми – дължими по сключен между ответника и праводателя на ищеца (***************) Договор за стоков кредит № ****************** г., вземанията по който са били прехвърлени от *************** на ищеца с Договор запокупко-продажба на вземания /цесия/ от ************* г., както и разноските по делото в размер на 39, 99 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между ответника и праводателя на ищеца (*******************) е бил сключен ) Договор за стоков кредит № ******************** г., вземанията по който са били прехвърлени от ********************** на ищеца с Договор запокупко-продажба на вземания /цесия/ от *************** г. – като до ответника е било изпратено Уведомление за цесията, а дори и той да него е получил, ответникът следва да се счита за уведомен за цесията с получчаване на преписите от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства.

Така посоченият Договор за стоков кредит е редовен от външна страна, неплатеният остатък от 1 742, 76 лева от получения кредит в размер на 3 134 лева и обезщетението за забава върху главницата в размер на 609, 67 лева съвпадат с установените от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма размери на задълженията на ответника по Договора за стоков кредит – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца дължимите суми.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, доколкото претендираните размери съвпадат с установените от събраните по делото доказателства действително дължими.

2

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на 119, 71 лева – платени ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (100 лева за настоящето дело и 50 лева за заповедното производство) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. В., ЕГН: **********, от гр.

П., ул. „*************“ № **, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„*************“ № **, ет.** и ет.* , Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ адв. Н. Ш., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Макроадванс”АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14,представлявано от *************************** В. Г. С., сумата 1 742, 76 лева – главница, и сумата 609, 67 лева – законна лихва за забава за периода от 06.12.2022 г. до 27.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението - 28.07.2025 г. до погасяването, които суми – дължими по сключен между ответника и праводателя на ищеца (*******************) Договор за стоков кредит № ********************** г., вземанията по който са били прехвърлени от **************** на ищеца с Договор запокупко-продажба на вземания /цесия/ от *************** г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 634/28.07.2025 г., издадена по частно гр. дело № 1060/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич – ІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С. Д. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Макроадванс” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 1060/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич – ІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 119, 71 лева, И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.

ОСТАВЯ направеното от ответника възражение юрисконсултското възнаграждение на ищеца Б. У. за прекомерност на

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА Районен съд - Петрич – ІІІ гр. състав частно гр. дело № 1060/2025 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4