Решение № 173 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Перник, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500065 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1283 / 24. 10. 2022г., постановено по гр. д. № 1381 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е признато за установено по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, на осн. чл. 23 ЗПК, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, съществува изискуемо вземане срещу Н. В. В., ЕГН **********, ***, в размер на 818,56 лева, представляваща непогасена част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (25.08.2021г.) до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62,74лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г. (без периода 13.03.2020 г.

1 до 14.07.2020 г.), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 5374/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Са отхвърлени като неоснователни предявените срещу Н. В. В. искове за приемане за установено, че в полза от Агенция за събиране на вземания” ЕАД съществува изискуемо вземане за разликата над 818,56 лева до пълния предявен размер от 907,06 лева - главница по Договора, за разликата над 62,74 лева до пълния предявен размер от 538,52 лева в периода от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г. (без периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.) - лихва за забава, както и изцяло иска в размер на 134,06 лева - представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 31,10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 5374/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. В., да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумите в размер на 376,59 лева разноски в исковото производство и 41,84 лева - разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Недоволна от решението е останала Н. В. В.. Макар, че в жалбата е написано, че го обжалва изцяло, то съдът намира, че го обжалва в частта, с която е уважена исковата претенция срещу нея и е осъдена да заплати разноски на ищцовата страна, тъй като същата няма правен интерес да го обжалва в частта, с която са отхвърлени исковите претенции срещу нея.

Счита, че неправилно Пернишкият районен съд не се е съобразил с позоваването от нейна страна на тригодишната погасителна давност и е възприел неправилна съдебна практика. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 / 18. 05. 2012г. на ОСГК на ВКС. Счита, че при наличието на такъв „погасителен план“ следва да се постави знак на равенство между „частични плащания“ и „периодични плащания“, когато съществен въпрос за решаване е коя е приложимата погасителна давност. Счита, че при продажбата на изплащане, при лизинга, при наема и при банковия кредит, отделните задължения са периодични и се погасяват с кратката 3 годишна давност.

Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.Н.Н., в срок е подала писмен отговор. С него оспорва 2 въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че плащанията на паричните вноски по погасителния план не представлява погасяване на периодични вземания, а разсрочено изпълнение на едно цяло и се позовава на съдебна практика. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Пернишкият районен съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит № *** между "Кредисимо" ЕАД и ответницата в качеството й на кредитополучател, по силата на който "Кредисимо" ЕАД е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на сумата от 972,56 лева за срок от 13 месеца, съгласно погасителен план.

Съдът е приел, че възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Отбелязал е, че в конкретната хипотеза вземането за главница се погасява с обща пет годишна давност, а това за лихва с кратка три годишна такава. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като началният момент на давностния срок е настъпването на падежа на вземането и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. Посочил е, че по правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, която предпоставка в настоящия случай е налице. Приел е за установено, че най - ранното задължение за главница е просрочено на 31.12.2017 г., че претенцията за лихва се формира за период след 17.12.2020 г., а заявлението е подадено на 25.08.2021 г.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

3

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Единственият довод във въззивната жалба е, че неправилно Пернишкият районен съд не се е съобразил с позоваването от страна на ответницата на тригодишната погасителна давност и е възприел неправилна съдебна практика.

Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във въззивната жалба, тези в писмения отговор на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното :

По делото не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит № *** между "Кредисимо" ЕАД и ответницата в качеството й на кредитополучател, по силата на който "Кредисимо" ЕАД е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на сумата от 972,56 лева за срок от 13 месеца, при лихвен процент от 26,24%. В Приложение № 1 към него е посочено, че ГПР по кредита възлиза на 50%, както и в него е инкорпориран погасителния план.

Действително с ТР № 3/2011г. от 18. 05. 2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50173 от 13. 10. 2022г. по гр. д. № 4674 / 2021г., III г.о. , Решение № 38 от 26. 03. 2019г. по т. д. № 1157 / 2018г., II т.о., Решение № 103 от 16.

4

09. 2913г. по т. д. № 1200 / 2011г., II т.о., Определение № 319 от 14. 06. 2019г. по т.д. № 3159/2018г. I т.о., както и мотивите на ТР от 21. 01. 2022г. по тълк. дело №5/2019г. на ОСГТК на ВКС – „Връщането на предоставената по договор за кредит, сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл.66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3 годишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.“ След като 5 годишната погасителна давност е започнала да тече на 31.

10. 2018г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано на 26. 08. 2021г., то общата 5 годишна давност не е изтекла.

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода по делото, с оглед размерът на обжалваемия интерес и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателката В. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото ответно дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал.3, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 1283 / 24. 10. 2022г., постановено по гр. д. № 1381 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд.

Осъжда Н. В. В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6