Решение № 172 от 04.08.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Л, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20234410100225 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 82 от ЗС.

В РС – Л е постъпила искова молба от Г. В. М. от гр. ***, ЕГН ********** и В. В. М. от гр. ***, ЕГН **********, и двамата чрез адвокат Й.

В. М. от ПлАК, против ОБЩИНА Л, представлявана от кмета на община Л Любка Александрова.

Твърди се в исковата молба, че двамата ищци са наследници на братята И.Д. М. б.ж. на с. ***, починал на *** г. и В.Д. М. б.ж. на с.***, починал на *** г.

Приживе наследодателите са закупили на *** г. с договор следния недвижим имот: „дворно място от 2300 кв.м. в чертите на с. Б., Свищовско, квартал ***, за сумата от 1600 лв., която е изплатена на продавача в деня на подписване на договора. Със сключения договор продавачът се задължил в срок от една година, считано от сключването на договора да снабди купувачите с надлежния нотариален акт за продадения от него имот.

Договорът бил с нотариално заверени подписи. При закупуването на имота, същите са заплатили такса 8% за закупуването на дворното място върху продажната цена от 1600 лв., а именно такса в размер на 128 лв. Владението върху имота било предадено от продавача на купувачите в деня на сключването на Договора, като съгласно т. 3 от същия продавачът се е задължил да не нарушава и не оспорва владението. Предвидено било и че в случай на отчуждаване на имота за държавна или обществена полза, сумата добита от това отчуждаване ще се заплати на купувачите.

1

Твърди се, че с протокол №*** г. Общински народен съвет с.Б. взел решение „да се раздворят одобрените стопани, получили дворни места от ТПС комисия и не са ги построили в законния срок" измежду които били посочени и братята И. и В.Д.и М.и - квартал *** по плана на с. Б..

Въз основа на взетото решение по протокол № *** г. на ИК на ОНС Б. и решение № 147/27.08.1963 г. на ИК на ОНС Плевен целият имот на братя И. и В.Д.и М.и, представляващ незастроено дворно място, с площ от 2300 кв.м., находящ се в с. Б. квартал *** бил актуван за държавна собственост с акт №2391/05.12.1962 г., като в акта било посочено, че имотът е предоставен на оперативно управление на Общински народен съвет с. Б..

Твърди се, че въпреки издадения акт за държавна собственост и обстоятелството, че в него е посочено, че имотът е предоставен на оперативно управление на Общински народен съвет с. Б., от момента на закупуване на имота с договора от *** г. до момента на своята смърт, а след тяхната смърт и от техните наследници, имотът не е излизал от патримониума на братята И. и В.Д.и М.и, респективно от техните наследници, като същите са го считали за свой и са го владели и продължавали да го владеят и към настоящия момент явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Посочено е, че община Л е удостоверила, че парцел *** по плана на с. Б. от 1920 г. предмет на Договор за продажба на недвижим имот от *** г. е идентичен с УПИ * с планоснимачен номер *** по плана на с. Б., одобрен със Заповед № 338/1984 г. на Кмета на Община Л, а съгласно разписния лист на с.

Б. имот № *, представляващ двор в кв. *** и II е записан като собственост на братята И. и В. М.и.

Ищците считат, че независимо от одържавяването през 1962 г. в официалните документи и регистри, имотът е продължил да фигурира като собственост на наследодателите им.

Твърди се, че при съобразяване промяната на регулационния план на с.

Б., издаденото удостоверение за идентичност на имотите и издадената от Община Л скица № 240 от 10.05.2022 г., презаверена на 21.03.2023 г., имотът, предмет на Договор за продажба на недвижим имот от *** г., закупен от братята И. и В. М.и като дворно място от 2300 кв.м., към настоящия момент представлявал: УПИI с площ от 1130 кв.м. с планоснимачен номер *** по плана на с. Б. одобрен със Заповед № 338/1984 г. на Кмета на Община Л и УПИ II с площ от 1110 кв.м. с планоснимачен номер *** по плана на с. Б., одобрен със Заповед № 338/1984 г. на Кмета на Община Л.

Твърди се, че след смъртта на майката на ищците Г.А. М.а, починала на *** г. - съпруга на И.Д. М. /единият от братята първоначално придобили имота/, двамата ищци не само продължили да владеят явно и необезпокоявано имота, но и са го декларирали в община Л като тяхна собственост, подали са декларация на 30.01.2015 г. и са продължили да заплащат и дължимите данъци върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци.

Навеждат съображения, че въпреки обстоятелството, че владението на 2 имота от братята М.и и техните наследници не било прекъсвано по какъвто и да било начин, им е известно, че съгласно българското законодателство до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност само имоти публична държавна и общинска собственост.

Твърди се, че процесният имот не е публична държавна собственост, тъй като не попадал в изрично изброените в закона имоти публична държавна собственост и след 01.06.1996 г. е било възможно придобИ.ето му по давност.

Посочено е, че с разпоредбата на § 1 ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС обн.

ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г, давността за имотите, частна държавна или общинска собственост спирала да тече до 31.12.2022 г.

Позовават се на Решение №3 по д. №16/2021 г. на Конституционния съд от 24.02.2022 г., влязло в сила на 08.03.2022 г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1 ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността, в резултат на което давността за придобИ.е на частните държавни и частните общински имоти, която била спряна в продължение на повече от 15 години от 01.06.2006 г. от 08.03.2022 г. тече отново.

Ищците считат, че през периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е текла в тяхна полза придобивната давност по отношение на процесния недвижим имот и същата е продължила да тече, от влизане в сила на Решение №3 на КС /08.03.2022 г./ до настоящия момент, в резултат на което са изминали повече от изискуемите се в разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС 10 години за придобИ.е на имота по давност, и са придобили собствеността върху процесния недвижим имот на основание давностно владение и наследство от братята И. и В. М.и.

Отправят искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Община Л, че Г. В. М. и В. В. М. са собственици на основание давностно владение и наследство от братята И.Д. М. б.ж. на с.

***, починал на *** г. и В.Д. М. б.ж. на с. ***, починал на *** г., на следния недвижим имот, който съгласно плана на с. Б., одобрен със Заповед №338/1984 г. на кмета на община Л представлява УПИ № I - *** с площ от 1130 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ** и УПИ II-* и УПИ II - *** място от 1110 кв.м. при граници и съседи: улица, УПИ I-*, УПИ III -* и УПИ IV-**

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Преди насроченото съдебно заседание община Л е представила становище по съществото на делото. Ответникът не оспорва така предявения иск и го признава изцяло. Посочва се, че община Л никога не е извършвала каквито и да е правни, фактически или други действия за установяване или придобИ.е на вещни права върху процесния имот, включително и правото на 3 собственост; никога не се е легитимирала като негов собственик и не го е владяла; никога не е оспорвала владението и не е имала претенции за собствеността му, вкл. и към ищците. Поради това, ако ищците установят по безспорен начин владението си върху имота в срока по чл. 79, ал.1 от ЗС и ако по делото бъде прието, че община Л действително е пасивно легитимирана да отговаря по иска им, същият следва да бъде уважен изцяло.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на братята И.Д. М., починал на ***г. и В.Д. М., починал на ***г. Установява се от представените по делото писмени доказателства, че приживе - на *** г. наследодателите на ищците са закупили недвижим имот: „дворно място от 2300 кв.м. в чертите на с. Б., Свищовско, квартал ***, за сумата от 1600 лв., която е изплатена на продавача. С протокол №*** г. Общински народен съвет с.Б. взел решение „да се раздворят одобрените стопани, получили дворни места от ТПС комисия и не са ги построили в законния срок" измежду които били посочени и братята И. и В.Д.и М.и - квартал *** по плана на с. Б..

Имотът на братя М.и е бил актуван за държавна собственост с акт №2391/05.12.1962 г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели.

От показанията на свидетелите, които познават имота и ищците се установява, че имотът е на И. и В. М.и (баща и чичо на ищците), които са го обработвали. Според показанията им след смъртта на В. и И. ищците са продължили да обработват имота, вкл. и към настоящия момент. На свидетелите е известно, че ищците и техните наследодатели владеят имота повече от 30 години. Свидетелите не са чували някой да твърди, че имотът не е на братята. Повечето хора в селото знаели, че имотът е техен.

От представените писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че от закупуване на имота до момента на своята смърт, а след тяхната смърт имотът не е излизал от патримониума на братята И. и В.Д.и М.и, респективно от техните наследници, като същите са го считали за свой и са го владели и продължават да го владеят и към настоящия момент явно, непрекъснато и необезпокоявано.

От представените писмени доказателства – удостоверение ТСУ-У63/29.03.2023г. от община Л и копие от разписен лист може да се направи извод, че независимо от одържавяването през 1962г. в регистрите имотът е продължил да фигурира като собственост на наследодателите на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, 4 при пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно. Установи се по делото, че имотът е владян първо от наследодателите на ищците, а след тяхната смърт от тях, като владението е било явно и необозпокоявано. Ищците не само са продължили да владеят имота, но са го декларирали пред община Л като тяхна собственост, като са продължили да заплащат дължимите се данъци и такси за процесния имот.

Имотът е актуван за държавна собственост през 1962г., като е бил предоставен за оперативно управление на ОбНС Б..

Съдът споделя становището на ищците, че с оглед предназначението на имота, фактическото му състояние, с влизането в сила на 17.09.1991г. на ЗМСМА, на основание §7, ал.1, т.3 ПЗРЗМСМА, имотът е преминал в собственост на община Л. Цитираната разпоредба гласи, че преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Установява се, че в случая се касае за незастроено дворно място на територията на с.Б., предназначено за жилищно строителство, доколкото незастрояването на дворното място е посочено като основание за раздворяване и имотът е бил отчужден.

С оглед изложеното, от 17.09.1991г. собствеността на процесния имот, който е актуван за държавна собственост на 05.12.1962г. се е трансформирала в общинска. При това положение, за процесния имот действа забраната за придобИ.ето му по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 1996г. До изменението на чл. 86 ЗС, в сила от 01.06.1996г., давността е изключена като придобивен способ за вещите държавна или общинска собственост (публична и частна). След изменението на чл. 86 от ЗС давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост. Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизането в сила на изменението на чл. 86 от ЗС от 1996г., давностният срок започва да тече от 1996г. След 01.06.1996г. за имотите, които са частна държавна и общинска собственост не съществува забрана за придобИ.ето им по давност, но относно тях с разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС, обн. ДВ 46/2006г., в сила от 01.06.2006г., давността за имотите частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.