Решение № 105 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110110491 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата А. С. А., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетния М. Р. М., ЕГН ********** и непълнолетната И. Р. М., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на нейната майка А. С. А., ЕГН **********, всички с адрес : ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № ***, със служебен адрес: ***, тел: ***, email : ***, е сезирала РС Варна с искова молба предявена на 10.09.2025 г. против ответника срещу Р. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

Исковата молба А.А. основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

А.А. сочи, че от брака си с ответника Р. Б. М., ЕГН **********, има две деца - И. Р.

М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********. С решение № 1618 от 26.05.2022г., постановено по гр. д. № 20213110113537/2021г., по описа на Районен съд - Варна, съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата И. Р. М., ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********, на майката и законен представител А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***; определено било местоживеенето на двете деца; определен бил режим на лични контакти на бащата Р. Б. М., ЕГН ********** с двете деца И. Р. М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********, както следва: 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, съответно както и за период от 30 дни през всяка четна година за времето от 20.12 до 20.01 на съответната календарна година, а през всяка нечетна година за период от 30 дни за времето от 01.04 до 01.05 на съответната календарна година, който режим следва да бъде осъществен с преспиване на децата при бащата; осъден бил Р. Б.

М., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от децата - И. Р. М.

ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********, чрез майката и законен представител на двете деца- А. С. А., ЕГН **********, размер от по 300.00 лв. (триста лева) за всяко дете месечно, вносими на всяко 5- то число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на съдебното решение - 26.05.2022 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска и било постановено предварително изпълнение на решението в частта, 1 касаеща само определената за малолетното дете месечна издръжка; осъден бил Р. Б. М., ЕГН ********** да заплати на всяко едно от децата - И. Р. М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********, месечна издръжка за периода 16.09.2020г.-16.09.2021г. - за една година преди депозиране на исковата молба , в размер на 2600 лв. ( две хиляди и шестстотин лева), чрез тяхната майка и законен представител- А. С. А., ЕГН **********.

Към датата на сезиране на съда, твърди А.А., че определената от съда месечна издръжка в размер от по 300 лв., за всяко едно от децата била крайно недостатъчна за покриване на разходите по тяхното отглеждане. Нуждите на двете деца се изменили съществено в сравнение с 2022г., когато бил определен размера на дължимата месечна издръжка, изминал период повече от 3 години и потребностите на децата нараснали с оглед по-високата им възраст. Отделно : ответникът не заплащал допълнителни средства, не купувал на децата подаръци, не помагал в грижите и отглеждането им, предвид обстоятелството, че бащата на децата И. Р. М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН ********** живеел в ЮАР и ги виждал физически сравнително рядко, предимно през лятото и празничните коледни и новогодишни празници. Всички грижи по отглеждането и възпитанието на децата, майката А. С. А., ЕГН ********** поемала сама, което утежнявало допълнително финансовото й положение.

Голямото дете - И. Р. М. ЕГН ********** , се сочи в исковата молба, че е на 14 години и през учебната 2025 - 2026 г., ще бъде ученичка в 8-ми клас, а по-малкото дете М. Р. М., ЕГН ********** било на 10 години и на есен щяло де бъде ученик в 4-ти клас. Започването на учебната година подчертава А.А., че е съпроводено с увеличаване на средствата, необходими за задоволяване потребностите, обусловени както от физическото израстване, така и от ангажирането в социалното израстване, започване на училище, закупуването на облекло, униформи, храна, лекарства, учебници, помагала и други училищни пособия, заплащане на училищни такси, изхранване в училище, екскурзии, посещения на разни мероприятия, извънкласни дейности, способстващи личностното развитие на децата. От следващата учебна година майката А. С. А. твърди, че ще трябва да закупува и училищна униформа за непълнолетното дете И., което щяло да й струва приблизително около 200 - 250 лева.

За седмичното изхранването на детето М., майката твърди, че заплаща към училищния стол месечна сума в размер на 60 лева за закупуването на купони за храна, а на по-голямото дете И., майката давала всеки ден допълнително пари между 5 и 10 лева. Само месечното изхранването на двете деца в училище било на обща стойност между 150 - 200 лева. Отделно всеки сезон, предвид бързото израстване на децата, майката А. С. А., ЕГН ********** ще трябвало да закупува нужното облекло - якета, обувки и т.н.

Децата И. Р. М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН ********** твърди А.А., че се разболяват сравнително често, не всеки месец, но поне през месец, което налагало посещението и закупуването на различни лекарства, допълнителни витамини и добавки за укрепване на имунната система на децата, което изисквало заплащането на допълнителни разходи.

Към настоящия момент ищцата А. С. А., ЕГН **********, твърди, че тя издържала изцяло сама двете си деца и поради тази причина не била в състояние да отделя достатъчно финансови средства, за да задоволи всичките им належащи нужди и потребности. Майката А. А. сочи, че работи на трудов договор като „консултант-продавач“ в мебелен магазин „Айко“, в град Варна и получава месечна работна заплата, близка до минималния размер.

Всеки месец ищцата А. заплащала наем за апартамента, в който живее с двете деца в размер на 300 лева, както и погасявала потребителски кредит, с месечна вноска от 60 лева, изтеглен за покриване нуждите на децата И. Р. М. ЕГН ********** и М. Р. М., ЕГН **********.

Именно поради тази причина майката А. С. А., ЕГН ********** не можела да отдели достатъчно финансови средства, за да запише децата на допълнителни спортни дейности и извънкласни занимания. Малолетното дете М. искало да ходи на футбол, но заплащането на месечната такса в размер на 100 лева, към момента било непосилно за майката А.. По2 голямото дете И., освен, че имало нужда да посещава повече социални събития и мероприятия, предвид тийнейджърската възраст, в която се намира, също имало нужда да посещава частни уроци по математика, тъй като изпитвало затруднение с материала в училище и не искало да изостава от нейните съученици,а всеки урок струвал приблизително около 40 лева за час.

Майката А. С. А., ЕГН **********, заявява в исковата си молба, че би искала да отделя повече средства за обучението на двете деца, тяхното физическо и ментално развитие, но предвид обстоятелството, че получавала възнаграждение в минимален размер, същата нямало как на този етап да отделя допълнителни средства и да запише двете деца на исканите спортни дейности и тренировки. И двете деца пояснява А.А., че са изключително енергични, будни и активни, й невъзможността да посещават повече училищни и културни мероприятия се отразявала изключително негативно върху съзнанието и психиката им, въздействала им потискащо и ги карала да се чувстват по-различни от останалите деца.

Майката А. твърди още, че посветила живота си изцяло на своите деца, като грижата за отглеждането и възпитанието поела изцяло сама, без допълнителна морална и финансова подкрепа от семейство и близки, което допълнително я затруднявало. Въпреки трудностите, майката А. С. А., ЕГН **********, сочи, че съумява да покрие индивидуалните нужди и потребности на децата си, работейки на пълен работен ден, за да осигури правилното им физическо израстване и хармонично развитие на личността.

По повод гореизложеното счита А.А. , че определената от съда издръжка в размер от по 300 лева за всяко едно от децата, се явява крайно недостатъчна за задоволяване потребностите и нуждите на децата и дори не може да покрие и малка част от реалната издръжка на децата. Размерът на издръжката , подчертава ищцата в исковата молба, че се определя от икономическите и социални условия на живот в страната от една страна и от нуждите на децата, съобразно обикновените условия на живот - храна, облекло и други потребности, тяхната възраст, здравословно състояние, а от друга страна възможностите на родителя, който дължи издръжка, определени от дохода му. Съгласно Постановление № 328 на Министерски Съвет от 30.09.2024г., считано от 01.01.2025г. линията на бедност за страната, уточнява А.А., че е 638 лева, като издръжката за дете не можело да бъде под тоз размер. Всяко дете имало право на жизнен стандарт и среда, съответстваща на нуждите му съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, което представлявало висш интерес.

Родителите и институциите допълва ищцата, че били длъжни да осигурят това. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК родителите дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определял в зависимост от нуждите на детето. Правото на детето да получи издръжка от своите родители било безусловно и достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“.

Ищцата счита, че като се вземат предвид описаните по-горе разходи за храна, битови разходи, облекло, дневни, джобни средства, извънкласни форми на обучение, здравни и образователни потребности, развлечения в рамките на обичайното за възрастта, че оправдават размера на исканата издръжка в размер от по 450 лева за всяко от едно от децата.

Несъмнено тази сума намира А.А. , че би помогнала за правилното им отглеждане, подобряване здравословното състояние и получаване на качествено образование, задоволяване на потребности, ежедневни нужди от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания.

На следващо място : А.А. отбелязва факта, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми и има възможността да осигурява подобаваща издръжка за двете си деца, като им осигури базовите потребности и възможности за развитие. Бащата на децата Р. Б. М., ЕГН ********** бил трайно установен в ЮАР, финансово обезпечен, поддържал и демонстрира значително висок стандарт на живо. Друго доказателство в подкрепа на твърдението за доброто материално положение на ответника било обстоятелството, че същият, доколкото било известно на ищцата, имал недвижимо 3 имущество в ЮАР, а от приложената справка по лице от Агенция по вписванията - Имотен регистър за всички служби, било видно, че ответникът Р. Б. М., ЕГН **********, също притежава няколко недвижими имота - жилища, магазин, земеделски земи, които отдавал под наем и реализира допълнителни доходи

Водейки се от гореизложените аргументи, счита А.А. , че ответникът Р. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, нямало да бъде финансово натоварен с изплащането на исканата от ищцата издръжка.Ищцата счита още, че израстването на децата е съпроводено с увеличение на средствата, необходими за задоволяване на потребностите йм, което пораждало правния интерес от подаване на настоящата молба за присъждане на нова повисока издръжка по съдебен ред.

Предвид гореизложеното , искането с което А.А. сезира РС Варна по смисъла на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е : да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да измени Решение № 1618 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 20213110113537/2021г., по описа на Районен съд - Варна, в частта, в която е определена месечна издръжка на малолетното дете М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, като от 300.00 /триста/ лева я увеличи на 450 /четиристотин/ лева и да осъди Р. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплаща на малолетното дете М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез неговата майка и законен представител А. С. А., ЕГН **********, с адрес : ***, сума в размер на 450 /четиристотин/ лева, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение. бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да измени Решение № 1618 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 20213110113537/2021г., по описа на Районен съд - Варна, в частта, в която е определена месечна издръжка на непълнолетното дете И. Р.