Решение № 4380 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4380 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508178 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20003836 от 14.01.2022г., постановено по гр.дело №28906/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. М. С., с ЕГН **********, на правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда №163865/05.07.2017г., постановена по НОХД №4715/2013г. по описа на СРС, Н.О., 102-ри състав, влязла в сила на 27.05.2019г. след потвърждаването й с решение №481/27.05.2019г. постановено по ВНОХД №667/2019г. по описа на СГС, Н.О., 7-ми въззивен състав, които неимуществени вреди се състоят в преживян силен стрес, безпокойство от евентуално осъждане, ограничение на правата му чрез вземане спрямо него на мярка за неотклонение „подписка“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 650 лв. за заплатен в хода на досъдебното производство и първоинстанционното съдебно производство по НОХД №4715/2013г. по описа на СРС адвокатски хонорар, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 1

НК, по което е бил оправдан с присъда №163865/05.07.2017г., постановена по НОХД №4715/2013г. по описа на СРС, Н.О., 102-ри състав, влязла в сила на 27.05.2019г. след потвърждаването й с решение №481/27.05.2019г. постановено по ВНОХД №667/2019г. по описа на СГС, Н.О., 7-ми въззивен състав, които неимуществени вреди се състоят в преживян силен стрес, злепоставянето на доброто име на ищеца пред съседите и приятелите му, безпокойство от евентуално осъждане, ограничение на правата му чрез вземане спрямо него на мярка за неотклонение „подписка“, ведно със законната лихва върху сумата от над 5000 лв. до 15000 лв., считано от 27.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. М. С., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 10.00 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса. С решението е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв.В. П. сумата от 235.75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва решение №20003836 от 14.01.2022г., постановено по гр.дело №28906/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 5000.00 лв.; както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от 650.00 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 27.05.2019г. до окончателното им изплащане, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 10 лв., както и на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.В. П. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 235.75 лв.. Релевирани са твърдения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция не са доказани всички елементи на сложния фактически състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ.

Поддържа се, че в конкретния случай е доказана само първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно неоснователно обвинение за престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 НК, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила на 27.05.2019г. оправдателна присъда, постановена по НОХД №4715/2013г. по описа на СРС, Н.О., 102-ри състав, която е била потвърдена с решение №481/27.05.2019г. постановено по ВНОХД №667/2019г. по описа на СГС, Н.О., 7-ми въззивен състав. Поддържа се, че ищецът – И. М. С., не е доказал по категоричен начин, че претърпените от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от предявеното незаконно обвинение, т.е. не е установена причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. Алтернативно се навеждат доводи, че размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение за причинени неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика – не е отчетен факта на ниската степен на интензивност на негативните преживявания на ищеца по повод процесното повдигнато незаконно обвинение, което се отнася за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от НПК, както и че на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до ограничаване на неговото професионално развитие. Поддържа се още, 2 че ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ носи отговорност за претърпените от ищеца вреди само за досъдебната фаза на наказателното производството, която е продължила около 2 години, като не може да й се вмени отговорност за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза, която е продължила около 5 години. Сочи се още, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.И., която е майка на ищеца, която заявява пред съда, че повдигнатото незаконно обвинение е повлияло негативно досежно отношението на съседите и приятелите към ищеца, тъй като нейните показания, са пристрастни и субективни, не са подкрепени с други ангажирани по делото доказателства. Излага се още, че решението на СРС е неправилно в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди за сумата от 650.00 лв., направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото наказателно производство. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да намали претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото наказателно производство, до минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че заплащане на адвокатски хонорари в размери над минимално определените, преценявано с оглед ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ, не може да се третира като непосредствена вреда от незаконното обвинение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди или алтернативно да се намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Въззиваемата страна - И. М. С., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П.а взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба на Прокуратурата на РБ. Изложени са доводи, че съдебното решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с релевантните за спора факти и обстоятелства. Поддържа се, че в хода на производството са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин вида на причинените на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Поддържа се още, че обжалваното решение в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатски хонорари в незаконно воденото наказателното производство, е правилно и законосъобразно. Твърди се, че по делото липсват доказателства, от които може да се обоснове извода, че уговореният и заплатен размер на адвокатски възнаграждения в незаконно воденото наказателното производство е завишен и прекомерен и следва да бъде редуциран в настоящото производство. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца - И. М. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. П., с която се обжалва решение №20003836 от 14.01.2022г., постановено по гр.дело №28906/2020г. по описа на СРС, ІІІ 3

Г.О., 90-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 5000.00 лв. до пълния предявен размер от 15000.00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.05.2019г. до окончателното й изплащане. Инвокирани са твърдения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част. Излагат се доводи, че присъденото с обжалваното решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено и несправедливо и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, като не съобразен изцяло характера, вида и продължителността на увреждането и степента на претърпените от ищеца негативни изживявания. Излага се още, че принудителното му отвеждане от служители на реда от дома до РПУ за връчване на постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, съответно незаконно повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение „подписка“ са накърнили сериозно честта и достойнството на ищеца, бил е злепоставен и унижен пред приятели и съседи, провалили са се негови бизнес-планове, настъпили са негативни промени в личния му живот – изоставен е бил от приятелката си, както и е изпитвал сериозни притеснения, че може да бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил, които конкретно претърпени неимуществени вреди са установени от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.И., майка на ищеца, чиито показания следва да бъда кредитирани от съда, тъй като са непротиворечиви, логични и достоверни са. Твърди се, че СРС не са съобразил с всички конкретно претърпени от ищеца неимуществени вреди при определяне на размера на претендираното обезщетение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 10000.00 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 5000.00 лв. до пълния предявен размер от 15000.00 лв., ведно законната лихва върху горната сума, считано от 27.05.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, както и присъждане в полза на адв.В. П. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.. Представя в съдебно заседание молба, в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.