Решение № 613 от 26.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300502460 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 262159 от 04.08.2021г. постановено по гр.д.№ 3672 по описа за 2020 г. на ПРС, XXI гр.с., се ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да плати на А. Е. М., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез законния си представител и майка Й. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, следните суми: 10 000 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане, претърпяно на 31.03.2019 г. – закрито счупване на горния край на лява раменна кост, причинено при падане от съоръжение за игра на детска площадка, стопанисвана от Община Пловдив, находяща се в междублоковото пространство на ул. *** и ул. *** в гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 31.03.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 640 лева - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен; ОСЪЖДА 1

Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на адвокат Т.Н. Й., ЕГН **********, сумата от 653,33 лева

- адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуално представителство на ищцата А. Е. М. в производството по настоящото дело; ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез законния си представител и майка Й. П. С., ЕГН **********, да плати на Община Пловдив, ЕИК 000471504, сумата от 66,67 лева - разноски по делото по съразмерност.

Недоволна от постановеното решение е останала Община Пловдив, ЕИК 000471504, която чрез пълномощника си по делото юрисконсулт П., е подала въззивна жалба против осъдителната част на решението, с която са уважени предявените искове. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с искане да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност се иска, в случай, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината, да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер.

Подробно се излагат съображения за недоказаност, при условията на пълно и главно доказване, на предпоставките по чл.49 във вр. с чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината. Възразява се за недоказаност на обстоятелствата при настъпването на инцидента и механизмът на настъпване на увреждането. Излагат се доводи за нарушение на съдопроизводствените правила с кредитирането на едни доказателства и необсъждането на други.

Оспорват се показанията на св.М. като непоследователни, противоречиви и неясни, от което се заключава, че същите не следва да бъдат възприети на основание чл.172 ГПК. Оспорва се противоправното бездействие на Община Пловдив. Възразява се, че процесният обект не представлява площадка за игра, респ. да е част от такава, както и за недоказаност приложението на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Навежда се и довода, че дори и да се приеме за приложима цитираната наредба, то при позоваването си на §3 от същата, то съдът е следвало да вземе предвид §15 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на цитираната наредба, от която се заключава, че срокът за привеждане на площадката е удължен. Позовава се на заключението на СТЕ и височината на долното стъпало, от което е паднало дете, което се прави извод, че настилката може да е тревна. Оспорва се и причинно2 следствената връзка между твърдяното противоправно деяние и вредите, както и се излагат подробни доводи за недоказаност на връзката между счупването и неполагането на ударопоглъщаща настилка, респ. обезопасяване с парапети от общината. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като неотговарящ на критерият за справедливост, несъобразен с икономическите условия и стандарт на живот в страната и че не е в съответствие с реално претърпените вреди. Твърди се, че ищцата не е претърпяла болки и страдания извън нормално присъщите, за нея са полагали грижи близки хора и не са настъпили усложнения от нараняването. Възразява се и за съпричиняване от страна на пострадалата и от родителите й, на които е поверен надзорът й. Процесното съоръжение не предполагало ползването му по начина, по който го е ползвала пострадалата, като и че било налице полагането на дължимата грижа от родителите на ищцата. Моли се да се отмени решението в обжалваната част, а в случай, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината, да се намали обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и претендира присъждането на разноските по представения списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата А. Е. М., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Й. П. С., ЕГН **********, подаден от пълномощника по делото адвокат Т.Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се взема становище по оплакванията в нея. Поддържа се за доказаност на настъпилото увреждане, за което се излагат подробни съображения с позоваването на събраните по делото гласни доказателства, заключение на СМЕ и медицинска документация. Излагат се доводи за противоправното бездействие от страна на служителите на ответника с необезопасяването на площадката и липсата на информационна табела, указваща за коя възрастова група е предназначена същата. Позовава се на конкретни разпоредби на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, които не са били изпълнени, както и такива за ангажиране отговорността на общината. Подробно се обосновава присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди 3 с посочване на увреждането на детето, болките, страданията и неудобствата, които същото е изпитало, както и на ниската му възраст, обосноваваща повисока му чувствителност. Оспорва се възражението за съпричиняване с подробни доводи като се сочи, че съоръжението следва да се конструирано и обезопасено за игра от детето, както и за невъзможността на родителите да реагират. Моли се да се потвърди решението като правилно, обосновано и законосъобразно, а въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение. Моли се в полза на процесуалния представител да се присъди адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от пълномощника си, поддържа отговора на въззивната жалба и искането за присъждането на разноски на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от малолетната А. Е. М., чрез нейната майка 4 и законен представител Й. П. С., против Община Пловдив, за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди, претърпени при настъпило на 31.03.2019 г. увреждане - счупване на горния край на раменната кост /хумерос/, закрито, вследствие на падането й от съоръжение за игра на детска площадка, поради липсата на ударопоглъщаща настилка под съоръжението и необезопасяването му с парапети, която е стопанисвана от Община Пловдив, находяща се в междублоковото пространство на ул. *** и ул. ***, ведно със законна лихва от 31.03.2019 г. до окончателното погасяване. Предмет на въззивното разглеждани е уважената част от иска за обезвреда на неимущствените вреди за размера на 10 000 лева и за законна лихва от датата на увреждането - 31.03.2019 г.

С подадения отговор в срока по чл.131 ГПК ответната община е оспорила исковете по основание и размер. Оспорила е изложените фактически обстоятелства, включително настъпването на описания в исковата молба инцидент и последиците, вреди, посочената дата, място и обстоятелства, при които се твърди да са настъпили, механизма на осъщественото и твърдените вреди, наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие /неизпълнение/ и настъпилия вредоносен резултат.

Оспорила е инцидентът да е в резултат от неизпълнение на нормативни задължения на служители на Общината, съответно и твърдяното противоправно бездействие. Твърди, че процесното сферично съоръжение и съоръжение с формата на кораб били поставено преди 2008 г., като характеристиките им съответствали на съоръжения за периода преди 1991 г.

Инвокирано е възражение за съпричиняване с довода, че пострадалата използвала съоръжението по начин, който не е безопасен, както и че същата е била оставена без необходимия надзор и грижа от своя родител. Оспорен е и претендираният размер на обезщетението като завишен и не отговарящ на характера и степента на уврежданията и възстановителния период. Моли се за отхвърляне на исковете.

По делото безспорно се установява от представеното удостоверение за раждане, че А. Е. М. е дете на Й. П. С. и на Е. К. М..

По делото са представени две Епикризи - КОТ на УМБАЛ „***“ ЕАД, от които се установява, че на 31.03.2019 г. А.М. е постъпила в болницата с окончателна диагноза - счупване на горния край на рамената кост /хумерос/ 5 закрито, поради което на същата дата й е била извършена операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и е поставена РСОМ гипсова шина с обща анестезия, както и са й дадени препоръки за превръзки през 2-3 дни. А.М. е постъпила отново в болницата на 07.05.2019 г. като й е била извършена втора операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерос с обща анестезия, като й е дадена препоръка за превръзки на 3-4 дни и сваляне на конците на 14 ден.

Ответната страна е представила писмо от Община Пловдив, район „Южен“ до секретаря на Община Пловдив, по повод на гр.д.№ 1062/20 г.за изготвен доклад относно площадка под № 11, за която е отразена, че е в добро състояние. Посочено е, че през 2008 г. са изградени само три от съоръженията там - детска люлка, ситуирана на източната страна на Сграда с идентификатор ***, гр. П., ул. ***, пясъчник и пързалка, ситуирани от южната страна на посочената сграда. Освен посочените, на площадката се намирали и други съоръжения - сферично съоръжение /кълбо/, предназначено за катерене и съоръжение с форма на кораб, поставени преди тези от 2008 г. Представен е и опис на всички площадки в район „Южен“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Е. К. М.