Решение № 136 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Биляна Чочева

Петя Шишкова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Росица Т. Славова като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201009 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по повод на постъпила жалба с допълнение към нея от подсъдимия С. Д. И. чрез защитника му срещу решение № 115/03.10.2024г., постановено по ВНОХД № 48/2024г. по описа на Варнеския апелативния съд, с е потвърдена присъда № 74/15.12.2023г., по НОХД № 1133/2023г. на Окръжен съд – гр.Варна.

Подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като управлявал "Л." ЕООД, чрез посредственото извършителство потвърдил неистина в справки - декларации за данък върху добавената стойност и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18030лв., както следва:

- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период 1 м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 284/31.01.2018г. с издател „С. **" ЕООД, с данъчна основа 52250 лв. и ползван данъчен кредит 10450лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;

- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури № 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098лв. и №294/28.02.2018г., с данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв. с издател „С. **" ЕООД, като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;

- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 302/05.03.2018г. с издател „С. **" ЕООД, с данъчна основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380лв.

На основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 пр.1 и т.7, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години.

През периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. в гр. Варна, при осъществяване на управлението на "Л." ЕООД, чрез посредственото извършителство, не подал годишна данъчна декларация за 2018г., изискуема по закон - по чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък в размер на 32 234,31лв., и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години.

На основание чл.23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим.

На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 3124/2013г. на Пловдивския Районен съд - две години лишаване от 2 свобода.

Подсъдимият И. е осъден да заплати на Министъра на финансите сумата 18 030лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на невнасяне на дължимия по ЗДДС данък, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018г., до окончателното й изплащане, както и сумата 32 234.31лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на невнесен дължим данък по ЗКПО, ведно със законната лихва от 31.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

Първоначално депозираната жалба в по-голямата си част е неразбираема. Изложени са твърдения, за които не е ясно в каква връзка се намират с обвинението и особено с правомощията на касационната инстанция. Стилистично е съставена от изречения, в които липсват или подлог или сказуемо. За подсъдимия се говори ту в първо, ту в трето лице.

Коментират се факти, установени неизвестно как и от кого. Това, което е възможно да се извлече от съдържанието й е, че се поддържат и трите касационни основания. Според касатора съдът е пропуснал да изясни в нарушение на задължението си за разкриване на обективната истина обстоятелства, които са от съществено значение. Като такива се изброяват упражнената спрямо подсъдимия физическа и психическа принуда, тежкото му семейно и здравословно състояние, неосведомеността поради невъзможност да борави с компютър и поради заблуда от страна на В. П..

Твърди, че реално доставчикът е продължил да извършва дейност и да издава фактури и след дерегистрацията, което е невъзможно да се изясни чрез експертиза, изготвена само въз основа на документи. Определя подсъдимия като „бушон“, който е предавал всички пари и документи на В. П. и В. К. и не е знаел за неизпълнението на данъчните задължения. Предлага споразумение с едногодишен погасителен план на данъчните задължения, в случай че наказанието не е „лишаване от свобода“.

В представеното допълнително писмено изложение се съдържат доводи за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в приемане за разглеждане на неясно и противоречиво обвинение, в липса на мотиви и в постановяване на решение при непълнота на доказателствата.

По делото е постъпила молба от представител на гражданския ищец, в която изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила.

3

В съдебно заседание защитниците на И. молят делото да се върне за ново разглеждане поради липса на мотиви и за изясняване на съществени обстоятелства.

Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила.

Подсъдимият И. заявява, че е работил в дружеството като инженер и технически ръководител, че няма компютърна грамотност и не ползва електронен подпис.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна:

Във връзка с обвинението, че подсъдимият потвърдил неистина в справки декларации по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит, са допуснати редица съществени процесуални нарушения. В атакуваното решение липсват мотиви по всички съставомерни обстоятелства от обективна страна, включени в предмета на доказване. Като цяло, въззивният съд не е формулирал собствени фактически изводи, а е възпроизвел мотивите към първоинстанционната присъда, като е заявил пълно съгласие с тях. Пропуснал е да отчете, че и окръжният съд не е изпълнил задължението си да изясни обективната истина. Вместо да посочи какви факти е установил и въз основа на кои доказателства, пространно е преповторил констатациите на данъчната ревизия и заключенията на вещите лица.

Във връзка с резултатите от ревизията, които на практика съставляват преобладаващата част от изложената фактическа обстановка, следва да бъде припомнена задължителната съдебна практика. В ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС е посочено, че резултатите от проведеното производство по ДОПК не обвързват наказателния съд. Спецификата на инкриминираната дейност укриване на данъчни задължения, по необходимост предполага известно сходство между релевантните за наказателното производство и за ревизионната дейност обстоятелства. Различни са обаче фактите, предмет на доказване по обвинението и тези, относими към данъчния деликт за ангажиране на административна отговорност. Органът по приходите може сам да определя данъчната основа, без да се интересува дали действително са осъществени облагаеми доставки и на каква стойност, при определени 4 предпоставки – ако не е подадена декларация, ако не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗС или счетоводните документи са унищожени, липсват или са повредени, ако ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция, ако не е осигурен достъп до обект или търговски данни.

Съдът, от друга страна е задължен да изследва и да установи по несъмнен начин, че вписаното в декларацията не отговаря на истината, като ползва единствено способите и средствата на НПК, без да има право да се позове на презумпциите, с които борави данъчната администрация.

Варненският апелативен съд е ползвал констатациите на данъчните експерти, въз основа на които е отказано признаването на данъчен кредит по четирите фактури на „С. **“ ЕООД, за да приеме, че в подадената декларация по ЗДДС на "Л." ЕООД е потвърдена неистина. Не е изпълнил задължението си самостоятелно да провери дали услугите действително са предоставени и плащанията действително са извършени. Не е отговорил на възраженията на защитата, че отсъствието на търговеца от адреса на седалището му, непредставянето на счетоводни документи на проверяващите и липсата на наети по трудов договор работници, не са достатъчни за несъмнен извод, че сделката е фиктивна и И. не е платил сумата по фактурата. Порочният подход към процесуалното задължение за установяване на обективната истина е заимстван и кореспондира с изключително непрецизното обвинение. В обвинителния акт всъщност не е изрично заявено, че облагаемите доставки не са осъществени. Използвани са мъгляви формулировки като „не е възможно да се потвърди действителността на доставките“, „липсват данни и доказателства за възможностите на „С. **“ да извърши доставките“, „фактурите лисват“. По този повод съдът е следвало да отбележи, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес, задължението за запълване на въпросните липси не е нито на подсъдимия, нито на „С. **“, нито на данъчните експерти, нито на вещото лице. На експерта - счетоводител са възложени несвойствени функции по анализ на доказателствата и установяване на обективната истина, като му е поставен въпрос № 4 - „избегнато ли е било установяване и плащане на данъчни задължения от страна на „Л.“ЕООД“, а на стр.9, абз. последен от решението е записано, че „след извършения анализ на всички събрани доказателства е изведен извод от вещото лице, че не са налице реални доставки на услуги по процесните фактури“. За самите фактури на стр.14, противно на твърдението в 5 обвинителния акт, на официалния отговор от НАП и на заключението на ССЕ, произволно е посочено, че подсъдимият сам ги е предал на органите по приходите. В крайна сметка въпросите дали включените в дневника за покупки фактури са съществували и ако да, дали доставките по тях са действителни, са останали без отговор, а те се отнасят до съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване и при новото разглеждане на делото следва да бъдат изяснени от въззивната инстанция по надлежния процесуален ред.

По отношение на начина на осъществяване на изпълнителното деяние по първия пункт от обвинението, мотивите са изключително лаконични, неясни и противоречиви. При обосноваване на правната квалификация въззивната инстанция не е успяла да разграничи изпълнителното деяние от резултата. Авторството също не е убедително аргументирано.

По начало конкретното обвинение е изградено въз основа на предположения. Не е установено кой е водил счетоводството на „Л.“ЕООД“ и кой е изготвял справките декларации. Известни са датите, на които са подадени инкриминираните документи, както и че са подписани с квалифициран електронен подпис, издаден на св.Щ. Г.. Въпреки че от НАП са предоставили IP-адресите, от които потребителят се е свързал при подаване на справките декларации, по делото не е събрана информация за физическата локация на устройството. Самият КЕП също не е намерен. Не са установени свидетели на полагането на електронния подпис. Изяснено е, че през инкриминирания период същото квалифицирано удостоверение е ползвано от неустановеното лице, подало годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната 2017г., през която И. не е имал никакво отношение към дейността на дружеството.