Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2175 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1955/2026
Вид
Определение № 2175
Подписан
13.08.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Румяна Андреева, Надежда Дзивкова, Радостина Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2175 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове:

Радостина Стефанова

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501955 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Кредисимо ЕАД против Определение № 7413/15.06.2026г., пост. по гр.д.№ 16302/25, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 1707/14.04.2026г. по същото дело частта за разноските.

Излага оплаквания свързани с неправилна преценка от страна на решаващия съд относно фактическата и правна сложност на делото, респ. несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с положения адвокатски труд. Позовава се на задължителното тълкуване на сда на СЕС, че съдът не е обвързан с минимуми, определени в подзаконови нормативни актове, както и на практика на ВКС в същата насока. Твърди, че адвокатската работа се изразявала единствено в изготвяне на искова молба и становище по делото, които при това били бланкетни. По конкретното дело поддържа, че е с ниска правна и фактическа сложност , поради което и счита, че дъжимото се възнаграждение би следвало да е 122,71€. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото възнаграждение на пълномощника на ищеца на 122,71€.

Ответната страна адв. Д. М., като пълномощник на ищеца Й. М. поддържа неоснователност на жалбата. Позовава се на съдебна практика, според която адвокатската помощ по реда на чл.38 от ЗА не е безплатна за насрещната загубила делото страна, както и че при определяне на възнаграждението следва да се съобрази квалификацията на пълномощника, обема и вида на положение труд. Цитира множество съдебни актове.

Поддържа неоснователност на жалбата.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

1

Производството е образувано по искова молба на Й. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.55 от ЗЗД. С Решение № 1707/14.04.2026г.. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на по 245,42€ с ДДС, дължимо от всеки от ответниците. По молба на жалбоподателя Кредисимо ЕАД е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е в минимален размер и в този случай не може да се преценява фактическата и правна сложност на делото, доколкото това е присъждания минимум.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание. Ищецът е представляван от пълномощник, с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА.

Предвид изхода на спора – уважаване на предявения искове иск против ответника, то по правилата на чл.78 той дължи разноски. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство около 400 лв. / 204,52 € за иск. В случая е присъдена сума в размер на минимума, като предвид регистрацията на пълномощника по ДДС е присъден и дължимия данък. Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7413/15.06.2026г., пост. по гр.д.№ 16302/25, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2