Решение № 2223 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2223 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110152829 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.

232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 5334.64 лева, представляваща общ размер на дължимия годишен наем за стопанските години 2019/2020 и 2020/2021 г. по договор за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на сключен с ответника договор за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г. е предоставил в качеството си на наемодател недвижими имоти, находящи се в землището на село Връв в общ размер 76,209 дка. Според т. 2 от договора имотите са предоставени за ползване за срок от три години за сума в размер на 2667,32 лева за всяка стопанска година. Посочва, че е предоставил ползването на недвижимите имоти, но наемателят не е заплащал договорената цена. Твърди, че след разменена между страните кореспонденция ответникът му е заплатил само дължимия наем за стопанската 2018/2019 г., като дължими са останали сумите за 2019/2020 г. и за 2020/2021 г. в размер на по 2667.32 лева. С допълнителна молба посочва, че след образуване на делото ответникът е заплатил доброволно сумата 5334.61 лева на 16.09.2021 г. като са останали дължими само сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, чието присъждане претендира.

В депозирания в срока за това отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер с твърденията, че всичко е заплатено, включително и натрупаната законна лихва, за което представя платежен документ. Счита, че не следва да отговаря за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Възразява 1 срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като моли да бъде намалено, тъй като не са извършвани процесуални действия извън подаването на исковата молба и делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца, че между страните съществува наемно правоотношение с ответника за периода от 2019/2020 г. и 2020/2021 г. г., предоставяне на сочените земи, размера на уговорената цена за декар. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си заплащане на наемна цена, за което сочи доказателства.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е съществувало валидно наемно правоотношение, както и че ищецът е предал земите за периода от три стопански години. Това се установява и от предсатвения по делото за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г. подписан от страните.

Видно от същия описаните в договора имоти се предоставят за ползване за срок от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. като сумата в размер на 35 л/дка се предоставят до края на стопанската година.

Установява се, че на 16.09.2021 г. след образуване на производството ответникът е заплатил сумата 5334.64 лева на ищеца. Така направеното плащане, което се потвърждава от ответника, включително и по отношение на законната лихва в размер на 13.34 лева представлява факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Предвид това исковата претенция подлежи на отхвърляне поради плащане на претендираната сума изцяло в хода на процеса ведно със законната лихва до датата на плащането.

При този изход на спора ищецът има право на разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, но само по отношение на дължимата наемна цена за стопанската 2019/2020 г., чиито падеж 01.10.2020 г. е настъпил много преди депозиране на исковата молба в съда на 10.09.2021 г. По отношение на претенцията за наем за стопанската година 2020/2021 г. съдът намира, че към датата на образуване на производството крайният срок за неговото заплащане не е бил настъпил предвид уговореното в договора, че сумите се предоставят до края на стопанската година – 01.10.2021 г., поради което ответникът не следва да отговаря за половината от разноските, сторени по повод претенцията за наем за 2020/2021 г. Посочения в издадената от ищеца фактура падеж не обвързва ответника предвид липсата на уговорка в договора, че наемът следва да за заплаща след издаване, респ. получаване на фактурата.

При това положение съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 584.74 лева, представляваща половината от претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, 2 чиито размер съдът намира за съобразен с предвидените в НМРАВ минимални размери, поради което и наведеното от ответника възражение в този смисъл следва да се определи като неоснователно.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЩЕЦ със седалище и адрес на управление: АДРЕС, против ОТВЕТНИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС искове с правна квалификация по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 5334.64 лева, представляваща общ размер на дължимия годишен наем за стопанските години 2019/2020 и 2020/2021 г. по договор за наем на селскостопанска земя от 07.03.2018 г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС да заплати на ИЩЕЦ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 584.74 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3