Решение № 342 от 24.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1155/2024
- Вид
- Решение № 342
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- Галя Георгиева, Даниела Росенова, Красимира Райчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425 ал.1т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 342 гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Георгиева
Членове:
Даниела Росенова
Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Даниела Росенова Наказателно дело за възобновяване № 20241000601155 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.424 ал.1НПК.
Образувано е по молба за възобновяване на наказателното производство от С. Д. И. ,чрез упълномощен защитник, против присъда № 84 от 13.12.2023 г. , по н.о.х.д. №109 /2023 г. по описа на РС –Благоевград , и в.н.о.х.д 208 /2024 г. по описа на ОС Благоевград .
С присъдата осъденото лице С. Д. И. е признато за виновен за извършено престъпление по чл.209 ал.1НК и му е наложено наказание, при условието на чл. 54НК, „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и шест месеца ,което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. С. Д. И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 172 б ал.1 НК /стар/ вр.чл. 26 ал.1 НК и конкретно посочени текстове от ЗМГО и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода и „глоба“ в размер на 5000 лв.
На основание чл.23 ал.1НК на осъденото лице е наложено едно общо наказание,най – тежкото от двете,а именно „лишаване от свобода „ за срок от една година и шест месеца , което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 ал.3 НК към така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „глоба „ в размер на 5000 лв.
Присъдата на РС – Благоевград е изменена с решение № 215/ 19.07.2024 г.по в.н.о.х.д. №208 /2024 г по описа на ОС –Благоевград.По отношение на 1 престъплението по чл. 172б ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК е намалено наказанието „глоба“ от 5000 лв. на 2500 лв. и изменено приложението на чл.23 ал.3 НК В молбата се сочи ,че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 НПК.,които са довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице и е нарушен закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 НПК.Посочват се конкретни съображения за допуснатите нарушения.
Прави се искане за възобновяване на н.о.х.д. № 109 /2023 г. по описа на РС – Благоевград , 3 наказателен състав ,на основание чл. 422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и т.2НПК като делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивната или първа инстанция , или С. Д. И. да бъде признат за невиновен и оправдан по двете обвинения.
В съдебно заседание осъденото лице С. Д. И. , редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник.
Защитникът предлага искането на бъде уважено по изложените съображения в молбата за възобновяване на наказателното производство.
Конкретизира допуснатите съществени процесуални нарушения,които са довели до нарушаване на правата на осъденото лице.Те са изразяват в това ,че не са обсъдени обясненията на осъденото лице в двете инстанции,а извънпроцесуалните му обяснения дадени при провеждане на беседи с полицейски служители , без да е присъствал защитник.За да обоснове тезата си защитникът препраща към решения от практиката на ЕСПЧО и тези на върховната инстанция. Сочи още,че от мотивите на съдебния акт не може да се разбере по какъв начин е извършено инкриминираното деяние, дали осъденото лице е въвело пострадалия в заблуждение или е използвал друго лице за това. Не е установено по безспорен и категоричен начин дали вещите предмет на престъплението са били оригинални или реплика като в тази насока и двете инстанции са дали вяра единствено на показанията на пострадалото лице, което не е експерт.По отношение на престъплението по чл.
172б ал.1 НК ,според защитата ,не са изяснени обективно обстоятелствата предмет на доказване в наказателното производство.Поддържа ,че и по този въпрос не е даден адекватен отговор на възраженията и от двете съдебни инстанции. По изложените съображения защитата моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното производство.
Осъденото лице С. Д. И. се присъединява към аргументите на защитата и иска да бъде възобновено производството ,защото не е се чувства виновен.
В последна си дума моли да бъде възобновено производството .
Прокурорът счита,че искането е неоснователно.Това е така ,защото са разгледани всестранно и пълно всички доказателства по делото и изложени подробни мотиви по фактите, правото и наказанието.Счита,че няма допуснати нарушения по смисъла на 422 ал.1т.5 НПК от решаващите съдилища. Поради тези причини намира ,че не са налице условията на чл. 425 НПК за да упражни правомощията си настоящата инстанция .
Настоящият съдебен състав след като се запозна с направеното искане и разпоредбата на чл.424 НПК намери за установено следното :
2
Искането за възобновяване е допустимо като разгледано по същество е основателно.
При разглеждане на делото от първата инстанция в изготвените мотивите към съдебният акт съдът е направил анализ на обясненията на подс.И. като ги е съпоставил и с тези дадени пред полицейските служители.л.8 мотиви.
Вероятно е известно на съда ,че обясненията на подсъдимия съгласно чл.115 НПК са както средство за защита и с оглед особеното му процесуално качество има право да дава каквито иска ,за което не носи наказателна отговорност. Но обясненията на подсъдимото лице са и гласни доказателствени средства ,поради което подлежат на самостоятелна проверка , в едно с всички доказателства за установяване на тяхната правдивост и достоверност. В мотивите съдът е изградил вътрешното си убеждение като се е позовал на „обясненията на подсъдимия дадени пред полицейските служители“.От прегледа на делото и разпита на свидетелите пред съда този съд установи ,че единствения свидетел ,който има принадлежност към тези служби е св.К.. Този свидетел обаче е служител на БОП – Благоевград .В неговите показания изобщо отсъстват данни да се е срещал с подс.И..От изложено е видно,че съдът е изградил вътрешното си убеждение на несъществуващи доказателства.Отделно от това е правилно по същество възражението на защитата ,че обясненията на подсъдимо лице пред органите на полицията преди да има процесуално качество на обвиняемо лице не могат да бъдат използвани като доказателство пред съда. В този смисъл е и практиката на върховната инстанция и ЕСПЧО. Изрично тази забрана е въведа в чл.118 ал.2 НПК със ЗИДНПК публикувана в бр. 18/2024 г. Допуснато е съществено процесуално нарушение,което е довело до грубо ограничаване на правата на подсъдимото лице.
Процесуално нарушение по смисъла чл. 422 ал.1 т.5 НПК е допуснато и от въззивната инстанция.Решението е изготвено при нарушаване на правилата на чл. 339 НПК.Освен,че е останало извън вниманието на въззивния съд допуснатото съществено процесуално нарушение от първия съд , въззивната инстация не е отговорила на нито едно от възраженията на защитата,което е нейно задължение съгласно изискванията на ал.2 на чл. 339 НПК. Практиката на върховната инстанция е последователна и категорична ,че подобен подход при изготвяне на решението на въззивната инстанция е съществено процесуално нарушение , което нарушава и ограничава процесуалните права на страните и правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 на ЕКЗПОЧ.
В искането до този съд и пред съда защитата посочва,че желае да бъде отменена присъдата присъда № 84 от 13.12.2023 г. , по н.о.х.д. №109 /2023 г. по описа на РС –Благоевград като делото се върне на първоинстанционния или въззивни съд.
При така констатирани нарушения подлежи на възобноявяване делото на на Окръжен съд – Благоевград и отменяне на решението ,с което е потвърдена присъда № 84 от 13.12.2023 г.,по н.о.х.д. №109 /2023 г. по описа на РС – Благоевград.При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция следва да бъде извършена проверка на първоинстанционния съдебния акт съгласно чл. 313 НПК.Необходимо е да бъдат дадени отговори и на всички 3 конкретни възражения по въззивната жалба на подсъдимито лице.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Апелативен съд – София , 9 въззивен състав
РЕШИ:
Възобновява наказателното производство по в.н.о.х.д. № 208 /2024 г по описа на ОС –Благоевград
Отменя решение № 215/ 19.07.2024 г. постановено п о в.н.о.х.д. № 208 /2024 г по описа на ОС –Благоевград.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС –Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4