Решение № 3409 от 27.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3409 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505377 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 32/04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 41189/2021 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, е признато за установено по предявения от С.

С. Д. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че С. С. Д. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД следните суми: сумата от 706, 19 лв. представляваща главница за ползване на електрическа енергия за периода от 24.11.2012 г. до 23.08.2013 г., лихва за забава в размер на 67, 50 лв. за периода oт 05.04.2013 г. до 07.04.2014 г., законна лихва в размер на 517, 95 лв. за периода от 15.04.2014 г. до 05.07.2021 г. и 325 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.08.2014 г. по ч. гр. д. № 20297/2014 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в размер от 365 лв.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Съгласно ТР № 2 от 26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поискването на което и да е от посочените в него изпълнителни действия води до прекъсване на давността. С оглед на това с подаването на молба с искане за прилагане на изпълнителни действие от 26.05.2017 г. давността е прекъсната и от тогава започва да тече нов 5 – годишен давностен срок. Поддържа, че кредиторът не може да бъде поставян в неблагоприятно положение единствено защото съдебният изпълнител не е извършил някое от поисканите изпълнителни действия. Отговорност на 1 съдебния изпълнител е да прекрати делото, да уведоми страните и след това кредиторът да прецени дали да предприеме действия за образуване на ново дело. В случая това не е сторено. По тази причина е депозирана цитираната молба.

Обстоятелството относно висящността на изпълнителното производство се потвърждава и от действията по процедиране на подадената от кредитора молба за извършване на изпълнителни действия от 26.05.2018 г., респ. извършване на справки за наличие на трудови договори на длъжника и проучване на банковите му сметки за извършването на което кредиторът е бил информиран. Поддържа, че докато трае изпълнителния процес давност не тече, като давността е спряла да тече на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. С оглед на това счита, че към момента на завеждане на делото не е установен 5 – годишния давностен срок. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца С. С. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност и не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Поддържа, че в случая е приложима кратката 3годишна давност, на основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди , че срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20297/2014 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, въз основа на която на 19.08.2014 г. е издаден и изпълнителен лист за сумата от 706, 19 лв. - главница за ползване на електрическа енергия за периода от 24.11.2012 г. до 23.08.2013 г., лихва за забава в размер на 67, 50 лв. за периода oт 05.04.2013 г. до 07.04.2014 г., законна лихва в размер на 517, 95 лв. за периода от 15.04.2014 г. до 05.07.2021 г. и 325 лв. разноски. На 16.01.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20158280400338 по описа на ЧСИ М.Б.. На 03.02.2015 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение и са наложени запори. На 26.05.2017 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, след което до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия. С оглед на това и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Излага съображения, че спрямо влязлата в сила заповед за изпълнение не намира приложение установеният чл.117, ал.2 ЗЗД давностен срок, тъй като същата не представлява съдебно . с оглед на това поддържа, че спрямо претендираната главница приложение следва да намери кратката 3-годишна погасителна давност, а на основание чл.119 ЗЗД погасено по давност са и допълнителните вземания. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника горепосочените суми за които е издаден на 19.08.2014 г. изпълнителен лист. Претендира сторените по 2 делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът предявения иск. Излага съображения, че за вземанията, за които е постановена влязла в сила заповед приложение намира установения в нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД давностен срок. Твърди, че с депозираната пред съдебния изпълнител молба от 26.05.2017 г. са поискани нови изпълнителни действия, което е довело до прекъсване на давността и от този момент е започната да тече нова 5-годишна погасителна давност. Поддържа, че на основание чл.115, б.“ж“ ЗЗД докато трае изпълнителния процес относно вземането давност не тече. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото изпълнителен лист от 19.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.04.2014 г., постановена по гр. д. № 20297/2014 г. на СРС, 88 състав, С. С. Д. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 706, 19 лв. за ползване на електрическа енергия за периода от 24.11.2012 г. до 23.08.2013 г., ведно със законната лихва от 15.04.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 67, 50 за периода 05.04.2013 г. - 07.04.2014 г., както и сумата от 325 лв. - разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Постановената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 12.07.2014 г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението на 28.06.2014 г. От този момент е започнал да тече двуседмичния срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК срещу постановената заповед за изпълнение, който е изтекъл на 26.07.2014 г. С оглед на това заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.04.2014 г. е влязла в сила на 27.07.2014 г.

С молба от 16.01.2015 г. на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20158380400338 по описа на ЧСИ М.Б. срещу С. С. Д.. С молбата е възложено извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, съдебният изпълнител да прави справки, да набавя книжа и други, както и да определя начина на изпълнение, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

С разпореждане от 16.01.2015 г. ЧСИ М.Б. е постановил образуването на изпълнително производство по изп. дело № 20158380400338 срещу С. С. Д. за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на справки в НАП и пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да се наложат запори на вземанията му.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 07266/03.02.2015 г., която му е връчена на 15.02.2015 г.

ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение с изх. № 07268/03.02.2015 г. до „А.Б.“ ООД, получено на 06.02.2015 г., с което е наложил запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника С. С. Д..

С писмо от 09.02.2015 г. „А.“ ООД е уведомил ЧСИ М.Б., че лицето С. С. Д. е с прекратен трудов договор.

По изпълнителното дело е постъпила молба от 16.02.2015 г. от длъжника С. С. Д. с искане да му бъде разрешено да плаща задълженията си 3 на месечни вноски в размер на 70 лева.

С разпореждане на ЧСИ М.Б. от 18.02.2015 г. държавата е присъединена като кредитор за вземане в размер на 591, 45 лв.

На 26.05.2017 г. по делото е постъпила молба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за налагане на запори върху всички вземания – трудови, пенсии или други налични суми по банкови сметки.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).

В случая ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след постановяване на влязлата в сила заповед за изпълнение.

По релевираните доводи относно срока на погасителна давност за оспореното вземане:

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение 4 по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива задължителна съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. ч.гр.д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК; определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 628 от 11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 30 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 3035/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 60618 от 12.08.2021 г. по гр. д. № 1549/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.288 ГПК; решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.