Протокол № 616 от 17.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 616 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна Стоименова и прокурора

Сложи за разглеждане докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20261200100360 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът С. Н. А., редовно призована, се явява лично и с адв. Д. А., с пълномощно по делото.

Ответникът М. Д. А., редовно призован, се явява лично.

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призована, се явява прокурор С..

Вещото лице д-р М. Т. К., редовно призована, не се явява.

От вещото лице е върната призовка в цялост, в която е отбелязано, че д-р К. отказва да получи призовката, поради краткия срок и служебна ангажираност.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът намира, че липсват процесуални пречки по хода на делото, в който смисъл ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. А.: Поддържам исковата молба, както и всички искания, правени в нея. В днешното съдебно заседание водим допуснатия ни свидетел, който е син на ищцата и ответника. Той има пряко наблюдение върху ответника и неговото поведение. Поддържаме искането ни за изготвяне на съдебно психиатрична експертиза. Моля да се приемат приложените към молбата доказателства. Нямам възражение по проекта за доклад и моля същият да бъде обявен за окончателен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се допусне до разпит водения свидетел. Нямам възражение по проекта за доклад и моля да бъде обявен за окончателен.

СЪДЪТ счита, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, съобщен на страните с определението за насрочване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, чл.146 и сл. от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад, инкорпориран в Определение № 905/17.06.2026 г., като препраща към него.

На основание чл. 336 от ГПК съдът пристъпи към разпит на лицето, чието поставяне под запрещение се иска.

На въпрос на съда - знаете ли за какво сте тук, ответникът отговаря: Да, да, да, разбрах.

На въпрос на съда - Къде се намирате, знаете ли каква е тази сграда, ответникът отговаря – тук, тук, тук.

На въпрос на съда – Къде сме? В съда, в болницата, ответникът отговаря – да, да, да.

2

На въпрос на съда – Познавате ли тази жена Коя е /сочи съпругата му/, ответникът гледа без да реагира.

На въпрос на съда - Разбирате ли ме какво Ви питам,ответникът отговаря – Да, да, М..

На въпрос на съда - това кой е, сочейки съпругата му, ответникът притеснено се опитва да каже нещо.

На останалите, зададени от съда въпроси ответникът не отговаря.

ИЩЦАТА С. А.: Госпожо съдия, той има и допълнително заболяване, поради което не може да говори и не може да прави цяло изречение. Нещо разбира, но повечето неща не ги разбира. Не ме разбира, с луди нерви се разбираме. Аз го обличам, аз го събличам, водя го на тоалетна. Нищо не разбира. Той не работи.

Съдът ДОПУСКА до разпит свидетеля Недялко М.в А..

Снема се самоличността на свидетеля:

НЕДЯЛКО М.В А. – 37 години, неженен, неосъждан, син на ищцата и ответника по делото.

На основание чл.166, т.2 от ГПК съдът указва на свидетеля, че предвид близката му родствена връзка с ищеца и ответника по делото има право да откаже да свидетелства.

СВИД. НЕДЯЛКО А.: Желая да свидетелствам.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за което даде обещание да казва истината.

СВИД. НЕДЯЛКО А.: Ищцата и ответникът са мои родители. Ние усетихме за неговата болест преди 5, 6 години, около 2021 г. Той се прибра един ден у дома, пелтечеше и беше изнервен и каза, че е дошъл заем от 3 неговия брат, той работеше във ВиК и го бяха извикали, защото баба ми едновременно станала поръчител на чичо ми и тя като почина се прехвърли заема все едно към него. Той баща ми дойде, явно покосен от това нещо.

Отидохме при друг адвокат, каза да се откажем от наследство, но това изисква време и два, три дни той беше под силен стрес. Веднага когато дойдоха едни документи да подпишем той беше забравил да пише, да се подпише. Ние го усещахме, че нещо има, но такива симптоми нямаше. И преди това усещахме, че има нещо не е както трябва, примерно питаше ни колко е часа, аз казвах виж часовника, не познаваше часа, той си работеше, но след това нещо отидохме на личната лекарка, тя ни изпрати на доктор и той ни каза, че тази болест е Деменция. Ние не можахме да повярваме, че се случва. Мислехме, че се случва на стари хора, но се случвало и на млади хора. Казаха ни да отидем и на психиатър, редеше кубчета, направи се изследване и тук психиатърът каза да отидем в С., при една доцентка, която ни каза, че е това заболяване. Ходили сме три, четири, пет пъти да се лекува. В началото му слагаха като каска, майка ми винаги е била придружител и ни казаха да остане докато още може.

Той ходеше на работа, извършваше някаква работа, защото ще забави действието на болестта. Той остана до миналата година на работа, но един ден ни се обадиха от работата и ни казаха, че не може да си извършва дейностите.

Те го преместиха и на пречиствателната станция като общ работник, защото преди това беше шофьор, казаха ни да му вземем книжката и да не му даваме да шофира. При тази болест не може да кара кола. От работата му се обадиха и ни казаха, а и ни предприехме действия да му извадим ТЕЛК и от една година вече майка ми го гледа у дома. Той вече се влоши. Караме го до тоалетна. Къпем го. Той на всичко казва „ДА“, дали ме разбира, дали не ме разбира, не мога да кажа. Той се губи в домашната среда. Такава е болестта.

Той не може да се облича вече, даваме му блуза - облича я на обратно или си я слага на краката. Не остава сам у дома, защото докторите така са ни казвали.

Докторите са ни казвали, че не знаем какво ще направи, може да отвори прозореца и нещо да направи. Не ходи сам до магазина. Той излиза с мен или майка ми. Извеждаме го у дома сутрин, вечер или с мен, или с майка. Става нервен, ако не го изведем. Водим го на кафе, Фанта му вземем, той сред хора е по-добре. Ние му казахме, че трябва да изкараме документи, защото имахме перипетии с комшии, с негови роднини. Има сега една земя, те искат да продават и ние им обясняваме, че нашата част е много малка, а другата част е 4 отишла при чичо, заради съдия изпълнителя. Ние принципно с чичо ми комуникирахме, но като разбра, че баща ми се е разболял вече не комуникира с нас. Той живее в северна Ирландия, защото тук е натрупал дългове. В това състояние, в което е сега баща ми е от около една година. Не се подобрява, само се влошава. Аз принципно имам апартамент до тях, но живеем на един етаж. Те си живеят заедно. Баща ми не е способен да си извършва нормални действия да пазарува, той за сега сам се храни. На тоалетна не се сеща, изпуска се, майка ми го води. От 2021 г. не е имало подобрение в неговото състояние.Откакто се появиха проблемите той само се влошава, друго лечение освен хапчета Мексия няма това да забави болестта, но принципно си дават, че след 6, 7 година надолу. В момента му дават изписани от психиатър успокоителни. Сутрин става с усмивка, пие кафе, но после почва да се изнервя и му даваме хапчета, които за сега му действат добре. Според мен това е исках да кажа имахме проблем с наш съсед, затова се свързах с адвоката, че трябва да дойдем на съд, че той човекът почва да се заяжда с него земята, която е до нашата къща е и негова почва да се заяжда с баща ми. Беше му дал предизвестие за съд, той не може сам да се защити и затова искаме с този документ да го защитим. Друго, което е, като ходеше на работа му звъняха от банката и му предлагаха кредит. Той се изнервя от телефон, затова му го взехме телефона. Затова искаме да се изкараме този документ от съда. Той не може да говори, умряло е нещо в заден мозък. Той помни старите неща, нови не помни. Той моето име не знае, само на майка ми знае името, дори с някакви негови умалителни думи говори.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

ДОКЛАД НА СЪДИЯТА:

С оглед върната призовка в цялост до вещото лице д-р К. Х. от деловодството на Окръжен съд Благоевград е направена връзка по телефона с вещото лице, което е посочило, че може да изготви експертизата, но е необходим по-дълъг срок, поради което е направено искане делото да бъде отложено за края на месец септември.

АДВ. А.: Моля да се отложи делото, като се даде възможност на вещото лице да изготви заключение.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде възможност на вещото лице да изпълни експертизата.

5

С оглед на това, че към датата на днешното съдебно заседание не е изготвена допуснатата експертиза делото ще следва да бъде отложено за друга дата, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.10.2026 година от 13:00 часа, за които дата и час страните уведомени.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.

Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 13:50 часа.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ Секретар: _______________________

6