Определение № 723 от 15.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Бургас, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500361 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2, чл. 418, ал.4 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 7342/20.02.2024г. на БРС от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Изпълнителните Директори А.Димитров и Н.Спасов, чрез ю.к.Св.Стоянов, против определение № 846 от 07.02.2024г. по ч.гр.д.№ 509/2024г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. К. К., с ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. Б., кв.”В.”, ул.”Е.” № **, постоянен адрес: гр. Б., ж.к.”М. р.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за сумата о т 654.72лв. главница, представляваща заплатена от длъжника премия по договор за застраховка, сумата от 355.09лв. – договорна лихва за периода 05.03.2023г. – 15.11.2023г., сумата от 45.56лв., представляваща обезщетение за забава върху преведената на кредитополучателя и неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 720031114060 от 19.01.2023г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за периода 05.03.2023г. – 17.01.2024г.

Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора.

1

Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу посоченото по-горе физическо лице, за заплащане на суми, част от които са упоменатите. В заявлението е посочил, че основава вземането си на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банката.

Твърдял е, че сумите представляват изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № 720031114060 от 19.01.2023г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с настъпила предсрочна изискуемост. Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС.

Районният съд е отхвърлил заявлението отчасти и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ – по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника за част от претендираните суми. Приел е, че сумата на застрахователната премия по сключен договор за застраховка, не се дължи, поради нищожност на договореното. В тази връзка се е позовал на чл.26, ал.1 пр.ІІІ ЗЗД. На следващо място се е позовал на чл.19, ал.4 ЗПК, като е приел, че тази клауза е във вреда на потребителя. По отношение на претендираната договорна лихва за периода 05.03.2023г. – 15.11.2023г., както и претендираното обезщетение за забава, е приел, че включвайки застрахователната премия в сумата на главницата, а освен това изначално по клаузите на договора, кредиторът е надвишил трикратния размер на ГЛП. Затова, при положение, че не може да бъде разграничена сумата на заплатената или претендирана договорна лихва, начислена върху сумата на застрахователната премия, следва заявлението в тази част да бъде отхвърлено. Що се отнася до претендираното обезщетение за забава върху дължимата главница за сочения в заявлението период е счел, 2 че поради нищожността на клаузата за заплащане на застрахователна премия, оскъпяваща разходите по кредита, начисляването на обезщетение за забава върху същото перо, отново не се дължи и не може да бъдат разграничени обезщетенията за забава върху първоначалната главница и начислената по застрахователната клауза главница.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги. Вземането на кредитора е предпоставено от съществуването на договор за потребителски кредит, приложен към преписката, ведно с погасителен план, като в извлечението от счетоводните книги е посочено начало, край на договора, падежи на вноските, колко вноски и от кои дати са просрочени, каква е общата дължима сума, размер на лихвата, период на забава и др. Липсват зачертавания или поправки по извлечението от счетоводни книги, налице е подробно описание на дълга по размер и период.

От извлечението от счетоводни книги се установява, че поради неизпълнение по договора за кредит е обявена предсрочната изискуемост на цялото вземане и към депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът е надлежно лично уведомен, че целият кредит е изцяло изискуем. На това основание частният жалбоподател моли за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите по заявлението.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, да бъде допуснато незабавно изпълнение на вземането и издаден изпълнителен лист в полза на кредитора, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК и да е приложен документ от кръга на изброените в чл.417, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.417, ал.1, т.2 от ГПК: „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се 3 основава на … документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.

В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, включително и цитирания по-горе договор за потребителски кредит № 720031114060 от 19.01.2023г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД.

От съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 5000лв., със срок за погасяване 05.02.2027г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 49.37лв. всяка, с годишен лихвен процент по кредита – 41.12 %, ГПР – 48.14% и общ размер на задължението – 2369.58лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор, като погасителният план е част от договора. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 654.72лв., еднократна застрахователна премия по инкорпориран в договора за потребителски кредит договор за застраховка „Защита на кредита и сметките“.

При преценката по чл.143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и кредитодателя клауза за заплащане на застрахователна премия по договор за застраховка в размер на 654.72лв., при отпусната сума в размер на 500лв. е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 и т.20 от ЗПП, доколкото размерът на застрахователната премия надвишава сумата на отпуснатата главница и неоснователно оскъпява кредита. Ето защо, според настоящия съд, уговорките за заплащане на възнаграждение по договора за застраховка са в нарушение на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата на потребителя и търговеца, поради което тази клауза е неравноправна. Затова, според настоящия съд, уговорката за 4 заплащане на сумата на застрахователната премия е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца, поради което тази клауза е неравноправна.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Видно от приложения договор между страните, ГПР по кредита е определен в разрешения законов размер от 48.14%, като от данните по делото се установява, че той не включва сумата на застрахователната премия по договора за застраховка. В тази връзка съдът приема, че горната сума представлява разход за длъжника, подлежащ на включване в ГПР, но не и дължим от кредитополучателя като такъв, основан на неравноправни клаузи, т.е. нищожни. Тук съдът взема предвид, че обстоятелството кои вземания на кредитора са включени, респ. кои подлежат на включване в ГПР, не може да бъде изцяло изследвано в заповедното производство при преценката му по чл.

411, ал. 2 от ГПК именно поради едностранния му характер.

Що се отнася до останалите претендирани суми – от 355.09лв. – договорна лихва за периода 05.03.2023г. – 15.11.2023г. и сумата от 45.56лв., представляваща обезщетение за забава върху преведената на кредитополучателя и неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 720031114060 от 19.01.2023г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за периода 05.03.2023г. – 17.01.2024г., включваща и застрахователната премия, настоящият състав приема, че в тази част заявлението на търговеца следва да бъде уважено, понеже характерът на производството не позволява да се установи каква част от заплатената до предявяване на заявлението сума от претендираната договорна лихва представлява договорна лихва, начислена 5 върху застрахователната премия и каква част от претендираното обезщетение за забава представлява обезщетение също върху застрахователната премия. За определянето им законодателят е създал специален ред, а именно производството по чл.422 ГПК, където упоменатите суми да бъдат изчислени, при наличие на възражение по реда на чл.414 ГПК.

По този повод съдът съобрази Решение на СЕС по дело C‑170/21, § 46 и § 48, в които ясно е разяснено, че: „ … правилата, които държавите членки установяват по силата на принципа на процесуалната автономия — за защита на произтичащите от законодателството на Съюза права, трябва да отговарят на двойното условие да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност)… На второ място, що се отнася до принципа на ефективност, от предоставената от запитващата юрисдикция допълнителна информация, и поспециално от информацията относно тълкуването в съдебната практика на член 410 от ГПК, съгласно което контролът за наличието на съответното вземане е извън компетентността на съда в рамките на заповедното производство и следователно съответният потребител е длъжен да започне отделно производство, за да упражни правото си на пълно възстановяване, произтичащо от член 6 от Директива 93/13, не се установява, че този член прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на разглежданото право, независимо че това задължение изисква активно поведение от страна на длъжника и провеждането на състезателно производство. При това положение не изглежда, че сами по себе си тези процесуални правила правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на възстановяване, предоставено от законодателството на Съюза, което обстоятелство обаче запитващата юрисдикция следва да провери. В това отношение следва да се припомни също така, че при спазването на принципа на ефективност не може да се стига до това съдът изцяло да компенсира пълната пасивност в процеса на съответния потребител (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13“.